Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
В руския фолклор има много приказки за невероятно глупав човек на име Иван Глупака. Той често прави невероятни по глупост и абсурдност неща. В същото време обаче винаги се измъква – и нещо повече, той дори се оказва невероятен късметлия и става богат или пък се жени за принцеса. Защо руските автори на приказки създават от такъв глупав човек герой и каква е поуката на подобни приказки?
Иван е едно от най-популярните руски народни имена. Всъщност то има древен произход от еврейското име Yōḥānān (което вероятно е едно от имената на Бог: Яхве или Йехова). Най-близко до това име на английски е Джон (и Жан на френски; Джовани на италиански). А неговата стара църковнославянска форма е Йоан.
Кратката и неофициална форма на Иван е Ваня. Така че в различни приказки този герой може да бъде наречен Ванка-дурак или Иванушка-дурачок, което е много мека и гальовна версия на прозвището.
Иван Глупака обикновено е селско момче, син на бедни и стари родители (и често трети син в семейството). Обикновено той действа абсолютно неуместно и обърква всичко. Родителите го изпращат да купи храна, но докато се прибира, той раздава всичко, например храна на птици или дори на собствената си сянка. Или пък, когато го молят да купи маса, макар да я носи към къщи, той решава, че масата има четири крака като кон и може сама да стигне (и я оставя на пътя)...
Има много кратки истории, описващи глупостта на Иван. В същото време в самия край Иван неочаквано го сполетява късметът и той успява във всичките си дела. Докато двамата по-големи синове действат на принципа на практичния разум, Иван разчита на собствената си интуиция, често взема нестандартни решения, в много случаи противоречащи на здравия разум. В същото време той не пренебрегва странни съвети и приема за истина легенди и митични вярвания за магически светове.
От популярната приказка "Сивко-Бурко" например Иван научава за легендата за вълшебен кон на име Сивко-Бурко, който може да помогне на човек във всичко. Конят трябва да бъде извикан в на открито в полето и когато дойде, човек трябва да влезе в дясното му ухо и да излезете през лявото му ухо и така се превръща в красив млад мъж. Звучи странно, нали? Двамата по-големи братя се смеят на легендата, но Иван опитва и наистина легендата действа. С помощта на вълшебния кон той успешно се справя с трудно предизвикателство и в резултат се жени за принцеса!
Народните приказки обикновено отразяват националния характер. Иван Глупака е такъв национален герой, обикновен и наивен човек, който няма нищо, но получава всичко. Това е почти дефиницията на руската мечта. Да си от нисш произход, да нямаш шанс да постигнеш големи неща (а всъщност и да не се опитваш), но да чакаш магическа сила да помогне.
Иван Глупака обикновено разчита на руския феномен "авось", често срещано понятие в народния фолклор. Това е надежда за успех без да правиш нищо за това и без да имаш много причини за успех. Това е надежда и упование в помощта от Бог и свръхестествени сили.
И най-сетне обикновените хора трябва да вярват в приказки, а магическите същества и красивите принцове, които правят някои страхотни неща, не са много реалистични, за да се приемат за истина.
Руските народни приказки се използват с охота от съветските власти. Революционният лидер Владимир Ленин определя народната приказка и вълшебната приказка като израз преди всичко на "стремежите и очакванията на хората". И незаслужено потиснатите герои (като най-малкия син или доведената дъщеря като Пепеляшка) от най-ниските слоеве на обществото се превръщат в новите герои. Наивен селянин постига целта си, докато образован и богат човек остава назад - това е идеалният сюжет за съветската пропаганда.
В съветско време се появяват художествени и анимационни филми с участието на Иван Глупака: "Как Иванушка-дурачок пътува в търсене на чудо", "Василиса Прекрасна", "Малкият гърбав кон" и други.
Иван, както споменахме по-горе, често е третият син в семейството и е противоположност на по-големите си братя, които са умни и по-големи хора. Те обикновено вече живеят свой собствен живот и са основните антагонисти на Иван. Те се дразнят невероятно от глупостта му, бият го, но след това започват да ревнуват заради късмета му и са му ядосани. В някои приказки те дори се опитват да го убият, за да получат съкровищата му, но вместо това те самите са изиграни.
Всъщност тази сюжетна линия отразява реалните обстоятелства в живота на най-малките селски синове. Обикновено по-големите братя напускат къщата на родителите и строят своя собствена, докато най-малкият остава с родителите и им помага (обикновено те вече са възрастни хора) - той и съпругата му живеят с тях, докато починат и наследят къщата (което често кара по-големите братя да изпитват ревност).
"Мотивът за незаслуженото преследване, претърпяно от героя, отразява процеса на разложение на първобитнообщинния строй, патриархалния ред, прехода от рода", пише фолклористът Елеазар Мелетински в книгата си "Героят от вълшебната приказка". "Описва разпадането на голямото семейство чрез раздора в малкото семейство, причинен например от измяната на по-големите братя, които предават по-малките".
Иван има странно отношение към магическите сили и тъй като е непредубеден, той единствен общува с другия свят. Ако търсим паралели в реалния живот, има един руски феномен, наречен юродство, който описва "светия глупак". Обикновено това са скитащи монаси, които водят много аскетичен живот, ходят боси и носят дрипави дрехи. Тяхното "юродство за Христос" е целенасочено, те се държат така, сякаш са глупаци, което пък им позволява да изкажат на глас цялата горчива истина, която никой друг не смее да изрече. Тези глупаци са смятани за "блажени" и почти светци (и дори царете могат да се вслушат в тях и да приемат думите им за пророчества). И така, в традицията на Руската православна църква е общоприето към глупаците хората да се отнасят снизходително, да им помагат, да ги хранят и обличат.
"Героят на една вълшебна руска приказка е най-малкият от трима братя, нещо като Иван Глупака, селски син, или пък като царевич Иван (в приказките от епично-героичен тип)", заявява Мелетински.
И така, освен Иван Глупака, руските приказки имат и друг известен Иван - царевич Иван (син на царя). Въпреки че носи същото име, той е различен герой, силен, смел и красив млад мъж, който обикновено поема на дълго и трудно пътуване, за да спаси принцеса от зли сили (като Кашчей Безсмертни). Царевич Иван може да язди вълк, да хване вълшебната жар птица и всички животни му помагат в сложните предизвикателства. Накрая героят печели сърцето на красива принцеса, която е спасил.
Въпреки че царевич Иван е принц и син на цар, той обикновено е мил и неразглезен момък (защото е възпитан без права на трона). Само поради тази причина изглежда, че Иван Глупака е по-близо до обикновените руски хора. "Ванка-дурак" ("Ванка-глупака") става много често срещано прозвище за селянин, много наивен и не особено образован човек, но истински човек, искрен и вярващ в Бога и магиите.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си