Първият съветски озвучен игрален филм "Пътен лист за живота" на Николай Ек излиза през 1931-а, или четири години след първия озвучен филм в света. Това е разказ за трудни подрастващи на тогава малко известния режисьор.
Николай Ек обаче е сигурен, че неговият подход към заснемането и историята ще превърнат филма в легенда. Така и става. В една късна вечер Сталин се кани да види само първата част, но изглежда филма до края, а киносалон в Ню Йорк върти тази лента цяла година.
Режисьорът Николай Ивакин, който приема ефектния псевдоним Николай Ек, не е част от елита на младата общност на съветските кинотворци. Той дори не е особено известен. Но младият режисьор е преизпълнен с идеи. И докато първите титани на съветското кино все още критикуват "озвученото кино", той работи по "Пътен лист за живота".
В основата на лентата е реална история за един от болшевишките експерименти: безпризорните деца да се превъзпитат с труд. През 1924 г. в СССР се появява първата трудова комуна за проблемни деца, склонни към престъпления. Същността на експеримента е, че такива деца не трябва да бъдат изпращани в затвори за непълнолетни, а в комуни, където да бъдат превъзпитани и подготвени за полезни професии. Пропагандата нарича този процес "преизковаване", а трудовите комуни – пътен лист за по-добър живот. Скоро подобни комуни се появяват в целия Съветски съюз.
Режисьорът и снимачният екип живеят няколко месеца в такава институция, откъдето вземат и изпълнителите на ролите. Само двама професионални актьори играят във филма, всички останали са обикновени деца от комуната. Но според сценария (както става и в живота) не при всеки "преизковаването" е бързо и успешно. Вероятно тази правдоподобност е уплашила цензурата и след първата публична прожекция компетентните органи забраняват прожектирането на филма.
Между другото филмът не се задържа дълго "на рафта". Единственото му пускане вдига много шум, това е невиждана озвучена "атракция". Правителството проявява интерес към филма.
"През една късна вечер в кинотеатър "Художественний" беше организирана повторна прожекция на филма. Пристигнаха членовете на ЦК. Сложиха режисьора Ек да седне до Сталин. Самата аз седях малко по-нататък, близо до Ворошилов", спомня си в мемоарите си сценаристката Регина Янушкевич. "Сталин каза, че ще реши какво да прави, след като изгледа само една част. Да, но приключваше първата, втората и третата част, а никой от членовете на правителството не си тръгваше. Всички гледаха до самия край".
След прожекцията Сталин запазва мълчание. После става и, вървейки, само процежда: "Не разбирам какво тук трябва да се забранява". И излиза.
След това лентата излиза пред широката публика и предсказуемо става хит, въпреки че все още е много гранично произведение, заснето в естетиката на нямото кино.
Истина е, че в Съюза много зрители отиват да гледат "Пътен лист за живота" не заради неговата художествена и идеологическа привлекателност, а за да слушат песни на подземния криминален свят и да се убедят наистина ли целият филм е озвучен. По това време на екраните в СССР вече се показват така наречените "Звукови комбинирани програми" – откъси от театрални монолози, пропагандни речи и фрагменти от музикални изпълнения. Само филми няма до този момент.
Постер на филма с Николай Баталов, 1931
LMPC/Getty ImagesЛентата е показана в 107 страни по света, а през 1932 г. Николай Ек е признат за най-добър режисьор в анкета на публиката на международния кинофестивал във Венеция. В Берлин филмът отначало е прожектиран ексклузивно два месеца и половина в едно от най-добрите кина, а след това е пуснат едновременно на 25 екрана. В Ню Йорк "Пътен лист за живота" се прожектира в един киносалон цяла година. А пък "демократично свободна" Франция посреща филма враждебно и го забранява.
Николай Ек
Архивна снимкаНа въпрос на режисьора какви са причините, френският цензор казва: "Ако ми беше хрумнало да изрязвам части от филма, трябваше да ви предложа да изрежете ... цялата лента, защото няма да намеря нито едно място, където не се говори за комуна или за комунизъм или където няма да чуя "Интернационала".
И все пак филмът е показан във Франция - на закрити прожекции, организирани от Обществото на приятелите на нова Русия. Той е посрещнат с възторжени отзиви във френските печатни издания и яростни агресивни забележки в емигрантската бяла преса.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си