Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Василий Кузякин, служител в дървопреработвателно предприятие, живее със семейството си в отдалечено село и има необичайно хоби - развъжда гълъби. Съпругата му Надежда, жена с труден характер, не приема увлечението му и винаги упреква мъжа си. Веднъж, след трудова злополука, той отива на море за лечение и се запознава с Раиса Захаровна, с която завъртат ваканционен романс. Когато идва време да се върне у дома, Василий отива не при семейството си, а в дома на Раиса.
Тази трагикомедия за трудностите в семейните отношения се превръща в една от любимите на зрителите от онова време. Филмът е базиран на истинската история на семейство Василий и Надежда Кузякини, които живеят в родния град на автора на сценария Владимир Гуркин - в град Черемхово. През 2011 г. там е издигнат паметник на героите от филма.
Един от най-достоверните и жестоки филми за Великата отечествена война. Действието на филма се развива в Беларус през 1943 г. и зрителят вижда всичко, което се случва, през очите на юношата Флера (съкратено от Флориан). През неговото възприятие виждаме не мащабните битки и велики победи, а борбата на едно малко човече за живота му.
Филмът е удостоен с много международни награди и се превръща в събитие в световната кинематография на XX век. Според режисьора на филма Елем Климов по време на прожекциите на "Иди и виж" в кината в чужбина е дежурила линейка, която е отвеждала твърде впечатлителни зрители.
Петсерийният филм разказва за момчето Коля Герасимов, което отива до магазина, за да си купи кефир, но се озовава в... далечното бъдеще. Там той се забърква в приключения от космически мащаб и се опитва да спаси Вселената от пирати. В това му помага новата му приятелка - момичето от бъдещето Алиса Селезньова.
Филмът е създаден по фантастичния разказ на Кир Буличев "Сто години напред". Някои критици отбелязват, че макар тази лента и да разказва за бъдещето, тя се оказва за миналото. По-точно - по свой начин отразява положението в късния Съветски съюз.
Бригадирът Владимир Машков по молба на жена си отива до магазина за хляб и макарони. Близо до пекарната среща мъж с цигулка на име Гедеван, който насочва вниманието на героя към бос мъж, който твърди, че е извънземен. За да докаже правотата си, непознатият им показва необичайно устройство, което нарича "машина за придвижване". Машков, мислейки го за луд, случайно включва машината и пренася себе си и Гедеван в знойна пустиня на друга планета.
Тази комедия оказва много голямо влияние върху рускоезичната култура, много думи и фрази от филма стават "крилати" и навлизат в разговорния език.
Главната героиня е медицинската сестра Аника, която няколко години преди събитията във филма започва да се среща с един от пациентите си - крупния мафиот и финансов измамник Андрей Кримов. Един зимен ден в Ялта Аника, докато чака своя любим, наема стая за през нощта от мъж с прякор Бананан, след което започва да се отдалечава все повече от любимия си, прекарвайки времето си с новия познат. Кримов на свой ред се опитва да я спечели обратно със свои специални методи, а в същото време се опитва да открадне рядка цигулка "Гуарнери".
Филмът се превръща в един от основните символи на перестройката и руския рок, чийто бум е именно във втората половина на 1980-те години. В снимките участват много популярни по онова време рок музиканти - от Виктор Цой от "Кино" до Сергей Риженко от "Последен шанс".
Екранизация на детективския роман от Агата Кристи. Няколко непознати хора се събират на далечен остров сред океана по покана на друг непознат човек. Но когато пристигат, откриват, че стопанинът на огромното имение не е на място, а с гласово съобщение обвинява всеки от гостите си в убийство. Никой не иска да си признае, но гостите започват да умират и вече няма път назад.
Това е първата екранизация, в която е запазено оригиналното име на романа. Много критици отбелязват, че съветската интерпретация на криминалния роман на Агата Кристи е една от малкото правилни адаптации на книги. Освен това може да се смята и за първия съветски трилър.
Един от малкото съветски филми, в които се показват последиците от употребата на наркотици. Главният герой на име Моро се завръща в родния си дом в Алмати – и там си спомня за момичето Дина, което някога е обичал. При срещата си с нея обаче Моро разбира, че тя е наркоманка, затова решава да ѝ помогне да се отърве от зависимостта си. След няколко неуспешни опита героят е решен да се отърве от корена на проблема: започва да издирва доставчиците на наркотици.
Главните роли във филма се изпълняват от легендарните рок музиканти Виктор Цой от група "Кино" и Петър Мамонов от група "Звуци Му". За тях това е филмов дебют. Почти целият саундтрак е написан от "Кино" специално за този филм, а песента "Звезда, наречена слънце" ("Звезда по имени Солнце") се превръща в култова песен в СССР и си остава хит и до днес.
В центъра на сюжета е момичето Вера, което едва е завършило училище, но вече пуши, пие алкохол и ходи по дискотеки. Родителите на Вера не разбират този начин на живот и когато намират у нея 20 долара (което по съветско време е престъпление), започват да я заплашват с по-големия ѝ брат, от когото главната героиня много се страхува. В една от дискотеките тя се запознава със Сергей и тази неочаквана среща прераства в бурен романс. Тази връзка обаче не устройва родителите и може да разруши семейството напълно.
Филмът е забележителен преди всичко със своята дързост, защото "Малката Вера" е първият филм в СССР, в който откровено се показва сексуален акт. Заради това лентата се превръща в своеобразен символ на перестройката и разкрепостяването. Именно след премиерата ѝ по екраните на съветските кина започват да се появяват теми, които преди това са били табу: проституция, престъпност, домашно насилие и много други.
Екранизация на едноименния роман на Михаил Булгаков. Бездомно куче на име Шарик попада в дома на професор Преображенски, където неволно става участник в експеримент за трансплантация на човешка хипофиза в куче. Постепенно Шарик все повече заприличва на човек, но това има безброй много неприятни последици за всички.
Филмът е остра сатира на болшевизма. Сюжетът често се тълкува като алегория на погрешния опит на привържениците на комунизма да променят радикално човечеството. Дълго време повестта е забранена в СССР, а първото официално издание е публикувано едва година преди премиерата на филма - през 1987 година.
Събитията във филма се въртят около медицинската сестра Таня, която в свободното си време се занимава с проституция. Не ѝ е лесно, защото тази професия е криминално престъпление, но благодарение на чара си тя знае как да избегне неприятностите. Но животът ѝ се променя драстично, след като един от чуждестранните ѝ клиенти се жени за нея и я отвежда в Швеция. Дори и там обаче Таня не само не успява да намери решение на всичките си належащи проблеми, но и разбира, че не е толкова лесно да се измъкне от оковите на предишната си професия.
Филмът е създаден по едноименния роман на Владимир Кунин, превърнал се в събитие в епохата на перестройката. Освен това "Интермомиче" е първият филм в СССР, който не е направен с държавни пари.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си