"Мъртви души" от Николай Гогол: кратко резюме

Бившият чиновник Павел Чичиков е съвсем обикновен и невзрачен човек. Пристига в непознат провинциален град и се представя за помешчик. Посещава местните помешчици, като им отправя много странно предложение. Чичиков иска да купи крепостните селяни (или "души", както са наречени в книгата), които вече са починали… Там е работата, че през XIX век, преди да настъпи отмяната на крепостното правило, се провеждат ежегодни държавни ревизии на крепостните. И, ако някой е починал между двете ревизии, той си остава на теория жив – до следващата ревизия. Няма никаква логика Чичиков да иска да притежава "мъртви души" – те просто не са му необходими като живи хора. Но притежаването на голямо количество крепостни селяни ще му е от полза, за да го сметнат за голям помешчик. А това от своя страна ще вдигне социалния му статус (а планът му е да ги препродаде на банката като живи хора и да получи повече пари за тях).

По-голямата част от повествованието е посветена на странстването на Чичиков от един дом в друг. Всички помешчици по пътя му са различни хора (но всички те отразяват истинските черти от характера на руснака), точно както и именията им. И всички реагират по различен начин на предложението. Някои се плашат, други се изненадват, трети дори се опитват да се пазарят и да поискат по-висока цена за своите "мъртви души"!

Накрая Чичиков съумява да купи няколко "души" и благородниците в провинциалния град започват да си шушукат, че той е милионер. Дамите забелязват един изгоден ерген. Но… призрачният успех не трае дълго. Накрая всички научават, че Чичиков е купил просто "мъртви души", което разочарова хората и те пускат далеч по-лоши слухове за него. Разстроеният Чичиков трябва да напусне града…

Какво се крие зад романа?

Първото и пълно заглавие на книгата е "Странстванията на Чичиков или Мъртвите души" и авторът определя жанра като епическа поема, затова често е сравняван с "Одисея". Наред с основната сюжетна линия, Гогол дава доста обширни лирически бележки, в които разказва за руснаците и Русия. Една от най-известните сред тях е разсъждението му над радостта от бързата езда с тройка коне. Започва с фраза, която по-късно се превръща в идиом: "Защото кой руснак не обича да кара бързо?" и накрая се чуди: „А ти, моя Русия, не караш ли и ти с висока скорост като тройка, която никой не може да изпревари?".  Той се опитва да разбере какво означава това бясно препускане, но въпросът остава реторичен.

Гогол планира да напише голям роман в три тома, който да наподобява структурата на Дантевата "Божествена комедия". Първата част е по-скоро "Ад" на Данте, втората – "Чистилище", а третата – "Рай". Всъщност авторът успява да довърши само първата част и, също като в Дантевия "Ад", в нея няма нито положителни герои, нито оптимистични сюжетни линии. В нея се говори за греховете и мръсната мизерна руска действителност и лицемерните хора. Гогол започва своето "Чистилище", но се оказва, че не успява да изобрази нито един герой с някакви положителни черти. Ядосан от това, че е неспособен да изпълни намерението си, той изгаря втория том на "Мъртви души" и умира девет дни по-късно.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви