Палех: всичко, което трябва да знаете за легендарната лакова миниатюра

Култура
ДИНА СЕТДИКОВА
"Палешанинът може да нарисува всичко", казват съвременните художници. Един от най-младите руски занаяти води корените си от древното иконописно изкуство и възниква през 1920-те години: страната се променя, а с нея трябва да се променят и художниците. Но майсторлъкът им остава: и вместо златни икони и храмови стени палешаните започват да рисуват черни лакирани кутии, напръстници и миниатюрни брошки.

Благодарение на блaгоприятното си местоположнеие във Владимиро-Суздалското княжество през XVII в. в село Палех се оформя силна иконописна школа, която съчетава едновременно няколко традиции: новгородската, строгановската, московската, ярославълската и шуйската. Град Шуя, разположен само на 30 км от Палех, е старинен център на иконописта. В съвременна Русия и Палех, и Шуя, са част от Ивановска област.

"Мислим, че влиянието на шуйската иконопис върху палехския рисунък е много силно, но основата, естествено, независимо на всички многобройни влияния, е строгановският стил (кръстен на богатия род от търговци на сол Строганови, тъй като този стил се проявява най-ярко в редица произведения, свързани с тяхното име)", разказва художничката и ръководител на "Обединенито на художниците в Палех" Светлана Шчирова. "Палехските художници попиват много стилове, защото много пътуват. Те пътешестват, за да рисуват и да реставрират Грановитата палата в Москва, Новодевическия манастир, Троице-Сергиевската лавра, пътуват до Петербург, в Урал, поемат скъпи поръчки на икони. Викат ги, понякога дори насила".

Това продължава няколко века, докато през 1917 г., след Октомврийската революция, палешани са изправени пред избор: да позволят на своята иконопис да пропадне или да се приспособи към новите условия, когато всичко, свързано с православната вяра, се изкоренява. "Художниците просто не знаят какво да правят", разказва Светлана Шчирова. "След революцията нямат избор. През лятото орат, а през зимата рисуват".

Пробват най-различни неща, включително да рисуват върху дърво, но се спират на федоскинската лакова живопис, при която се рисува на папиемаше на черен фон. Вместо религиозни мотиви, в творбите им се появяват светски: "Федоскинската кутия изиграва своята роля. Традицията в рисунка от XVII в. е съхранена: въпреки че върху кутийката са изрисувани дървета, то тяхната форма, извивки и златни елементи са като на иконите". Така старата иконописна традиция е съхранена в умален стотици пъти мащаб, а Съветите продават тези произведения зад граница.

Палехските икони се отличават с елегантните си тънки линии, изключително прецизни детайли, изобилие от злато и прозрачни, сияещи цветове. Занаятът се предава от баща на син и се слави със своята изключително фина детайлност, съчетавайки малки икони с няколко сюжета. Това също изиграва роля за трансформирането на палехската иконопис в палехска лакова миниатюра.

Един от потомпствените художници-иконописци Иван Голиков, след революцията и завръщането си от Първата световна война, попада в страна, където вече няма място за иконите. Той се занимава с театрални декори, а през 1921 г. рисува първата кутийка от папиемаше.

Неговият стил предизвиква възхищението на ръководството на Музея на занаятите в Москва и изкуствоведа Александър Бакушински. През 1924 г. с тяхна помощ той създава "Артел за древна живопис", а образци от новия народен занаят са пратени на международни изложения в Италия и Франция. 

"След фурора на изложбите в Италия всичко потръгва. Държавата управлява процеса и става наш клиент, но почти всичко се продава в Америка – 99% от миниатюрите се изнасят, като при изготвянето им се вземат предвид предпочитанията на чужденците. Темите са руски, сюжетите – епични и приказни, а понякога и чисто съвестки, пропагандитски", казва Светлана Шчирова.

Вълчи зъб и яйца от магазина

Процесът по създаването на палехската миниатюра е сложен и трудоемък. Всяко произведение, независимо дали става въпрос за кутия, брошка, фиба или напръстник, е малко, а рисунките са изпипани до най-дребния детайл.

Производството на заготовките за рисуване от папиемаше отнема до половин година. Картонът се обработва няколко пъти: лепи се, кисне се в кипящо ленено масло, суши се в пещи. В крайна сметка заготовката става твърда "като кокал".

"След това се шпаклова, прави се червен фон отвътре и черен отвън и се покрива с алкиден лак. За да светят цветовете, се извършва подготвително избелване: композицията се рисува – всеки пръст, ръка, очи, след това се нанася самият рисунък, покрива се три пъти с лак, обработва се с пемза и се рисува със злато. Златото се полира с вълчи или лисичи зъб, за да блести. И още седем слоя лак. Всеки слой съхне за не по-малко от 24 часа в пещ на умерена температура. Талисман от "Вълчи зъб" не е подходящ за полировка", смее се Шчирова.

Боите, също като при иконите, са специални – наричат се темперни. Художниците си ги правят сами от жълтък и вода с оцет. "Това е естествен прах, химикалът изплува, затова не е подходящ. Жълтъкът трябва да е с ниско съдържание на мазнини, затова домашните яйца не са подходящи, само купените. С маслени бои не може да се рисува, не става и с акварел. Художниците определят степента на мазност от опит, на око, регуллират я с оцетния разтвор, а по-рано са го правели с квас", обяснява Шчирова.

Подготовката на златото, с което се покриват рисунките, също изисква усилия:  от телчетата се прави изключително тънък лист и се лепи върху кутията или златото се разтваря върху гума арабика – натурална смола от диворастяща акация. "Това е много сложен процес. Тънкостта на рисунъка се крие в умението да се рисува с това разтворено злато. Едва ли в света вече има такива майстори", разказва художничката.

И до ден днешен художниците продължават да си правят сами и четките – от опашка на катерица, казва Шчирова. "Не са като в магазина: върхът им може да се види само с лупа. Такива четки трябват, за да се постигне тънкият рисунък със злато".

Палехската миниатюра се отличава не само със своите златни орнаменти и строги традиционни канони, но и с техниката на полагане на цветовете, която Шчирова описва по следния начин: "Ако например оградата е зелена, то тя не е просто зелена. В палеха зеленият цвят свети, състои се от няколко оттенъка. Например, под зеленото е положено жълто. Емулсията се полага на тънки пластове, за да може цветовете да са прозрачни. Тази сложна технология е нужна, за да се постигне игра с цветовете".

Изкуство, което не всеки разбира

С разпдането на СССР работилницата "Артел за древна живопис" се разделя на две части: "Обединение на художниците от Палех" и "Задруга на Палех". Техните художници продължават да се занимават само с миниатюри, но занаятът се оказва на границата на изчеването независимо от държавната подкрепа и палехското училище, което продължава да работи от 1930-те.

"Приемственост няма", констатира главата на "Обединението на художниците от Палех" Светлана Шчирова. "Днес младите художници си работят по домовете, няма възможност да почерпят опит един от друг, както по-рано. Човек завършва училище и чак след 7 години разбира защо цветовете в рисунъка му изгарят. Аз съм на 59 години, никое от децата на моите колеги не се захвана със създаването на миниатюри. След училище човек трябва да учи още дълго и упорито, за да може да създаде добра миниатюра, която да бъде закупена от колекционер, ценящ качественото изкуство. А училището, макар и създадено да обучава децата как да правят миниатюри, не изпълнява тази функция на практика. И не учи на любов към миниатюрата".

Също като в СССР, в Русия майсторите на палехска миниатюра работят за износ до февруари 2022 г.: именно чуждите колекционери купуват единичните изделия, които се смятат за произведения на изкуството. В Русия колекционерите са малко, а този занаят няма развита сувенирна продукция.

"Палехското изкуство е много сложно и се отличава със своята уникалност: всяко произведение е в единичен екземпляр, няма повторения. Копия се правят само в училищата, където се учат. Изкуството не се разбира от обикновения човек: защо е толкова скъпо, защо са такива мотивите, композицията, черният фон? Защо фигурите са издължени? Като цяло, защо традициите при кутийките са като в иконописа", разказва Шчирова.

Тя допълва, че една малка кутийка не може да струва по-малко от 5000 рубли, иначе веднага може да се нарече фалшификат. Миниатюрата не е хляб – разказва художничката. От тези 5000 рубли, след като си плати данъците, тока, материалите, на художника му остават 1000, а една кутия се рисува поне една седмица. Някои произведения струват и 100 000 рубли, ако са от известен художник.

"В нашето обединение има цех, в който работят около 50 художници. Събираме цялата младеж, но младите са около 10-има, останалите са на средна възраст 65 години. Династиите още са живи: младите от семействата на Палех могат да натрупат опит от родителите си. Други пък след училище си работят от вкъщи, без да видят своите грешки и не могат да нарисуват композиция – това е началото на гибелта на този занаят. След училище отиват да рисуват храмове или нокти. Това носи повече пари. В храмовете има много работа и не е нужно да гледаш през два чифта очила и лупа".

Независимо от всички трудности, палехската лакова миниатюра ще оцелее, убедена е Светлана Шчирова. Тя разказва как, с помощта на държавата, палехските художници са започнали да работят с часовниковия завод "Полет" и да рисуват циферблати за часовници: "Това е миниатюра на миниатюрите, дори не всеки от нашите художници би се захванал с това. Възрастните хора вече не могат: прекалено фина работа е, зрението им не им позволява. А на някои просто не им се получава: от двадесет останаха десетина. Но Палех може всичко".

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното: