Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Богаевски прави първите си стъпки в живописта в родната Феодосия. Там учи при великия маринист Иван Айвазовски. Талантът му е забелязан и от Архип Куинджи, в чиято работилница учи в Петербургската академия на изкуствата. Заедно с останалите студенти Богаевски пътува до Волга и в Крим, за да прави етюди, а след това заминава за Европа, където се запознава с художниците на Виенския сецесион и с творчеството на Арнолд Бьоклин. Още тогава го привличат кримските пейзажи.
След като се завръща във Феодосия, Богаевски пътува много из Крим. В Коктебел се запознава с поета Максимилиан Волошин. Обединява ги любовта към Източен Крим – Кимерия, както са наричали тези земи в древността. Поетът пише много за Богаевски, който илюстрира книгите му. Приятелството им продължава цял живот.
Ненапразно Волошин нарича художника "живописец на земята". В своята работилница във Феодосия Богаевски създава картини, в които предава специален, тъжен образ на древните хълмове и планините на Крим. Така се появява "Кимерийският цикъл" – спомени за една отминала епоха. Сякаш вековна история е концентрирана в тези ярки, сложни платна, на които бягащата линия на генуезката крепост внезапно се оформя от купчина сурови камъни под палещото слънце. Художникът изработва картините до най-малкия детайл: първо рисува от живота, прави скици и едва след това създава образа на бъдещата картина.
През 1909-1910 г. той отново пътува из Европа, впечатлен е от работата на Клод Лорен, а неговото влияние се отразява и в картините му. Богаевски преработва някои теми на френския художник и тогава чертите на "другия" свят се появяват в класически пейзажи – сякаш това не са обичайните кримски гледки, а мечти за тях.
Сред ценителите на изкуството му е филантропът и индустриалец Михаил Рябушински. Той купува четири картини и няколко акварела на Богаевски. А през 1912 г. му поръчва пано за голямата всекидневна в къща на "Малая Никитская" в Москва. Богаевски създава триптих – "Далечина", "Скала", "Слънце". Кой, ако не той, би могъл да ги римува с произведенията на известния Михаил Врубел, които също са се намирали там.
След революцията художникът работи в Кримската организация за охрана на паметниците на историята и старината. Той е своята стихия: рисува исторически паметници в Ялта, Алупка, Бахчисарай. Резултатът е албуми с графики с изгледи на полуострова. Тази работа сякаш съчетава миналото и настоящето в творчеството му.
През 30-те години преминава към индустриални пейзажи – посещава големи строителни площадки в Съветския съюз. Огромни сгради, петролни платформи, язовири и електроцентрали в процес на изграждане – художникът не просто записва гигантски строителни обекти, а рисува градовете на бъдещето, където всичко е поставено в услуга на човека. Той обаче не е напълно доволен от резултата и казва, че е нарисувал "древни мексикански градове".
Художникът пише, че гледките на Крим събуждат въображението му. Дори когато работи върху "прозаични" неща, като пано за селскостопанска изложба в Москва, той отново и отново се обръща към пейзажите на планинските вериги и живописните заливи. След антична Кимерия на неговите платна започва да се появява и Тавроскифия.
Един от любимите майстори на Богаевски е Андреа Мантеня. Художникът многократно се обръща към неговото творчество и през 1910 г. прави скица на пейзажа, която първоначално нарича "Имитация на Мантеня". По време на Втората световна война той се връща към нея. Вдъхновен от "Молитва за чаша" на майстора, Богаевски създава "Спомени за Мантеня".
По време на войната художникът не се евакуира. Преживява трудни времена: къщата и работилницата са ограбвани многократно, но по някакво чудо Богаевски успява да защити градската художествена галерия от германците. Но себе си не спасява: по време на въздушна атака той не ляга на земята, а остава прав. Фрагмент от бомба буквално отнася главата му. Малко преди смъртта си той създава нетипичен зимен пейзаж на Феодосия с вихрещи се ниски облаци и стени, почти лишени от цвят.
*Изложбата по случай 150-ата годишнина на Константин Богаевски може да се види в Руския музей в Санкт Петербург от 10 февруари до 22 май 2023 година.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си