Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Съветската школа по графика не се ограничава само с политически плакати – художници постигат голям успех в илюстрирането на детски книги. Ето как те виждат приказни герои от Англия.
За първи път книгата на Луис Карол е преведена на руски през 1879-а, но получава изключително негативни отзиви от критиците. "В една малка книга, пълна с правописни грешки и струваща непосилно скъпо, е представен някакъв изтощително невероятно скучен, объркан, болезнен делириум на злочестото момиче Соня; описанието на делириума е лишено дори от сянка на художественост; няма никакви признаци на остроумие или забавление", пише сп. "Народна и детска библиотека".
Абсурдната приказка обаче получава признание в СССР. Най-вече благодарение на превода на Борис Заходер, публикуван през 1971-а в сп. "Пионер", едно от най-популярните детски списания в страната. Илюстраторите с готовност се заемат с оформлението на следващите издания, а през 1981 г. дори излиза анимационен филм в три серии. През годините автори на илюстрациите на произведението на Карол са Генадий Калиновски, Ирина Казакова, Николай Козлов, Андрей Генадиев, Лидия Шулгина и Виктор Шатунов.
Борис Заходер е преводач и на книгата на Алън Милн в СССР. Самият той нарича работата си "преразказ" – преводът наистина е свободен и Заходер решава да премахне напълно няколко глави. Версията е публикувана през 1960 г. с илюстрации от Алиса Порет.
По-късно приказката е издадена с илюстрации на Борис Диодоров и Генадий Калиновски.
Самият Лев Толстой адаптира английската народна история. Той дава имена на мечките и въвежда нов герой – малко момиченце, изгубено в гората. Приказката бързо става популярна и редовно се препечатва както преди, така и след революцията от 1917 година.
През 1935 г. приказката е илюстрирана от Юрий Васнецов, ученик на Малевич и Петров-Водкин.
През 1977 г. излиза издание с илюстрации на Марина Успенская, която през 1960-те години е водещ илюстратор на популярното детско списание "Мурзилка".
През 1989 г. приказката отново е илюстрирана от Николай Устинов.
Народната приказка е адаптирана в СССР от Сергей Михалков през 1936 година. В неговата версия прасенцата получават имена – Наф-Наф, Нуф-Нуф и Ниф-Ниф, а оригиналният трилър се превръща в лека история с поука, в която оцеляват и прасенцата, и вълкът.
Най-добрите илюстрации на приказката идват през 1970-те години. През 1976 г. автори на оформлението на детската книга стават Ерик Булатов и Олег Василиев.
А през 1978 г. – Константин Ротов.
Първият руски превод на "Книга за джунглата" на Ръдиард Киплинг се появява през 1905-а, но впоследствие книгата става по-популярна под заглавието "Маугли". Интересното е, че в руския превод самецът пантера Багира става женска, защото на руски думата "пантера" е от женски род. В него напълно са променени отношенията между Маугли и Багира – мъжко приятелство се превръща във връзка майка-дете.
Книгата е илюстрирана два пъти от художника-анималист Василий Ватагин.
Илюстрациите на Май Митурич от 1976 г. са съвсем различни – той създава почти абстрактни образи.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си