Как КИНОТО от ЯКУТИЯ завладява Русия и целия свят

Киноиндустрията в Якутия става работеща, с всички необходими атрибути, макар и в намален мащаб: налична е конкуренция между частните студия, налице е филмово училище, има и частен фонд за подкрепа на филми, ежегодно се провежда фестивал, открит е дори и собствен аналог на Netflix – услугата SAKHAMOVIE.RU. Но най-важното е, че местните филми наистина се радват на успеха на публиката в регионалния боксофис и превъзхождат както столичното, така и холивудското кино по събрани пари. Напоследък якутски режисьори придобиват и награди от водещи руски и западни фестивали.

Каква е тайната на "якутския феномен"?

Тази същата Стена от "Игра на тронове" съществува

Сергей Докторов/EyeEm/Getty Images

Мислите, че няма как да се изненадате от якутските успехи – това е най-големият регион на Русия! Част от легендарния Сибир. Република Саха (така я наричат якутите) заема почти 20% от територията на страната и е малко по-малка от Индия по отношение на площта си (повече от 3 милиона кв. км). Важна подробност обаче е, че ако в Индия живеят повече от милиард души, то в цяла Якутия няма да има и милион. Почти 4/5 от републиката са покрити с гори, има много кратко лято и екстремно ниски температури през зимата. Село Оймякон е един от световните "полюси на студа". През този януари в републиката е счупен 30-годишен рекорд на студовете – метеоролозите регистрираха цифра от -62,4 °C.

С други думи, това е едно от най-суровите места на Земята, където сякаш няма предпоставки за филмов бум. Традиционните центрове на кинопроизводството – Москва и Санкт Петербург, са много далеч. Да, местата са невероятно кинематографични (ентусиастите дори заснемат комично видео, че Стената от "Играта на тронове" наистина съществува, и това са стълбовете на река Лена). Релефът просто моли да бъде показан на екрана – регионът е многонационален и разнообразен. Тук живеят не само езичниците якути (тюрки) и руснаци, но и много северни народи (евенки, евени, долгани, юкагири, чукчи), които пазят своите традиции. Но републиката няма необходимата инфраструктура за снимки. Може да се направят няколко филма, но да се изгради цяла индустрия на гол ентусиазъм е невъзможно.

Обаче точно това се случва. Буквално целият регион внезапно се "разболява" от кинематография.

Снимат всички и гледат всички

Якутия е въвлечена във филмовия процес от 1930-те години. Студия от други региони заснемат документални филми тук, а също така привличат актьори от местни драматични театри. Собствени филмови компании, включително държавното студио "Сахафилм", започват да се появяват едва след разпадането на СССР в началото на 1990-те години. Истинският филмов бум започва по-късно, когато кината повярват в местното кино и го приемат в репертоара си. Първата "бяла лястовица" е трилърът "Моята любов" на Сергей Потапов от 2004 година. Филмът предизвиква голям скандал. Бюджетът се изплаща четири пъти, но много зрители, които, очевидно, очакват мелодрама, са възмутени от кървавите сцени и черния хумор. И все пак процесът започва. През последните години на местни екрани излизат по един-два якутски филма на месец.

Зрителят активно гледа филми от всякакъв жанр – от исторически екшън филми ("Студено злато") до комедии за танцови битки ("Чееке"). Един от най-успешните жанрове на якутското кино е ужасът. Имат дори собствена версия на зомби апокалипсис – "Република Z" (2018). Но те по-често снимат за призраци. Визуално всичко изглежда като японски ужас, но ако там пратениците от другия свят отмъщават, то якутските истории на ужасите разказват за любовта между живите и мъртвите.

Местните кинаджии се ориентират добре в глобалния филмов контекст – познават не само холивудското, но и азиатското кино (от което явно се ориентират), но дори и в универсалните сюжети търсят свой акцент. В мистичните филми използват мотиви от местния фолклор, в историческите драми се обръщат към повратни моменти от историята на народа и буквално всички филми са заснети на родния им език. Което значително стеснява аудиторията. Само половината от населението на републиката (по-малко от 500 000 души) говорят якутски. Но това е принципен въпрос. Киното в Якутия е не само забавление, но и начин за запазване на националната идентичност.

Много ентусиасти нямат специализирано образование, те работят съвсем различни неща, но заснемат филми в свободното си време. Такъв пример е Дмитрий Давидов, най-известният якутски режисьор, който е учител в селско училище. Едва след като третият му филм "Плашило" сензационно взима гран-при на главния руски фестивал "Кинотавр" през 2020 г., Давидов окончателно напуска работата си и се съсредоточава изцяло върху киното.

Режисьорът на филма "Пугало" Дмитрий Давидов и актрисата Валентина Романова-Чискиирай на "Кинотавър" в Сочи

Екатерина Чеснокова/Sputnik

Режисьорът не се страхува да взима банкови заеми за снимките на своя дебют. Той планира заснемането на мюзикъл за родното му село Амга. Давидов обещава да изпрати част от печалбата за изграждането на площад.

Якутск – Москва – Якутск

Агент Мамбо

Алексей Амбросиев/Suoratt, 2019

Най-касовият якутски филм е криминалната комедия "Агент Мамбо" (2019). Там се разказва за нещастен полицай, който се внедрява в престъпна банда. С бюджет от по-малко от 2 милиона рубли (около 25 000 евро) филмът събира почти 16 милиона (повече от 200 000 евро). Средният якутски бюджет варира само в рамките на 1-3 милиона рубли (около 12-37 хил. евро). Творческите групи са компактни, бързо се наемат, а заплатите не са големи.

Разбира се, има и по-скъпи филми. Такъв е първият якутски филм в общоруския боксофис – трилърът "Моят убиец" (2016) на Костас Марсаан – той струва 5 милиона рубли (63 000 евро).

Следващият филм на Марсаан, етно-ужасът "Иччи" (2020) вече струва 26 милиона рубли (325 000 евро). Главната роля в него изиграва руската звезда Марина Василиева, известна с номинираната за оскар драма "Нелюбов" на Андрей Звягинцев. "Иччи" успешно преминава през международни жанрови фестивали в Лисабон, Виена и Ситжес. А през пролетта новата работа на Марсаан – трилърът "Детектор" с Кирил Кяро ("Епидемия"), заснет за Московското филмово студио "Горки", ще тръгне по руските кина. Трябва да се спомене, че тази кариерна траектория – от Якутск до Москва, е наистина уникална. Мнозина отиват да учат във филмови училища в столицата, но след това се връщат да работят у дома.

Детектор (2022)

Костас Марсан/Киностудио "М. Горки", 2022

"Якутският феномен" придобива общоруска и международна слава благодарение на авторското, а не на жанровото кино. Сега местните режисьори имат гран-при на водещите руски филмови прожекции – "Кинотавър", "Прозорец към Европа" и Московския международен филмов фестивал, както и много международни награди и номинации. Такъв пример е дебютът на Дмитрий Давидов "Огнище на вятър" (2016). Филмът печели награда за най-добра драма на ImagineNATIVE в Торонто, участва във фестивала в Пусан и е номиниран за "азиатския Оскар" – наградата на Азиатско-тихоокеанската филмова академия. Историческата драма "Нуучча" (2021) на Владимир Мункуев печели главната награда в раздел "Изток-Запад" на фестивала в Карлови Вари.

Огнище на вятър

Дмитрий Давидов/Altan Studio, 2016

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.