Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Това е единственият представител на руската литература от XIX в. в нашия списък, но пък е блестящ. Надежда Дурова е смела кавалеристка, служила в армията и сражавала се с Наполеонова Франция, като предпочита да я наричат Александър Александров (и самият император ѝ позволява да се облича като мъж и да носи това име).
В своите "Записки" Дурова пише за живота си в ужасната и болезнена ситуация на жените по нейно време, родени в общи линии, за да "живеят и да умрат в робство". Разказва за решението си на всяка цена "да се отдели от пола, който според мен бе Божие проклятие". Описва и как е подмамена да постъпи на служба и изобразява първите битки, в които се включва.
"Кавалеристът-девица" е публикувана за първи път от Александър Пушкин, който разкрива самоличността и пола на Дурова, която го моли да ги запази в тайна. Това "разкриване" без разрешението на Дурова я ядосва, но Пушкин ѝ отвръща: "Бъди смела и влез в полето на литературата също толкова смело, като на полето, което те направи известна". (т.е. бойното поле – бел.ред.)
Можете да прочетете още за невероятния живот на Дурова тук.
По време на сталинските репресии през 1937 г. Евгения Гинзбург е арестувана и прекарва 10 години в затвора. В автобиографичния си роман тя описва преживяното в съветския затвор, а разказът ѝ е много остър и шокиращ. Разказва колко ужасно системата е третирала обикновения човек. Как се изфабрикуват обвинения, как хора (и дори жени) са бити при разпит и принуждавани да признаят, че са извършили престъпления, за които всъщност нямат вина.
Книгата, написана през 1967 г., е публикувана в СССР чак през 1988 г., след дълги години на забрана подобно на много други книги, изобличаващи ужасите на режима на Сталин. Авторката описва произведението си като "хроника на епохата на култа към личността".
През 2009 г. излиза филм, базиран на книгата "Тежък маршрут" с участието на Емили Уотсън в ролята на Евгения Гинзбург. От 1989 г. до наши дни в театър "Съвременник в Москва" се играе едноименната пиеса".
Лидия Гинзбург е позната на руската аудитория като съветски литературовед и автор на мемоари, познавала лично великите умове на руския авангард в началото на XX век. Тя е свидетел на Сребърната епоха на петербургската поезия... Но и прекарва цялата Обсада на Ленинград в града по време на Втората световна война през 1941-43 година.
Гинзбург описва трудностите на хората, лишени от храна, централно отопление и вода. Те страдат от болести и им се налага сами да се справят с живота, което е особено трудно заради невероятно суровите зими.
Авторът отдава почит на хората в обсадения Ленинград, които не престават да работят до сетни сили и се опитват да спасят себе си и семействата си, ако могат. Самата Гинзбург по време на обсадата губи майка си, която умира от глад. Нейните "Записки на блокадния човек" са публикувани чак през перестройката в края на 1980-те, най-накрая донасяйки слава на вече 82-годишната авторка.
Тази книга е отвъд руската литература и разказва една фантастична история, която е нещо повече от Русия и подходжда на абсолютно всеки народ и религия. Смятаната за един от най-великите съвременни руски автори, Улицкая описва невероятния живот на полски евреин на име Даниел Щайн, който помага на други евреи да избягат от гетото, преди самият той да го напусне.
След войната Даниел Щайн попада в Израел и, въпреки че е евреин, служи в католическа църква и дава убежище и подкрепа на хора като него самия, които са изолирани от обществото. Неговата мъдрост и влияние са толкова големи, че той дори си разменя писма с Папата.
Романът е базиран на истинската история на Шмуел Освалд Руфайзен, известен като отец Даниел, когото Улицка интервюира и на когото се възхищава. Романът е талантлива компилация от писма, записки, ръкописи и данни от дневници.
Тази абсолютно зашеметяваща книга ще ви накара да повярвате, че жените могат да бъдат всичко и всъщност могат да живеят на този свят без мъжете... Сюжетът е изцяло фокусиран върху жените и разкрива историята на три поколения и пет абсолютно различни съдби през бурния XX век.
Провинциалистката Антония се мести в комунален апартамент в Ленинград през 1960-те. По случайност забременява и ражда, но няма време да се грижи за дъщеря си (и се бои от обвиненията на обществото, защото е самотна майка, родила извънбрачно дете).
Така, трите ѝ съседки – възрастни дами, живеещи в комунални апартаменти, се грижат за момиченцето. Чрез нея, вече пораснала, се запознаваме с оплетените съдби на тези стари жени, оцелели Блокадата на Ленинград.
Представете си нещо като "съветски Хогуортс" за деца с увреждания – училище, основано преди повече от 100 години, пълно с тайни и мистерии. Тийнейджърите използват инвалидни колички или протези, а лидерът на къщата е сляп.
Първо надникваме в "Къщата" през очите на Пушача – аутсайдер, който се мести от конформисткото "Фазанско" общежитие в анархисткото "Четвърто". Той проучва къщата и открива някои мрачни и дори кървави страници от нейната история. Къщата дори си има вълшебна тъмна страна – нещо като квази-паралелен свят.
Въпреки че е дълга 700 страници, това е една от най-вълнуващите книги, които можете да прочетете. Предизвиква истинска сензация на руската литературна сцена, когато излиза през 2009 година. А критици по цял свят се възхищават на вторбата, като сравняват стила на Петросян с Джоан Роулинг и Дона Тарт.
Лазар Линд – гениален математик от еврейски произход, е странно необезпокоен от Революцията през 1917 г., Гражданската война, репресиите на Сталин и дори Втората световна война. Авторката разказва историята му през призмата на жените, които той обича. Първата от тях е жената на шефа му, която се отнася към Лазар като към собствено дете. Втората е Галя – неговата собствена съпруга, и накрая идва ред на внучката му, която така и не среща.
Тази необикновена семейна сага обхваща целия XX в. и умело показва как животът на обикновените хора е повлиян от политическите сътресения в страната и ги принуждава да се адаптират към новите условия на живот.
Степнова учи за филолог, но израства в семейство на лекари и работи като сестра в раково отделение, още когато е на 15 години. Така че може да направи дисекция на човешката душа не по-малко умело от останалите лекари-писатели като Антон Чехов и Михаил Булгаков.
Харесвате ли постапокалиптични романи? Представете си, че Москва е покосена от непознат смъртоносен вирус, който бързо заразява хората. Те кашлят кръв, очите им побеляват, губят ума си и скоро умират. Група семейства и техни приятели се опитват да избягат от града, което не е лесна задача – той е обграден от въоръжени сили, които не пускат никого да излезе. Целта на героите е да стигнат до отдалечено езеро, за да се скрият в изоставена къща и да преживеят пандемията.
Нищо чудно, че когато направи премиерата си по "Нетфликс" през 2020 г. сериалът "Към езерото", базиран на книгата на Яна Вагнер, стана истински хит!
Тази книга започва като личен блог в интернет. Яна винаги е обичала постапокалиптични истории и през 2008 г.започва да публикува измислени истории от първо лице от името на човек, оцелял след апокалипсис, причинен от вирус. Постовете ѝ стават хит и събират стотици коментари и реакции. Така че, един ден, когато губи основната си работа, тя решава да се съсредоточи върху писането.
Мюсюлманка от малко татарско село живее в кошмар през 1930-те и е жертва на натиск както от съпруга си, така и от свекърва си. Изведнъж, обаче, животът ѝ се променя коренно, след като съветските власти убиват мъжа ѝ, а нея откарват в трудов лагер. По пътя към лагера лодката потъва насред р. Ангара в Сибир и оцелелите заживяват в гора.
Успяват да си построят окоп и да преживят суровата сибирска зима. Зулейха ражда син от съпруга си и, колкото и да е странно, именно там, в изгнание и под охрана, тя се открива като личност, намира нови таланти и се чувства по-свободна, отколкото у дома.
Този дебютен роман на Гузел Яхина става бестселър в Русия и е носител на много литературни награди. Книгата е преведена на десетки езици, а през 2020 г. по руската телевизия бе излъчен сериал, базиран на творбата.
"В памет на паметта" на Мария Степанова не е нито роман, нито дневник; книгата е сборник от есета, философска творба, написана като поезия в проза.
Степанова започва да пише книгата си след смъртта на самотната си леля Галя. Авторката посещава апартамента на леля си и с носталгия разглежда личните ѝ вещи. Онази стара брошка е била на баба ѝ и не е носена от 40 години...
Ровенето из архива на леля ѝ е катализатор за авторката и тя най-накрая решава да запише семейната история. И тази книга е именно това – семейната история на авторката и опит за поглед в миналото, обобщение на спомените от детството и разбиране на спомените.
Книгата е брилянтен очерк за последните години на СССР и е бестселър. "В памет на паметта" е една от малкото руски книги, номинирана за наградата "Букър" през 2021 година.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си