Защо кавалерист-девица в царска Русия мечтае да стане мъж?

"Кавалерист-девица", "герой от Отечествената война 1812-а", "руската амазонка" и първата  в Русия жена-офицер. Именно така са наричали в Русия Надежда Дурова, а по-точно Александър Александров, както са се обръщали към нея по време на службата и в бита. 

Детство, на което и Холивуд ще завиди

Надежда Дурова описва колоритно историята на живота си в книгата "Записки на кавалериста-девица". Тя е родена през 1790-а (по други данни през 1783 г.)  в Малорусия (съвременна Украйна, тогава част от Руската империя). Майка ѝ бяга с хусарския ротмистър Дуров против волята на родителите си и тайно се венчава с него. Мечтае за момче, но за нейно голямо разочарование ражда момиче и то много ревливо. 

Веднъж, когато полкът е на път, четиримесечната Надежда така ревяла, че "чашата на търпението" на майка ѝ преляла" и тя хвърлила бебето направо от прозореца на каретата. По чудо момичето не пострадало, взели го хусари, а баща ѝ в изблик на ярост решил да отдели детето от небрежната му майка. Той дал Надежда на свой колега да я възпитава. 

"Моят възпитател Астахов по цели дни ме носеше на ръце, ходеше с мен в конюшнята на ескадрона, качваше ме на коне, даваше ми да си играя с пистолет, размахваше сабя, а аз плясках с ръце при вида на сипещите се искри и блестящата стомана", пише Дурова. 

Надежда Дурова на 14 години, неизвестен художник

Свободни източници

След няколко години на Дурови им се ражда още едно дете и бащата решава да остави военната служба, за да не води живот в походи с две деца. Върнали Надежда на майка ѝ, но отношенията им не вървели добре – майката се опитвала да даде на дъщеря си възпитание като за момиче, да се научи да бродира, а Надежда все искала пистолет и кон. Бащата бил по-снизходителен и утешавал майката, че това момчешко детство "ще отмине от само себе си".

Когато Надежда е на 12 години, баща ѝ ѝ купува кон на име Алкид. Момичето тайно всяка сутрин отива в конюшнята и мечтае да го опитоми: говори с него, дава му захар и безстрашно язди с него по двора. Веднъж свидетел на тази сцена става конярят - жребецът се изправил на задните си крака и започнал лудо да препуска. Надежда с ласка усмирила животното и конярят признал, че Алкид слуша нея доста повече. И така през деня Надежда се отегчава с "момичешко" занимание – бродира, а през нощта тайно от майка си препуска в околностите на своя жребец. 

Първата феминистка, която мечтае за свобода

"Може би най-накрая щях да забравя всичките си хусарски навици и да стана обикновено момиче, както всички останали, ако майка ми не представяше съдбата на жената в най-мрачна светлина.

Тя говореше пред мен с най-обидни изрази за съдбата на този пол: жената, според нея, трябва да се роди, да живее и да умре в робство", пише Дурова в "Записките".

Бащата, който много обича Надежда, също разбива сърцето ѝ с думите, че ако тя е била мъж, щяла да бъде негова опора на старини. Така Дурова решава каквото и да става "да се отдели от пола, който, както си мислех, е бил прокълнат от Господ".

Надежда Дурова, 1810 г.; Намерена в Музея на Бородино в Москва

Heritage Images/Getty Images

През 1806-а, когато Надежда е на 16 години, тя решава да избяга от къщи. През нощта, тайно от родителите си, тя подстригва косата си, облича казашка униформа и поема с коня си към мястото, където нощува казашкият полк. Полковникът не заподозрял, че непознатият е момиче и се поддал на увещанията да запише Дурова временно в полка, докато не пристигнат редовните войски. Така Надежда става Александър. 

Скоро обаче всички наоколо започват да забелязват, че Дурова не прилича на казаците, които имат пищни мустаци, и кавалеристът-девица решава да продължи странстването си. Съвсем сама тя се наслаждава на свободата и в крайна сметка попада в Полския улански полк (по времето, когато Полша е част от Руската империя). 

Дурова участва в няколко сражения на руската армия срещу наполеоновите войски. В "Записките" тя описва своята първа битка при Готщат, в която полк тръгва в атака не в целия си състав, а по ескадрони, а тя по погрешка поема с всеки един. В тази битка тя дори спасява живота на офицер, който е обкръжен от неприятели, които го свалят от коня му. И навсякъде с нея неизменно е конят Алкид.

Одобрението на императора

Легендата на Надежда насмалко да се разруши заради писмата, които тя пише на баща си. Тя се извинява за бягството и разказва, че е постъпила в улански полк и е заминала на война. Бащата се изплашил и писал на влиятелни приятели в Петербург, за да научи дали дъщеря му е жива. В крайна сметка писмото стига до император Александра I  и той е "трогнат до сълзи". 

Портрет на Н.А. Дурова, 1837 г., В.И. Гау

Държавен музей "А.С. Пушкин"

Надежда е поканена да се срещне с царя. Той казал, че нейните военачалници изтъквали невероятната ѝ храброст в боя и попитал истина ли са слуховете, че тя не е мъж. Тя събрала мислите си и отговорила каквато била истината. Императорът благодарил за храбростта и ѝ предложил да се върне у дома. Тя обаче се хвърлила в краката му и помолила да ѝ окаже честта да се сражава за родината и за неговото име. И той ѝ позволил, като ѝ дарил своето име. Така Надежда Дурова става Александър Александров. Надежда получава и Георгиевски кръст за спасения живот на офицера. 

Ординарец на Кутузов

"Атаката на конницата на Уваров край Бородино" Дезарно, Август Осипович

"Ермитаж"

Дурова проявява храброст и в легендарното сражение с Наполеон при Бородино през 1812-а, но получава контузия и измръзване. Тя излиза от бойното поле като скрива колко сериозни са раните ѝ. По-късно Дурова влиза в конфликт с по-висш по звание – тя търсела коня си и оставила поверения ѝ екип. Командирът я заплашил с екзекуция.

Надежда била оскърбена и решила да отиде направо при главнокомандващия Кутузов. Помолила да му стане ординарец и се оказало, че той е чул за нейната храброст още от предишната военна кампания и с удоволствие я приел на служба при себе си. Само че след няколко седмици Кутузов видял, че раните на Надежда са сериозни, и я пратил да се лекува. А когато тя оздравяла, дошла вест, че генералът е починал. И все пак след болницата нея отново я вземат на служба.

М.И. Кутузов на командния пункт в деня Бородинската битка, 1951 г. Художник А.Шепелюк

В. Крупский/Sputnik

Писателката Дурова

Бащата на Надежда я скланя да излезе в оставка през 1816 година. След това тя цял живот носи мъжки дрехи, представя се като Александър Александров и говори за себе си в мъжки род. Подчертано праволинейна, тя често повторя, че се е родила и е израснала във военен лагер и е свикнала с този начин на общуване. 

Музей-имение на Н.А. Дурова, Елабуга, Татарстан

Галина Суркова (CC BY-SA 4.0)

Тя пише мемоари и брат ѝ, който е бил познат с най-големия руски поет Александър Пушкин, му показва ръкописите. Пушкин оценява високо сюжета, стила и литературния талант на "Александров" и моли да му продаде ръкописа. "Съдбата на автора е толкова любопитна, толкова известна и толкова тайнствена, че разрешаването на загадката трябва да произведе силно, общо впечатление", пише Пушкин в писмо на брата на Надежда. 

Пушкин отпечатва мемоарите в списание "Современник" ("Съвременник"), което той издава, и ги озаглавява "Записките на Н.А.Дурова". В предисловие той оставя и хвалебствен отзив за автора и го нарича Надежда Дурова. "С необяснимо съчувствие прочетохме признанията на една толкова необикновена жена; с изумление видяхме, че нежните пръстчета, някога стискали ръкохватката на уланската сабя, владеят и перото, бързо, живописно и пламенно".

Надежда Дурова; литография.

Свободни източници

Разкритието, което прави поетът, предизвиква острото негодувание на Дурова. Запазила се е тяхната кореспонденция, в която Дурова настоява да бъде унищожен тиражът, в който се е използвало нейното име, от което тя потреперва. Пушкин обаче е непреклонен. "Бъдете смела – влезте в литературното поприще също толкова храбро, както на това, което Ви е прославило", убеждава я Пушкин.

Дурова наистина продължава литературната си дейност и написва още няколко повести, в които повдига темата за статута на жената в обществото. Умира на 82 години през 1866 година. 

Разказваме ви още и историята на София Долгорукова - княгинята пилот!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.