Урал-батир (Башкирия)
Антон Романов
Урал-батир е толкова прочут сред башкирците, че самият им национален епос носи неговото име. Цял живот този герой самоотвержено се бори с диви (демони), змейове и дракони и защитава човешкия род, а освен това е добър и винаги прощава на злобния си брат Шулген, преминал на страната на демоните. Всички обичат Урал и следват героя си.
Делото на живота на Урал-батир е да победи самата Смърт, така че хората да живеят вечно и да не умират, но веднъж той среща безсмъртен старец, уморен да живее, който му казва: "Туй, което наричаме Смърт, туй, което сме свикнали да приемаме за зло, е само вечният ред на нещата… На света има само едно нещо, което не умира и остава вечно младо … – това е доброто". Тогава душата на Урал-батир се успокоила и той постигнал щастието.
Урал загива, като се самопожертва: изпива цяло езеро, където се укривали диви и зли духове, за да предпази хората от тях, но те замърсяват Урал-батир отвътре. Урал-батир заръчва на хората да живеят по правилата и в мир. Погребват го на висока планина, която наричат в негова памет. А скоро и цялата земя около тази планина започват да наричат Урал.
Шатана (Кавказ)
Антон Романов
"Стройна, с искрящи очи като ангел, а когато се обърне, сякаш стрела полита, а гласът ѝ е песен на славей". Така нартският епос (на много кавказки народи – абхазци, адиги, осетинци, балкарци) описва прекрасната Шатана. Тази жена е била известна не само с красотата си, но и с ум и хитрина. Когато поискала да се омъжи за най-добрия нартски богатир Уризмаг, ѝ се наложило да го излъже, като се облече в дрехите на неговата съпруга, която впоследствие умряла от завист.
Шатана обаче получава статут на героиня и се ползва с всеобщо обожание заради това, че (според версията на нартите) е изобретила бирата. Видяла тя как една птица кълве малц, който се суши на слънцето, а след това се замаяла. Шатана съобразила, че от хмела и малца може да се прави чудесна опияняваща напитка. Тони Старк може и да е спасил Вселената, но да изобретиш бирата е къде-къде по-яко.
Кулерво (Карелия)
Антон Романов
Кулерво е персонаж на знаменития карело-финландския епос "Калевала". Той не може да се вмести напълно в определението герой. По-скоро е трагична фигура, превърната в злодей по силата на обстоятелствата, но именно такива нееднозначни персонажи често предизвикват повече съчувствие, отколкото "добрите момчета" (да си спомним само за Джокера от вселената DC).
Кулерво имал достатъчно сила и в огъня не е горял, и във водата не потъвал, красив и миловиден, но пък изобщо нищо не можел да прави и всичко вървяло не както трябва. Ако гледа дете, случайно ръката му ще откъсне, ако отиде да сече дърва, ще духне и цялата гора ще повали. Израснал като роб в дома на врага, още от детството все му се подигравали, но дори когато станало ясно, че роднините му в действителност са живи, това не донесло щастие никому. В чуждата земя той съблазнил девойка, а в последствие се разбрало, че това е родната му сестра. Тя не понесла позора и сложила край на живота си.
В отчаянието си Кулерво избил всички врагове на семейството си, отмъщавайки за позора и своя нещастен живот, но и това не донесло утеха. Докато той воювал, родните му измрели от старост. След като останал съвсем сам, Кулерво, когото в "Калевала" наричат "злощастен герой", се хвърлил на собствения си меч. Жестоки северни легенди.
Хонгор (Калмикия)
Антон Романов
Героят на "Джангариада" (калмишкия епос за легендарната страна Бумба, чиито храбри воини защитават хората от злите демони) Хонгор по прякор Аления Лъв е най-славният от богатирите на тази страна и по думите на разказвачите, съчетава в себе си "всичките деветдесет и девет човешки достойнства". Нито една стрела не можела да го срази, а най-силните вражески воини Хонгор прекършвал като тръстики.
Хонгор можел и да разпуска. "Джангариада" описва как на пир неговата чаша наливали 70 пъти подред. И дори след това с "лекотата на искра" той се мятал на седлото и препускал към нови приключения и подвизи за славата на неговия мъдър хан Джангар, неговия побратим. Дори когато злите духове го пленили и затворили в подземния свят, където го биели с камшици по дванадесет хиляди пъти на ден, Хонгор се освободил и избил всички врагове. За разлика от много други епоси, калмишкият е много позитивен: Хонгор и Джангар не умират, а остават вечно живи.
Уважаеми читатели,
Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:
- Абонирайте се за канала ни в Telegram
- Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
- Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
- Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви