Людмила Гурченко: най-култовата актриса в СССР

Sputnik; Global Look
Тя е една от най-известните актриси в целия Съветски съюз, а звездната ѝ слава идва с водещата роля в новогодишната комедия "Карнавална нощ" (1956). Следват още много не по-малко емблематични роли.

Още от ранна възраст става ясно, че Людмила (или Люся, както я наричат приятелите ѝ) ще стане актриса. Баща ѝ е акордеонист и свири в провинциалното читалище. Тя често ходи с него да чете стихотворения, да танцува и да пее. А с огромния си талант и любов към живота тя забавлява публиката и е на сцената до 70-те си години. Но най-голяма слава ѝ носят неподвластните на времето ѝ роли в киното.

Трудно детство под нацистка окупация

Гурченко се ражда през 1935 г. в гр. Харков (Украинска ССР). Ученическите ѝ години са белязани от нацистката окупация на града. Семейството ѝ и всички обитатели на къщата са изселени, защото в нея е поместена германска част.

"Ако някоя бомба удареше хранителен магазин, хората, въоръжени с торби и кофи, се събираха там, започваха да се блъскат и тръгваха да плячкосват. Много не се завръщаха. Нацистите убиваха всеки, поколебал се да избяга", спомня си Гурченко.

В продължение на няколко години семейството живее в непрекъснат страх от немските войници и Людмила изкарва пари за цялото семейство, като се изявява на сцената (включително за германците). След като завършва училище, заминава за Москва с мечтата да стане актриса в мюзикъли. През 1953 г. се записва в Института по кинематография.

Първа слава и последвала забрава

Кадър от игралния филм

Целият Съветски съюз разбира за Людмила Гурченко през 1956 г., когато тя изиграва една от първите си роли. Новогодишната комедия "Карнавална нощ" е невероятно успешна в съветския боксофис. Съветската публика се влюбва в младата актриса, а новогодишната песен "Пет минути" в нейно изпълнение става култова.

Гурченко почти си печели славата на еднотипна актриса, която може да играе само хубави момичета и да пее в леки комедии. След успеха на филма тя участва в мюзикъла "Момиче с китара" (1958), написан специално за нея. Въпреки че лентата е доста популярна, успехът ѝ не е толкова голям, колкото на "Карнавална нощ".

Кадър от филма

След това и до 1970-те (!) Гурченко играе само в няколко сравнително неизвестни независими филма и този период се смята за нейната "забрава" в киното.

Причините за това, обаче, не са свързани с актьорските ѝ умения. Говори се, че от КГБ молят Гурченко да работи като техен информатор на Световния фестивал на младежта и студентите през 1957 година. Тя отказва, което я превръща в персона нон грата в съветското кино.  

Най-големи и най-емблематични роли

Гурченко може да последва съдбата на много други красиви актриси – да играе едни и същи героини в любовни истории отново и отново. Талантът ѝ, обаче, е далеч по-голям и тя успява да покаже уменията си и да накара режисьорите да ѝ повярват. Освен това не се смята за голяма красавица и може да се шегува със себе си. И работи здраво над своя професионализъм, харизма и стил.

След периода на "забрава" тя се завръща на големия екран триумфално и оттогава списъкът с ролите ѝ и тяхното разнообразие е впечатляващ.

Първата ѝ голяма роля след "Карнавална нощ" е съветско-румънско-френската копродукция "Мама", в която играе ролята на коза-майка.

Людмила Гурченко като Козата. Кадър от музикалния филм-приказка

След това играе невероятно емоционално наситена роля в любовната драма за войната "Двадесет дни без война" (1976). Дори си подстригрва косата, за да може образът ѝ на жена, която се евакуира, да бъде по-реалистичен.

Народният артист на СССР Юрий Никулин (вляво) като Лопатин и заслужената артистка на РСФСР Людмила Гурченко (вдясно) като Ника във филма

Кара зрителите да повярват в нейната сибирска селянка, която чака любимия си да се върне от войната в "Сибириада" (1979), която печели Гран при на Филмовия фестивал в Кан през същата година.

Актрисата Людмила Гурченко като Тайка във филма

Гурченко изумява зрителите с играта си в станалия култов филм "Гара за двама" (1983), който участва във Филмовия фестивал в Кан. Ролята ѝ на провинциална сервитьорка, която работи на жп гара, може на пръв поглед да изглежда ведра и лекомислена, но тя всъщност има тежка съдба и е преживяла много.

Нейната не много голяма, но невероятно запомняща се роля в друга култова комедия – "Любов и гълъби" (1984), кара целия СССР да се смее с глас.

Героинята ѝ е стилна гражданка, влюбена в селски глупак.

Страхотни дуети

Гурченко играе с най-известните актьори и всепризнати секс символи в съветското кино, което предизвиква завистта на нейните колежки.

Партнира на Александър Абдулов в "Рецепта на нейната младост" (1983).

Актьорите Людмила Гурченко и Александър Абдулов като Емилия Марти и Албер Грегор във филма

Замесва се в брилянтен любовен триъгълниг с Олег Басилашвили и Никита Михалков в "Гара за двама".

Олег Басилашвили, Людмила Гурченко и Никита Михалков във филма на Елдар Рязанов

Играе бивша любовница на героя на Олег Янковски в "Полети в мечти и реалност" (1983).

И прави страхотен дует с Олег Табаков в полу-биографичния филм "Аплодисменти, аплодисменти..." (1984).

Людмила Гурченко и Олег Табаков в сцена от филма

Личният ѝ живот е не по-малко вълнуващ. Има общо шестима съпрузи (!), сред които има велики филмови режисьори, актьори и музиканти, включително Йосиф Кобзон – известен съветски и руски певец. Шестият ѝ съпруг, който днес се грижи за наследството ѝ, е с 26 години по-млад от нея.

И, разбира се, толкова бурен личен живот не може да мине без слухове и скандали. Гурченко има само една дъщеря и таблоидите тръбят, че те са в конфликт и не общуват много.

Модна икона и певица

Участва в над 80 филма (в главни и поддържащи роли). След големия успех на "Гара за двама" през 1983 г. Гурченко е призната за народна артистка на СССР и печели няколко държавни награди. Така става една от най-известните съветски актриси на всички времена.

В същото време се смята и за една от най-стилните. Някои от тоалетите ѝ са ексентрични и изпреварили времето си, а много от тях са шити специално за нея, което говори, че дефицитът на модерни рокли събужда вдъхновението и въображението. Има огромна колекция от рокли и епични тоалети, които след смъртта ѝ през 2011 г. са излагани многократно пред публиката.

Известна е и с една от най-тънките талии в целия Съветски съюз – 43 см е рекордът. Остава в невероятно добра форма до 70-те си години! Съветските жени пробват "диетите на Гурченко", но без успех. Тя не спазва строга диета, опитва се да не преяжда, но често си хапва посред нощ. В интервютата си признава, че годините на войната и гладът, вероятно, имат заслуга за формата ѝ.

"Имам нужда всеки ден някой да ми казва: "Обичаме те! Имаме нужда от теб!". Това ме кара да вдигна брадичка и да изпъна рамене", разкрива основната си тайна Гурченко. Работи в киното и през 2000-те. В същото време играе още повече на сцената с песни.

Людмила Гурченко изпълнява на празничното шоу на Модна къща

И макар че в късните ѝ години хората се подиграват на външния ѝ вид и залитането ѝ по пластичната хирургия, тя не спира да пее, да играе и да се присмива на себе си, както винаги. "Стилът ми беше заразно ведър и оптимистичен. Бях символ на самоиронията!".

Москва. 10 ноември 2009 г. Актрисата Людмила Гурченко на събитие, посветено на 100-годишнината на кинотеатър

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

  • Абонирайте се за канала ни в Telegram
  • Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
  • Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
  • Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"