Топ-7 на най-титулуваните руски филми

Следете нашето съдържание чрез иновативната руска услуга Telegram! Всички наши най-нови и актуални текстове пристигат директно на вашия телефон! Ако Facebook откаже да споделя нашите публикации, ние винаги сме с вас в Telegram!

"Иваново детство" (1962), Андрей Тарковски

"Иваново детство", реж. Андрей Тарсковский, 1962

"Мосфилм"

Когато Тарковский представя сценария в киностудията "Мосфилм" пред комисия, всички решават, че това ще бъде филм за малкия разузнавач Иван, изгубил във войната всички свои близки и станал нещо като "син на полка". Когато обаче филмът е заснет, става очевидно колко са се излъгали.

"Иваново детство" с неговите невротични ритми и повествование от името на дете с непоправимо изкривена психика, никак не прилича на патриотична военна драма. И макар съветските критици да продължават да пишат за "детството, обгорено от войната", единствено Жан-Пол Сартър се осмелява да опише точно онези странни чувства, които предизвиква лентата: "...Във войната всички войници са безумни; това дете-чудовище е обективно свидетелство за тяхното безумие, защото то е най-безумното от тях".

Първият пълнометражен филм на Тарковски става една от неговите най-успешните касови ленти - в СССР за нея са продадени 16,7 милиона билета. В чужбина творбата му е наградена със "Златен лъв" във Венеция, с голямата награда на Международния кинофестивал в Сан Франциско и с още над 15 приза в различни страни.

"Летят жерави" (1957), Михаил Калатозов

"Летят жерави", реж. Михаил Калатозов, 1957

"Мосфилм"

Това е историята на двама влюбени, чието щастие войната разрушава. През 1958 г. "Летят жерави" получава голямата награда на фестивала в Кан, а операторът Сергей Урусевски и актрисата Татяна Самойлова веднага след това са поканени в Холивуд. Във филма няма напудрена съветска реалност, нито присъства образът на "могъщия народ", изправен пред страшната война. Няма и подчертан героизма и дидактизъм, присъщи за филмите от този период. Вместо това са показани неволите на войната в тила и съдбите на конкретни хора с техните лични преживявания. Човечна, жива и пронизителна лента с парадоксално щастлив край и знакова картина за началото на затоплянето при управлението на Никита Хрушчов.

"Война и мир" (1966), Сергей Бондарчук

"Война и мир", реж. Сергей Бондарчук, 1966

"Мосфилм"

Великата киноепопея за руското общество по време на войните срещу Наполеон по едноименния роман на Лев Толстой получава "Оскар" и десетки други международни призове. Това е първият "Оскар" за съветски игрален филм, който е и един от най-скъпите в световната история. Бондарчук неотлъчно следва мисълта на Толстой при структурирането на романа и затова прави многосериен филм, а снимките се проточват цели шест години. Между другото филмът "Война и мир" е критикуван именно заради прекомерното проточване и бавния ритъм. В същото време обаче мащабите на снимките – в масовките са ангажирани хиляди хора и в тях участват цели воински подразделения – впечатляват дори и според съвременните критерии.

"Урга, територия на любовта" (1992), Никита Михалков 

"Урга: територия на любовта", реж. Никита Михалков, 1992

"Студио Трите"

Съветско-френското сътрудничество е плод на замисъла да се направи документален филм за номадските монголски племена в Китай и се доразвива до игрален филм с на практика анекдотична завръзка: монголец, който живее в степта, отива в града за презервативи, защото по закон той няма право на повече от три деца. В родната степ се връща без презервативи, но пък с телевизор, както и с велосипед и веднага отива да направи любовния ритуал. 

Главните роли се изпълняват от актьори любители, в целия филм участва само един професионален актьор. Вероятно именно поради това филмът е толкова искрен: пътешествието на монголеца номад в света на големия град се превръща в трогателен размисъл за съдбата на номадските народи и техните традиции. Филмът получава "Златен лъв" във Венеция, руската национална награда "Ника", наградата на Европейската филмова академия за режисура и е номиниран за "Оскар".

"Изпепелени от слънцето" (1994), Никита Михалков 

"Слънчево затъмнение", реж. Никита Михалков, 1994

"Студио Трите"

Събитията в "Изпепелени от слънцето" са развиват в навечерието на масовите сталински репресии. Слънчев летен ден през 1936 година. Цялата страна празнува годишнината на сталинското строителство на дирижабли, а семейството на "истинския комунист", любимец на Сталин, го прекарва на своята дача в абсолютна идилия. Докато там не се появява неочакван гост. 

Това е единственият филм на руски език за "големия терор", удостоен едновременно с награда "Оскар" в категорията най-добър чуждестранен филм, и с голямата награда на кинофестивала в Кан. Лентата не е критикуваща, както твърдят създателите й, но е изпълнена с онзи драматизъм, в който съществува съветския народ. История, любов, трагедия, страст, носталгия, класова ненавист - в "Изпепелени от слънцето" наистина има много драматизъм.

"Завръщане" (2003), Андрей Звягинцев

"Завръщане" (2003), реж. Андрей Звягинцев

"Рен Филм"

Дебютът на Андрей Звягинцев е приет възторжено на Запад и режисьорът е наречен наследник на Тарковски. Той е удостоен с пет награди на Венецианския кинофестивал, включително и с големия приз "Златен лъв". Печели и две награди ФИПРЕСИ, едната в Палм Спрингс, а другата - в Солун.

Тази аскетична драма за двама братя и неочакваното завръщане на бащата, когото не са виждали толкова дълго, че срещата им може да се приеме като първа, не е за щастливото събиране на разпаднало се семейство. Те поемат на психологически почти непоносимо пътуване с кола, но къде и защо момчетата няма да разберат до последния момент. Критиците определят филма като дългоочакваното завръщане на руското кино към високата стилистика, а от този момент творчеството на режисьора следят най-големите фестивали в света. 

"Фауст" (2015), Александър Сокуров 

"Фауст", реж. Александр Сокуров, 2011

Proline Film

Филмът завършва грандиозната тетралогия на Сокуров за тираните на XX век, в която влизат лените "Молох", "Телец" и "Слънце". Той е ключът към първите три части: всички главни герои наподобяват Фауст, който вътре в себе си е сключил пакт с нечистата сила. Само че "Фауст" поразява със своите отстъпления от класическия образ, създаден от Гьоте.

Повествованието е изградено върху любовната линия между Фауст и Маргарита, но от него са изхвърлени христоматийните сюжетни обрати, а фаустовската тема е наситена с нови вариации и мотиви. Филмът е преди всичко история за упадъка на душата и границите на човешкото. Филмът, заснет на немски, печели "Златен лъв" във Венеция, наградата на Католическата асоциация SIGNIS, Digital Award, на Future Film Festival и руската национална награда "Ника".

Вижте и как рускиня от Сибир става муза на Анри Матис!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.