Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Третяковска галерия
Иля Машков е сравняван с Матис. Той е член на асоциацията на художниците "Вале каро", която изобретява "новата живопис". За тях не е важен реализмът на изображението и точното предаване на светлосенките, а изобретяването на собствени методи на изображение. Тази картина на Машков е изложена в Париж на Есенния салон през 1910 година.
Гончарова, една от "амазонките на авангарда", започва живописната си кариера в стила на импресионизма, след което се увлича по кубизма и примитивизма. Тя често използва приказни герои и фолклорни мотиви в работата си, също така съчетава лубок и религиозна живопис, заради което нейните картини са подложени многократно на цензура и премахвани от изложби.
Този художник е най-известен с Кулата на Татлин – проектът на Паметника на III интернационал (1919-1920). Той е родоначалник на съветския конструктивизъм. А преди революцията е виден представител на руския авангард. Неговият стил е сравняван с този на Пикасо.
Целият смисъл на Кандински е в акцента на безпредметността, на изразителността на линиите и цветовете на петната. Той счита, че абстрактната форма може да изрази това, което е недостъпно за традиционните методи. Именно тази картина се смята за пример за творческа зрялост на художника.
Шагал има свой уникален творчески стил с препратки към модерна, в картините си създава неповторим свят, изтъкан от лични пристрастия и спомени. В една от най-известните си картини Шагал изобразява себе си със съпругата си Бела, летящи над родния си град Витебск.
Една от най-известните картини на руската живопис и истински авангарден манифест. Самият Малевич определя стила си като супрематизъм, всъщност това е кубизъм, доведен до най-високата степен на отхвърляне на предметността. На първата изложба, на която се появява, картината е окачена като икона – в "червения" ъгъл, което за Малевич е триумф на живописта. При нейното създаване той използва много цветове, които при смесване в крайна сметка дават черен цвят.
Прочетете повече за "Черния квадрат" тук.
Лентулов използва уникален живописен метод, частите от картината му сякаш се разпиляват и после отново се сглобяват в своеобразен пъзел от множество малки детайли. Той се отклонява от плоскостите и перспективата, свободно пресича различните части на архитектурното изображение. Лентулов създава усещане за приказност в картината си, но и динамика, сякаш от люлееща се камбана.
Дейнека е певец на работниците, войниците и новия съветски поглед за света и човека, а тази картина е опит да се формулира "типичният" образ на пролетарията. Той използва графичен стил в рисуването, а цветът на въглените подчертава тематиката.
Още един живописен химн за съветските пролетарии е нарисуван от Юрий Пименов. Той комбинира няколко точки на зрение: мускулести работници дърпат стоманено въже на преден план, а в далечината други бутат вагонетка. И всичко това на фона на металните конструкции на завода. Произведението е нарисувано под влиянието на немските експресионисти. По-късно Пименов ще се превърне в образец на социалистическия реализъм, който всъщност е живопис, разбираем и достъпен за всеки.
Кузнецов започва с модерн, пастелни натюрморти, ярки ориенталски сюжети и религиозна живопис. Но в съветско време той се обръща към теми, за които има зявки – труд, промишленост, селско стопанство. Или, както в този случай, спорт, който активно се пропагандира в СССР.
Творбата е манифест на жанра на социалния реализъм (въпреки видимото силно влияние на импресионизма). Художникът прославя социалистическия строй и живота в новата съветска държава – и новата (преустроена от Сталин) съветска Москва, с нейните широки булеварди и монументална архитектура.
Безгрижни голи деца след къпане седят на слънце и внимателно следят полета на хидроплан, обсъждат неговата траектория и фантазират как самите те някой ден ще летят. Тази картина в жанра на социалистическия реализъм е метафора за едно прекрасно бъдеще.
Попков е художник от ново поколение, защото е дете на съветската епоха. Въпреки факта, че тази следвоенна картина е нарисувана през периода на смегчаването на комунистическия строй, "Строителите на Братск" е пример за "суровия стил", характерен за съветската живопис през 50-те и 60-те години. Картината изобразява строителите на Братската водноелектрическа централа (също възпята в стихотворение на Евгений Евтушенко през 1965 г.).
Жилински е ярък художник, чиято следвоенна живопис съчетава европейския Ренесанс и староруската иконопис, която той се опитва да преведе на езика на модерността.
"Ние сме поколение, пронизано от войни. Част от нас са воювали, друга част не. Но всички сме възпитани в тази атмосфера", казва Коржев. Това е друг представител на "суровия стил", чиито картини са доста минималистични по отношение на изразителните средства, като същевременно са остри и пропити с драматизъм.
Много години Фалк е в творческа командировка в Париж и цял живот търси своя оригинален стил, жонглирайки с кубизъм, импресионизъм, експресионизъм. Той е смятан за първия руски авангардист, който не изпада в соцреализма на СССР, но остава "мост" към свободата и експерименталната мисъл.
Мистериозен майстор на руския авангард, създава много от собствените си микросветове. На платното главите сякаш блестят от вътрешността на свят, съставен от частици.
Синът на испански политически емигрант е вдъхновен от Малевич и Татлин и създава свой собствен абстрактен геометризъм. Инфанте-Арана има цял цикъл от различни спирали, които могат да бъдат отнесени към оптичното изкуство (оп арт) – той създава такъв образ, който ни кара да правим несъзнателно движение. Смята се, че е предвидил компютърната живопис.
Московският концептуалист Чуйков е особено известен със своите колажи, както и с пейзажи в "прозорци" (някои са рисувани директно върху истински рамки на прозорци). Основната идея на много от картините на художника е да "разбие" живописта, използвайки привидно традиционни средства, като същевременно получава концептуално нова творба. Методът на фрагментиране, както е на тази снимка, е една от любимите му техники.
Михаил Рогински е важен художник от втората половина на XX век, той дори е наричан "бащата на руския поп-арт". "Червената врата" е една от най-емблематичните му творби. Рисувана през 1965 г., тя предизвиква буря от емоции сред няколко поколения зрители. Това произведение на изкуството ли е или просто художник рисува врата и я представя за такова? Самият Михаил Рогински казва: "Това не е врата – това е енергия".
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си