"Китайска грамота": удивителната история на появата на фразеологизма

Първа версия (историческа)

Списание "Нива"/Свободни източници

Има мнение, че изразът "китайска грамота" идва от исторически документ, донесен от Китай от томския казак Иван Петлин през 1619 година.

През 1918 г. мисия, водена от Петлин, заминава за Пекин. Казаците не се радват на височайша аудиенция, защото не носят дарове за императора от династията Мин Чжу Цзюн. Затова им връчват грамота за цар Михаил от китайския император. С документа разрешават на руснаците да посещават страната, да търгуват на териториите ѝ и се предлага да се уреди кореспонденицята между императорските дворове.

Грамотата е доставена в Москва, където благополучно "отлежава" 56 години. Никой не може да я прочете. В крайна сметка, както се смята, я превежда дипломатът на цар Алексей Михайлович Николай Гаврилович Спафарий. Но към онзи момент документът на императора от династията Мин вече не е актуален: Китай се оглавява от представители на манджурската династия Цин.

Защо половин век никой не успява да прочете "китайската грамота"?

През XVII и първата половина на XVIII в. в Русия не знаят китайски и манджурски език, а в Китай – руски. При преговорите използват латински и монголски, като прибягват до помощта на посредници – западни мисионери, които се установяват в Китай още през XVI в., или монголо-толмачи. Двойният превод изкривява информацията. А и самите преводачи някога преднамерено добавят по нещо или премълчават друго. А и като цяло те не знаят перфектно езиците. Разговорът през "трети език" се запазва до втората половина на XVIII век, когато учениците от основаната в началото на XVIII в. в Пекин Руска духовна мисия в Китай започват да се занимават с превода.

При използването на език-посредник има и негативен политически аспект. Все пак заради него в делата между Русия и Китай са просветени и представители на трети страни. А те невинаги са дружески настроени към Русия или пък не са заинтересовани от развитието на отношенията ѝ с Поднебесната.

По всичко личи, че най-вероятно не са искали да използват чужденци за превода на грамотата, а тъй като и е нямало остра необходимост, документът е оставен да "отлежава".

Втора версия (лингвистична)

SSPL/Getty Images

В руската публицистика изразът "китайска грамота" се появява за първи път през 1829 г. в романа на Фадей Булгарин "Иван Вижигин:

"Вижигин! Дойдох при вас, за да ви предложа мястото на управител на моята канцелария. - Помилвайте ме, графе! Аз съм неопитен в делата и мога да бъда повече вреден, отколкото полезен. <...> Делата са ми толкова чужди, колкото и китайската грамота".

Възможно е, разбира се, да си спомнят за документ на Чжу Цзюн в публичното пространство два века след експедицията на Петлин. Въпреки това запитаните от нас специалисти - историци на руския и китайския език - поставиха под съмнение версията, че фразеологизмът идва от грамотата на Минския император.

По-правдоподобна за тях изглежда версията, че "китайская грамота" се е появила в руския език в резултат на налагането на идиома, заимстван от чужд език, върху вече съществуващия в руския език фразеологизъм "тарабарская грамота". Това се нарича още с термина "контаминация".

Френските следи на "китайската грамота"

В различните езици неразбираемите дими се сравняват с китайска реч, а ето и няколко примера:

• на гръцки (Αυτά μου φαίνονται κινέζικα // изглеждат ми китайци),
• на иврит (זה סינית בשבילי // за мен това е китайски),
• на унгарски (Ez nekem kínai // за мен това е китайски),
• на японски (ちんぷんかんぷん // звукоподражателно за китайска реч),
• на нидерландски (Dat is Chinees voor mij // за мен това е китайски),
• на латвийски (Tā man ir ķīniešu ābece // това ми е като китайска азбука),
• на литовски (Tai man kaip kinų kalba // за мен това е като на китайски),
• на сръбски (Ко да кинески причаш // все едно на китайски ми говориш),
• на полски (To dla mnie chińszczyzna // това ми е като китайски),
• и, разбира се, на български - все едно ми говориш на китайски.

Покрай Фадей Булгарин "китайският" идиом вероятно е преминал в руския език от френския. На френски има израз c'est du chinois ("това е китайски"), който се споменава в речниците от 1790 г. и през целия XIX в. се използва активно от авторите за обозначаване на нещо неразбираемо. Началото на XIX в. в Русия е белязано от разцвета на галоманията, като дворянството използва френски език и френски идиоми в ежедневната си реч и кореспонденция.

Фадей Булгарин

Свободни източници

Интересно е да разгледаме биографията на самия Булгарин. Родените във Великото литовско княжество по онова време, в дореволюционната руска историография ги отнасят към поляците. На 9-годишна възраст, със слаби познания по руски език, Булгарин пристига в Санкт Петербург, за да учи. На двадесетгодишна възраст заминава за Полша и постъпва на служба в създадената от Наполеон войска на Варшавското херцогство; участва в Отечествената война от 1812 г. на страната на Франция. Така че е възможно да е използвал израза "китайска грамота", заимствана от френския или полския израз.

Китайски = тарабарски

В руския език вече е съществувал изразът "тарабарская грамота", който означава нещо неразбираемо, шифровано, непонятно.

Според енциклопедичния речник на Брокхауз и Ефрон от 1914 г. "Тарабарская грамота" означава проста или азбучна лития. Тя е заимствана от Византия и е позната на славяните още през XIII век. В нея всички съгласни от кирилицата са подредени в два реда от по 10 букви. Буквите в последния ред са обърнати. За да шифровате дадена буква, трябва да замените съгласните в текста с техните "съседи" от горния/долния ред. В обяснително-фразеологичния речник на Мориц Михелсон (1902 г.) се казва, че "тарабраската грамота се е използвала до XV в. за дипломатически писма, а сега се използва от старообредците в тайната им кореспонденция".

Що се отнася до думата "грамота", в първия обяснителен речник на руския език - Речник на Руската академия (1790 г.) тя има няколко значения, сред които са не само "указ на владетеля", "послание, писмо", "споразумение, мирно решение на двама владетели при сключване на мир и съюз", но и "умение да се чете и пише".

"Китайска грамота" в смисъла, който Фадей Булгарин влага в репликата на своя герой, буквално означава "неразбираемо писание", а не документ. Същото значение е дадено и в обяснително-фразеологичния речник на Мориц Михелсон от 1902 г.: китайската грамота е "нечетимо, неразбираемо писмо".

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.