Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Кадър от "Кавказката пленница"
Леонид Гайдай, 1966/"Мосфильм""Хората живеят толкова тежко. Нека се посмеем", казва Леонид Гайдай. Неговите комедии – "Кучето Барбос и необикновеният крос", "Контрабандисти", "Операция "Ы" и други приключения на Шурик", "Кавказка пленница", "Диамантената ръка", "Иван Василиевич сменя професията си", "12-те стола", "Не може да бъде!" оглавяват съветските боксофиси, събирайки милиони зрители. Фразите от тях стават крилати, сред народа популярни стават и безсмъртните им саундраци. Филмите на Гайдай продължават да се гледат не само в СССР и в съвременна Русия – на тях се е смял и продължава да се смее целият свят. Къде е тайната?
Леонид Гайдай е роден през 1923 г. в Далечния изток – баща му е заточен и работи по строителството на Амурската жп линия. По-късно семейството се мести в Иркутск. А интерес към комедийния жанр бъдещият режисьор проявява още от дете.
Истинският му кумир е Чарли Чаплин – Гайдай ходи в местното кино на всичките му филми (а понякога се крие между редовете в почивките, за да ги гледа още веднъж). По-късно влиянието на Чаплин ще се проявява в собствените му филми – например в киноновелата "Вождът на червенокожите", една от ранните му творби, базирана на едноименния разказ на О‘Хенри. В нея има много малко текст, почти като в нямото кино, а целият комедиен ефект е основан на смешни ситуации и звуци.
Още съвсем млад, едва завършил училище, Гайдай иска да замине на фронта като доброволец. Не го вземат веднага, но през есента на 1941 г. всички са призовани. Той воюва в разузнаването и дори се отличава в боя, като хвърля граната по една от огневите точки на немците. През 1943 г. наранява тежко крака си, след като стъпва върху мина, и след дълго лечение вече не е годен за служба. Юношата се връща в Иркутск и след обучение в театрално студио заминава да покори Москва, където постъпва в режисьорския факултет на Института по кинематография (ВГИК). Оттам на практика веднага е взет на работа в "Мосфилм".
Гайдай иска да работи само в един жанр – комедията. Само веднъж, в началото на творческия си път, по инструкция на директора на "Мосфилм" Иван Пириев той снима сериозния филм за революцията "Три пъти възкръснал". Но работата е разкритикувана и за малко да му струва кариерата.
Първият голям успех на Гайдай е късометражният филм "Кучето Барбос и необикновеният крос" (1961 г.). Той дори е номиниран за конкурса в Кан. В комедията за първи път се появяват тримата хулигани – Печения, Будалата и Страхливеца в изпълнение на Евгений Моргунов, Юрий Никулин и Георгий Вицин, в които зрителите се влюбват и които се появяват по-късно в редица други филми на Гайдай.
Огромна слава на режисьора му носи комедията "Операция "Ы" и други приключения на Шурик" (1965 г.), която става лидер в съветските кина. Главният герой – простоватият, но честен и принципен студент Шурик, става истински народен любимец. На вълната на небивалия успех е заснето и продължение на лентата – "Кавказка пленница или новите приключения на Шурик" (1967 г.), който също взривява кината.
Голяма част от хумора в тези комедии се базира на абсурда. Хумористичният ефект се усилва от жестовете и лудориите на актьорите.
Комедията "Диамантената ръка" (1969 г.) за честния семеен мъж Семьон Горбунков, в чийто гипс бандити по погрешка вграждат диаманти, влиза в топ 3 на най-касовите филми за цялата история на СССР. Между другото, Шурик (макар и вече не като студент, а като учен, създал машина на времето) се появява в още един култов филм – "Иван Василиевич си сменя професията" (1973 г.), базиран на пиеса на Михаил Булгаков.
Като цяло, Гайдай често се обръща към класиците – екранизирал е О‘Хенри, Иля Илф и Евгений Петров ("12-те стола"), Михаил Зошченко ("Не може да бъде!").
В последната си лента, заснета след разпадането на СССР, – "На Дерибасковска времето е хубаво или на Брайтън Бийч пак вали" (1993 г.) режисьорът вече на воля се присмива и на съветските лидери, и на КГБ.
Според жената на режисьора – актрисата Нина Гребешкова, младият Гайдай приличал на своя герой Шурик. С Нина те са съкурсници – той е по-голям (записва се да учи след войната), слаб и висок. Но я ухажвал скромно и неловко – изпращал я до вкъщи през цяла Москва, купувал ѝ цветя. Гайдай и Гребешкова се женят още като студенти, през 1953 г., и живеят заедно в една стая с нейните родители, от които ги дели само един голям шкаф.
В нормалния живот режисьорът е крайно непретенциозен, дори аскетичен – не се нуждае от външен комфорт и посвещава цялото си време на работата (прекарва повече време на снимки и в студията на "Мосфилм", отколкото вкъщи). Комедиите му се гледат от стотици милиони зрители, а той живее в скромен апартамент и няма достатъчно спестявания, за да възстанови изгорялата си дача.
Именно той прославя и съпругата си – лекарка от психиатричната болница в "Кавказка пленница" и жена на главния герой в "Диамантената ръка" са звездните ѝ роли.
Казват, че хумористите и клоуните в реалния живот са тъжни хора. Но това не важи за Гайдай. Негови съвременници си спомнят, че в живота той бил невероятно остроумен, имал тънко чувство за хумор, често се шегувал, разказвал вицове, обичал да се весели.
Виждал смешното там, където повечето хора не го забелязват – и го разкривал за всички. Дори Сам показвал как да изиграят един или друг епизод дори на най-добрите си комедийни актьори.
Независимо от типичния съветски антураж на филмите, те са разбираеми и смешни за зрителите на всяка страна и от всяка възраст. Актрисата Наталия Варлей си спомня как на прожекция в Африка чернокожа жена била толкова възхитена и се смеела толкова силно, че даже хвърлила бебето си към тавана.
Тайната се крие в старателната работа по сценария, щателния подбор на актьорите и музиката. Сценаристът на главните комедии "Операция "Ы", "Кавказка пленница" и "Диамантената ръка" Яков Костюковски си спомня, че с Гайдай винаги работели заедно над текстовете и те си имали своя "формула". Винаги мислели дали работата им ще бъде разбираема и интересна за някоя баба, някъде в Йошкар Ола например.
Актьорът Юрий Никулин си спомня, че Гайдай работел много усърдно над всеки сценарий – снимал и преснимал, без да щади лентата. Най-важно за него било да се смеят снимачният екип и киномеханиците. "Значи има нещо", казвал Гайдай. Значи и останалите ще се смеят.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
