Официалната дата на "Великата схизма" е 1054 година. При все това разногласията между западното християнство начело с папата и източното християнство начело с патриарха на Константинопол започват още по-рано. По това време техни християнски църкви вече съществуват не само в Палестина, Рим (и почти цяла Европа), Гърция и Византия, но и в Армения, Грузия, Египет, Сирия - и дори в Древна Рус. Можете да си представите колко различни са били. Изтокът и Западът вече са се разминали много силно по отношение на култури, традиции (и дори климат) и имат напълно различни възприятия за света и начина на живот - и не се разбират.
Това води до толкова силно противопоставяне, че църквите си налагат взаимни анатеми, които са отменени едва през 1965 година. Очевидно различията във възгледите на двете църкви имат дълбоки духовни и идеологически корени, с чието описване и досега се занимават теолози и богослови. Ще разкажем за официалните противоречия, които са на повърхността.
Една от причините е разделянето на Римската империя
Cesare Nebbia
Как изобщо става възможно християнската църква да се раздели на западна и източна? Е, за това допринася разделението на самата Римска империя. В началото на IV в. император Константин I спира гоненията на християните и им разрешава официално да изповядват вярата си. Той свиква и първия Вселенски архиерейски събор, на който е прието християнското символ верую, според което Бог Син е единосъщен на Бог Отец. Утвърдени са и основните християнски канони.
Константин, който бяга от варварските племена, атакували Рим, премества и столицата на Римската империя в Константинопол. В борбата за власт потомците на Константин фактически разделят единната империя на Западна (с център Рим) и Източна (с център Константинопол). Тогава Византия се сдобива със свой епископ макар той все още да е подчинен на папата. Още през V в. обаче византийският епископ приема титлата Вселенски патриарх. Той все още признава първенството на папата, но се смята за самостоятелен.
Претенциите на папата за лидерство в църквата
Свободни източници
Папата се смята за пълновластен йерарх на цялата християнска църква – първо заради първенството на Рим, бившата столица на империята, и второ като пряк наследник на първия папа - първовърховния апостол Петър. Рим обаче възприема първенството си не като патриарх "пръв сред равни", а иска да бъде единен централен орган на управление.
Не само Византия, но и други църкви на Изтока - Антиохия, Ерусалим, Александрия - принципно не са съгласни с това. Те признават византийския вселенски патриарх, но не искат да признаят папата за единствен глава на цялата църква. Според предание Александрийската църква е основана от апостол Марк и нейното влияние се разпростира върху цял Египет. В същото време главата на църквата едновременно носи титлата и на папа, и на патриарх (и често действа като посредник в спора между Рим и Константинопол).
Спорове за Светия Дух и причастния хляб
Свободни източници
Едно от първите и основни богословски разногласия е свързано със Светата Троица. Блаженият Августин, който е богослов и епископ в Северна Африка, развива учение, наречено "филиокве". Според него Светият Дух произлиза от Бог Отец и от Бог Син. Тази доктрина е възприета от латинската Западна църква, но пък е отхвърлена от Източната църква. Според една по-стара традиция, изложена в Библията, Светият Дух произлиза само от Отца (също както и Сина). Източните йерарси съзират в това изопачаване на Новия завет и омаловажаване на ролята на Светия Дух. Затова православието се определя като по-вярно учение ("ортодоксия" и се превежда като "правилното учение").
Приемането от Рим на "филиокве" ("filioque" – в превод от латински означава "и от Сина") като официален символ на вярата в началото на XI в. се счита за една от най-важните причини за разкола.
Освен това възникват различни спорове между Изтока и Запада, свързани с богослуженията - например за това кой хляб да се използва за най-важното богослужение - Евхаристията. Източната църква се обявява за квасния хляб, а западната - за безквасния хляб. Източните християни заклеймяват използването на безквасен хляб като връщане към юдаизма. Такъв "мъртъв" хляб, така да се каже, означава само тялото на Христос, но не и неговия дух.
Борба за земи и "Великата схизма"
Landesmuseum Württemberg
Всъщност християнската църква никога не е била напълно обединена (по-точно това е било така единствено в самото начало). Въпреки всички вселенски събори и опити за обединение на църквата, разногласията и противопоставянията между епископите на Рим и Византия не стихват. Докато на Изток се изповядват догмите, приети на вселенския събор, Рим е подложен на всякакви нови влияния - на германци, франки и т.н. Когато норманите (северните хора) завладяват част от Южна Италия, която е сферата на влияние на Константинопол, те заменят църковните обреди по гръцки образец с латински.
В отговор на това византийският патриарх Михаил Керуларий затваря "латинските" храмове в Константинопол. Нещо повече - изпълнителите на патриаршеската воля започват да унищожават латинския безквасен хляб за богослуженията. Керуларий иска освен това папата да признае патриарха за равен. През 1054 г. папа Лъв IX отказва и изпраща свои пратеници в Константинопол, за да разгледат въпроса. Той дори предава фалшифициран документ, в който се казва, че самият император Константин бил прехвърлил неразделната власт над цялата християнска църква на папата. (Папата разчита и на военната помощ на Византия в борбата срещу норманите).
Патриархът разбира, че документът е фалшив, и отказва на папата, след което папските пратеници анатемосват патриарха, а в отговор патриархът пък анатемосва тях и папата...
Древна Рус избира източното християнство
Иван Акимов
Първият владетел в Рус, приел християнството, е княгиня Олга. А нейният внук княз Владимир през 988 г. вече е покръстил цяла Рус. Хрониката описва подробно как той избира вяра, как пратеници на различни религии идват при него и го убеждават да избере техния Бог. Има и пратеници на папата и "гръцки философи" от Константинопол. И се предполага, че Владимир харесва литургичните правила на Източната християнска църква.
Най-вероятно Владимир не иска да попадне под едноличното влияние на папата. В същото време Рус отдавна има разнообразни търговски и политически връзки с Византия. А византийското християнство е по-изгодно. През 988 г. Владимир превзема византийския Корсун (сега Кримски Херсонес) и иска в замяна на мир да се ожени за сестрата на императора, принцеса Анна. Императорът, под заплахата от нахлуването на Владимир в Константинопол, се съгласява, но поставя условие - Владимир да стане християнин. Очевидно императорът осъзнава, че по този начин е възможно да "опитоми“ съседа, който вече не веднъж е атакувал Византия. Заедно с принцеса Анна в Русия пристигат византийски духовници и църковни служители, които започват да покръстват руснаците, както и да разпространяват грамотност и да преподават Божия закон.
Към 1054 г. разделянето на двете църкви в Рус все още не води до автокефалия и страната дори няма собствени славянски епископи, всички те са гърци, изпратени от Византия. Затова младата руска църква все още е много зависима от Източен Рим - и именно по неговия път "православието" продължава по-нататък.
Уважаеми читатели,
Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:
- Абонирайте се за канала ни в Telegram
- Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
- Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
- Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви