Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Зад една от най-популярните игри в историята стои съветският разработчик Алексей Пажитнов, чиято роля във филма играе руският актьор Никита Ефремов. Пажитнов изобретява тетриса през 1984 г. на компютър "Електроника-60", докато работи в изчислителния център на Академията на науките на СССР. В лентата, разбира се, се казва, че работел по играта нощем, макар че Пажитнов стига до идеята за тетриса включително докато работи по задачи, свързани с нуждите на производството.
Докато се занимава с проблеми на изкуствения интелект и речовото разпознаване, той използва пъзели, включително играта пентамино. Но петклетъчните фигурки се оказват твърде сложни за компютърните мощности от онези времена, затова му се налага да промени тетрамино, благодарение на което в крайна сметка се появява тетрисът.
За руската следа в историята на тетриса напомня и музиката, която звучи и във филма – осембитова версия на народната песен "Коробейники". Но, например, приятелят на Пажитнов – психологът Владимир Похилко, според някои версии изиграва немалка роля за създаването и успеха на тетриса, а изобщо не фигурира във филма. Тази история интересува авторите на филма далеч по-малко, отколкото развихрилата се по-късно международна борба за играта, набираща популярност по цял свят.
Действието във филма на Джон Беърд започва през 1988 г., когато холандският предприемач Хенк Роджърс, живял дълго време в САЩ и в крайна сметка установил се с жена си и децата си в Токио, вижда на конференция в Лас Вегас чуждестранната версия на "Тетрис" и разбира, че може да купи правата за тази игра в Япония. Там корпорацията Nintendo търси нови творения. Само дето историята с правата се оказва далеч по-сложна, на което е и посветена лентата на Беърд. И във филма, и в реалния живот, в уреждането на лицензите за всички възможни употреби на "Тетрис" в различни държави, проточило се няколко години, са замесени не само Роджърс, който залага своите спестявания и недвижимо имущество на играта, но и британският медиен магнат Робърт Максуел, и, естествено, съветската държавна корпорация ELORG (или "Електроноргтехника"), която държи правата на играта. Самият Пажитнов не получава никакви приходи от нея в съветско време.
Основният сюжет в "Тетрис" се развива в Москва през 1988-1989 г., но всъщност лентата е снимана в Шотландия. И докато останалите градове в тази наситена с география лента са представени като много ярки и слънчеви места, то съветската столица, естествено, тъне във всички нюанси на сивото. И това се отнася не само до крайните квартали с многоетажните панелки, където живее Пажитнов със задължителната шапка-ушанка, но и за централните улици, където едноетажните сгради с табели "Книги", "Риба", "Бакалия" илюстрират острия дефицит на стоки.
Заедно с жена с джинсово палто, която крещи, че семейството гладува, и която е спасена от улична смърт от интелигентния, работещ в държавно учреждение и по подразбиране добър Пажитнов. Хотел "Транслинк", където се настанява Хенк Роджърс, също не се отличава с добро обслужване – служителката на рецепцията раздава ключовете без усмивка, а такси от хотела може да се хване само срещу цигари "Волга". На практика, разбира се, Москва от епохата на перестройката, която към онзи момент вече е започнала в СССР, е далеч от толкова зловещ упадък. Макар че към втората половина на филма в "Тетрис" дори споменават това и показват ъндърграунд парти, където младежите мечтаят за свобода, кока-кола, дънки Levi’s и танцуват на The Final Countdown.
Естествено, чужденецът Роджърс е обект на строго наблюдение в страната на Съветите. Това е напълно възможно и по време на перестройката – дейността на КГБ е преразгледана едва през 1991 година. Но във филма служителите на държавна сигурност са едва ли не ключови фигури, които стоят зад всички машинации около сделката за тетриса. Москва от перестройката просто гъмжи от тях и от "черни фунии". Освен тях и гладуващи жени по улиците на столицата няма кой знае какви други хора. Дори в хотел "Транслинк" Роджърс среща преводачка (София Лебедева от сериала "МакМафия" и "Викингите: Валхала"), която, естествено, така или иначе е задействана от КГБ. Главният злодей в "Тетрис" е изигран от руския актьор Игор Грабузов – той превръща героя си – ужасяващ началник от съветската държавна сигурност, едва ли не в "Жокера".
Медийният магнат Робърт Максуел още с появата си на екрана започва да се хвали с познанството си с генералния секретар Михаил Горбачов, което първоначално се възприема като шега, но Горбачов наистина познава Максуел и се опитва да му помогне в битката за тетриса. Естествено, един толкова интересен факт няма как да не бъде отразен във филма, а след това, към финала на лентата, и то на Червения площад, на парада под портрета на Ленин се появява и генералният секретар на ЦК на КПСС. Ролята му на лош руски се играе от британския актьор Матю Марш. Но героят му тук изобщо не е важен аргумент за решенията около тетриса, а свързващо звено за финала на филма, който отчаяно се опитва да вкара играта в политическия контекст и да докаже, че борбата за изобретението на Пажитнов изиграва важна роля за падането на целия Съветски съюз.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си