Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Йосиф Сталин е голям любител на киното. И като киноман той има собствен киносалон, където винаги заема място на първия ред. Удобни столове и четири най-модерни прожектора от 30-те години на миналия век (два за застраховка) в бившата зимна градина - това е личното му кино в Кремъл. Прожекциите в Кремъл започват късно, не по-рано от девет часа, и приключват в два или три сутринта. В киносалона на Сталин се прожектират както чужди, така и съветски филми. За последните, както съветските вестници обичат да споменават, той е главният зрител, цензор и продуцент. Какво включва личната му топ класация – ето нашата селекция.
"Този филм дава възможност за интересна и забавна почивка. Изпитахме чувството точно след почивния ден", така през 1934 г. Сталин говори за този филм. "Веселите момчета" е първата съветска музикална комедия, която е заснета на фона на разгорещени дебати през 30-те години в арт средите: съветският народ въобще има ли нужда от забавно кино? Сталин слага край на този спор. Съдбата на неговите сценаристи обаче не е забавна: точно по време на снимките Владимир Мас и Николай Ердман са арестувани за разпространение на "контрареволюционни сатирични басни". И двамата получават по три години в заточение.
Сталин искрено обича уестърните и това е най-любимият му от тях. Той харесва филма толкова много, че поръчва заснемането на съветската версия на "патрула", наречена "Тринадесет". Вождът харесва много филми с Джон Уейн, особено моментите, в които той галопира съвсем сам през степта и след това налага закон и ред в бунтовен град.
В дневниците на Борис Шумяцки, организатор на прожекциите в киносалона на Кремъл, се посочва, че Сталин за първи път гледа филма в пълно мълчание, но след това го гледа още 37 пъти! Филмът за съветския военачалник по време на Гражданската война Василий Чапаев има триумфален успех при прожекциите. Режисьорите заснемат три финала - този, който остава, също е избран лично от Сталин.
Тъжната история за сляпата цветарка и Скитника, когото тя погрешно приема за богат човек, трогва мнозина, включително и Сталин. В мемоарите си режисьорът Михаил Ром си спомня, че веднъж Сталин дори избухнал в сълзи по време на последната сцена.
Сталин високо цени творчеството на Чаплин и го смята за трудолюбив и скрупульозен режисьор. Само че забранява показването на неговия "Великият диктатор" в СССР. Очевидно Сталин се страхува от паралели с него самия.
Това е първият грузински озвучен филм. Първоначално Сталин не харесва мелодрамата за революционера работник заради "натрупването и сложността на ситуации, които са трудни за разбиране". Само че при третата прожекция съветският лидер "схвана тънката ирония, правилното разбиране на събитията и добрата игра на актьорите".
Още една музикална комедия, режисирана от Александров, за това как две провинциални художествени групи плават към Москва за Музикалната олимпиада, за да докажат на столицата, че и те са талантливи.
Лентата се смята за поредната от серията "епични" филми за живота и постиженията на СССР. По-специално за новооткрития канал Волга-Москва (своеобразен кинематографичен символ на 30-те години). Според легендата Сталин праща копие именно от този филм на американския президент Франклин Рузвелт като пример за добро съветско кино. И отново успехът на филма, обявен от първия, не помага на хората, които го заснемат: операторът Владимир Нилсен е осъден за шпионаж и застрелян три месеца преди филмът да бъде пуснат по екраните.
Тази френска булевардно-сантиментална история за любовен триъгълник намира отклик у другаря Сталин: "не е тягостно", забавно, "пък и хората са показани като добри", казва той за филма. Пет години след премиерата му във Франция филмът е показан и в СССР.
Очевидно "Тарзан" влиза в Съветския съюз заедно с трофейни ленти, изнесени от Германия след войната от така наречения "архив на Гьобелс" в предградията на Потсдам. В държавния архив има запис със заповед на Сталин този филм да се гледа.
По думите на киномеханика на Кремъл Александър Ганишин, Сталин толкова много харесал филма, че настоял незабавно да бъде пуснат по съветските екрани. Освен това той пише и заглавните субтитри: "Този филм е за човек, който бяга в джунглата от ужасите на капиталистическия свят и само там намира свобода и щастие".
Според легендата Рузвелт подарява този американски комедиен мюзикъл на Сталин, той като знае, че съветският лидер много обича актрисата Диана Дърбин. Сталин го гледа няколко пъти и е трогнат от епизода в ресторанта, в който главната героиня изпълнява романси на руски. Това подкупва и съветската публика, лентата има огромен успех и американската преса нарича Дърбин "кралицата на московските екрани".
Идеята да се направи филм за Иван Грозни е на самия Сталин, който е привлечен от образа на силен владетел, "обединител на руските земи". Айзенщайн снима филма в две части и първата излиза точно такава, каквато очаква генералисимусът: епичен образ на Иван Грозни, за когото интересите на Рус са над всичко. За нея Айзенщайн получава Сталинската награда от 1-ва степен.
Затова пък втората част на филма, заснета година по-късно, не просто не се харесва на Сталин - той е бесен и забранява филмът да се показва, включително и първата му част. Според една от версиите за причината това да стане, е че във втория филм той вижда неприятни паралели със собственото си управление.
Три приятелки живеят със съзнанието за острата социална несправедливост и когато започва гражданската война, излизат по улиците на революционен Петроград като медицински сестри за работнически отряд. Сталин оценява този филм заради неговото "мобилизиращо значение", но сценаристката Раиса Василиева въпреки всичко е разстреляна в лагер през 1938 г. като "троцкистка".
Френският филм за забранената любов на руския император Александър II и младата принцеса Катя Долгорукова е адаптация на историческия роман на Марта Бибеску. Лентата никога не е показвана по екраните в СССР, но Сталин я гледа няколко пъти в киното си. Внукът на лидера Александър Бурдонски смята, че дядо му свързва случващото се на екрана с нещо от своя живот.
Това е последният съветски ням филм и режисьорският дебют на Михаил Ром, на когото след това е предложено да заснеме (и той не можа да откаже) "Ленин през октомври" и "Ленин през 1918 година". Твърде свободната адаптация на повестта на Ги дьо Мопасан се харесва на Сталин. "Много силно и културно окомплектовано нещо, поставено в голям мащаб и с художествен смисъл", казва той.
Сталин гледа четири пъти за една седмица този филм за великана, който се озова в страната на лилипутите. И вижда в него разбира се истинско болшевишко послание: "В "Новият Гъливер" с изключителна правдивост и сила е показано работническото движение и правилността на стратегията на въоръженото въстание на пролетариата в капиталистическата страна".
Трилогията за момчето Максим, станало професионален революционер, включва филмите "Младостта на Максим" (1934), "Завръщането на Максим" (1937) и "Виборгската страна" (1938). Сталин ги гледа многократно, убеден, че колкото повече гледаш един и същи филм, толкова повече значения той разкрива: "Когато гледаш за първи път един филм, го схващаш като цяло, получаваш само общо впечатление. Следващият път, когато го погледаш, навлизаш по-добре в същността, виждаш по-добре отделни положения. Когато за първи път гледах "Младостта на Максим", не ми хареса. Студен. И тогава пак го гледах – добър филм".
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си