Как руският балет "Спящата красавица" е поставен за първи път в Европа

Култура
АННА ГАЛАЙДА
В историята на световното изкуство Сергей Дягилев и неговите "Руски балети" се превръщат в символ на прорив в бъдещето, търсене на нови идеи и форми. Затова постановката на този балет от Мариус Петипа изглежда като уникален експеримент за Дягилев.

Руският импресарио Сергей Дягилев не очаква проектът му за Париж и Лондон да бъде безкомпромисен. През 1908 г., докато подготвя първия балет "Руски сезон", той непременно иска да включи в програмата един от балетите на петербургския класически хореограф Мариус Петипа. Но всички обстоятелства се оказват против това – тогава в Париж руският балет се смята за авангардно изкуство, носещо най-смелите и актуални значения и форми.

И все пак Дягилев не се отказва от мечтата си да представи на света класическия руски балет. Той трябва да почака цели десет години. И когато през 1921 г. неговата трупа по стечение на обстоятелствата се оказва без хореограф, Дягилев разбира, че е настъпил идеалният момент. Изборът пада върху "Спящата красавица" по музика на Пьотр Чайковски.

"Незабравим ден! Три часа живях във вълшебен сън, опиянен от феи и принцеси, разкошни златни дворци, пренесен в очарованието на приказката ... Цялото ми същество сякаш отекваше в тези ритми, в лъчезарния и свеж поток от прекрасни, вече близки мелодии ... " - така поканеният художник на бъдеща постановка Леон Бакст описва запознанството си с балета.

Художникът всъщност се счита за съавтор на хореографа: "Спящата красавица" е балет в три действия, с пролог и апотеоз. Дягилев го представя в целия му блясък – с пет смени на декорите и триста костюма. Режисьорът на трупата Сергей Григориев припомня, че импресариото е толкова вдъхновен от проекта, че го подготвя като своя първи сезон. Само че представянето му трябва да е в Лондон, а не в Париж. Там Дягилев успява да получи фантастичните 20 000 фунта за продукцията.

Обстоятелствата се стичат в полза на Дягилев. В този момент в Париж, където са базирани Ballets Russes, се оказва Николай Сергеев - режисьор на Мариинския театър, който познава спектакъла добре и изнася негов запис от болшевишка Русия. Той поема постановката. Дягилев успява да привлече Любов Егорова и Вера Трефилова, балерини от Имперския балет, които трябва да влязат в ролята на принцеса Аврора. Освен това успява да ангажира от Русия Олга Спесивцева, която е новата световна суперзвезда.

Въпреки факта, че Дягилев смята "Спящата красавица" за съвършен балет, той решава да въведе някои нововъведения в него – отделни номера на Чайковски са преоркестрирани от Игор Стравински и поставени от Бронислава Нижинска.

Премиерата преминава бурно, но не толкова триумфално, колкото очаква Дягилев. В продължение на десетилетие преди тази премиера "Руският балет" си създава репутация на безкомпромисен пропагандатор на новото изкуство. Затова редовните посетители на неговите спектакли - интелектуалният бизнес и артистичен елит, са озадачени от простодушието и сериозността, с които е представена старинната приказка. Липсва каквато и да е ирония, купищата развлечения и разкошността заради самата разкошност.

Въпреки това "Спящата красавица" се играе в Лондой всеки ден в продължение на три месеца и дори осем пъти седмично. Той бие всички рекорди за посещаемост на балет. Но проблемът е, че Дягилев разчита на полугодишен сезон. За да избегне арест, поради неизпълнение на задълженията, той трябва да избяга от Лондон, а администраторите на трупата да продадат декорите и костюмите.

Така са изгубени материалните артефакти от първата европейска постановка на класическия балет на Петипа. Но Дягилев усеща в старото представление вечния му потенциал. Оказва се, че в паметта на много зрители то е запазено като вълшебен сън, идеален балет, от чийто спомени в продължение на много десетилетия ще се раждат нови постановки и цели направления в изкуството. Преди десет години Алексей Ратмански с Американския балетен театър в Ню Йорк и миланската Ла Скала се опитват да върнат на света балета на Петипа във вида, в който е създаден, те възстановяват декорите и костюмите на Бакст. Това предизвиква нова вълна от интерес към продукцията от 1921 година.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното: