Как руски балерини научават Европа да танцува 

За да танцуваш в професионална трупа в началото на миналия век, е трябвало да носиш руска фамилия, за да научиш балет – е трябвало да вземаш уроци от балерина от руските императорски театри. Революцията от 1917 г. измита почти всички от светлите, просторни зали на Театралната улица в Санкт Петербург и ги праща в малки, полуслепи студиа в Париж, Ница, Лондон, Берлин, Загреб, Ню Йорк и Шанхай.

"Трябва да кажа, че дължа образованието си на танцьор на руски педагози, солисти на императорските театри, които преподаваха в Париж", спомня си легендарният танцьор и хореограф Морис Бежар. "Когато пристигнах в Париж, там имаше цяла колония руски педагози, която сега е трудно да се опише. Това е един изгубен свят. Всички те сякаш бяха излезли от някой разказ на Чехов или Гогол".

Разказваме за балерините, научили света да танцува.

Олга Преображенская

Sputnik

За разлика от повечето си колеги, Преображенская започва да преподава много преди емиграцията си. Любимата на известния Мариус Петипа, който знае как да направи музиката видима и да възвиси Цезар Пуни до нивото на Пьотр Чайковски, тя не се отличава с впечатляващи физически данни, но има аналитично мислене. Размислите върху уроците на преподаватели от различни училища, от които тя се стреми да вземе най-доброто, ѝ служат в нейната собствена преподавателска практика.

Агрипина Ваганова и Любов Егорова я молят за помощ при подготовката на нови партии, а по-късно това прави и Олга Спесивцева. След революцията Преображенска започва да води клас в родното си балетно училище. Нейното търсене на синтез от италианската напориста виртуозност, френската мекота и руската музикалност формира този експресивен модерен руски балетен стил, който по-късно се оформя в методиката на Ваганова.

Преображенская емигрира от Русия едва през 1921-а, дава уроци в Буенос Айрес, Лондон, Милано, Берлин, докато накрая се установява в Париж. "Въпреки виковете, с които придружаваше уроците си, беше ясно, че Олга и учениците се уважаваха", спомня си балерината Нина Тихонова, дъщеря на руски емигранти. "Та именно затова те, често зашеметени от гнева ѝ, никога не ѝ се обиждаха. В нея нямаше и намек за вулгарност, иронията ѝ никога не беше оскърбителна. Подозирам, че е крещяла, за да натрупа максимално напрежение в учениците. В балета трябва да контролираш нервите си и да не губиш разсъдъка си".

Нейното студио на "Булеварда на капуцините" става една от основните притегателни места за балетна Европа. Не всяка балетна академия може да се похвали с такъв списък от студенти. Сред тях са Ирина Баронова, Марго Фонтейн, Игор Юскевич, Жорж Скибин, Милорад Мишкович, Надя Нерина, Андре Еглевски, Пиер Лакот – няколко поколения артисти, които определят модерния балетен облик на света.

Любов Егорова

Свободни източници

"Учих при фантастична жена – Любов Егорова. Тя беше като майка за мен и направи много за оформянето на моята култура. Когато пристигнах в Русия, за да поставя "Дъщерите на фараона" и отидох в Театралния музей в Санкт Петербург, за да намеря документи за историята на този балет, първата папка, която отворих, съдържаше снимка на Егорова в любимата ѝ роля на Аспиция. За мен това беше символично. Тя беше тук, за да ме защити", спомня си хореографът Пиер Лакот.

Едновременно с Лакот, Морис Бежар взема уроци при Егорова. В Европа се води война, парижкото студио е ледено студено. Когато става непоносимо да се продължат заниманията, Егорова, която се омъжва в изгнание за княз Никита Трубецкой, се обръща към съпруга си:

- Княже, донесете въглища!

Бежар няма пари, за да плаща уроците. Много години по-късно майсторът си спомня как Егорова му записва безкрайни уроци по двойки с някаква бездарна ученичка.

- Тя плаща, ти работиш! – безапелационно командва изключителното добрата Егорова, като отделя 10 минути на богатата ученичка, а останалите 50 – на талантливия ученик.

Сред посетителите на нейното парижко студио, открито през 1923-а, са Ролан Пети, Серж Лифар, Зелда Фицджералд, Розела Хайтауър и други.

Серафима Астафиева

Свободни източници

Астафиева не се издига до титлата балерина на императорските театри. Висока, с ефектна външност, танцьорката, която се гордее с близките си роднински връзки с писателя Лев Толстой, вероятно не е градила амбициозни планове за кариера – тя се омъжва много млада, ражда дете и се задоволява с ролите на солистка на втори план. В тях обаче тя изпъква и е ангажирана от Сергей Дягилев за първия му "Сезон" в Париж. Особен успех я чака в Лондон, където заменя Ида Рубинщайн в ролята на Клеопатра.

Астафиева улавя вълната на успеха и решава да остане в Лондон, където, без да се страхува от съперничеството на Анна Павлова, отваря собствена балетна школа в Челси. Ученичка на Екатерина Вазем, една от любимите балерини на Петипа, Астафиева явно е възприела нейните методи на преподаване. За 20 години тя подарява на английския балет неговите първи и най-ярки звезди: Антон Долин, Алисия Маркова, Марго Фонтейн.

Вера Волкова

Учителката Вера Волкова (вдясно) показва на Били Марлин-Висконт и Линда ди Бона част "Пролетни води" на Асаф Месерер, 1965

Banff Centre for Arts and Creativity

Волкова не само не е балерина на императорските театри – тя дори не успява да влезе в Театралното училище: детството ѝ съвпада с годините на революцията. Когато решава да учи балет, вече е твърде късно да влезе в театралното училище. По това време обаче в Петроград е открито училището за подрастващи на Балтфлот, известно още като училището за руски балет на Аким Волински. Именно там започват своята педагогическа дейност Преображенская, Мария Романова, майката на Галина Уланова, и Агрипина Ваганова, на която Волкова става една от първите ученички.

Въпреки ускорения курс на обучение, от младия педагог тя получава разбиране за методиката на класическия танц. Волкова не става изключителна танцьорка – съдбата ѝ не допринася за това, хвърляйки я ту в Япония, ту в Москва, ту в Шанхай, ту в Хонконг.

След като се сбогува със сцената обаче, Волкова не губи страстта си към танците. Когато през 1936-а се оказва в Европа, тя посещава парижките балетни студия на Егорова, Князев и Спесивцева. Избухналата война я принуждава да се установи в Лондон. Тя подновява часовете със своята ученичка от Шанхай Пеги Хукам, превърнала се вече в изгряваща английска балетна звезда под името Марго Фонтейн. Това сътрудничество, продължило цял живот, се оказва съдбоносно и за двете: в тези занимания Фонтейн придобива своята индивидуалност, а Волкова – име.

Поканена е да режисира балет в Ла Скала в Милано, след това в прочутия Датски кралски балет. Именно Волкова се заема с редактирането на наследството на Бурнонвил в Копенхаген, като преди всичко вдига на палци кордебалета на неговия "Силфидите". Нейното око, което изисква безупречно академично представяне, същевременно създава съвременната форма – динамична, подвижна и заострена. Именно за това целият каймак на балетния свят се стича в малка Дания, от французите Зизи Жанмер и Ролан Пети до англичанката Светлана Березова, от американката Мелиса Хейдън до съветския беглец Рудолф Нуреев и италианката Карла Фрачи.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.