Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Действието на тази лека музикална комедия се върти около строгия доцент по математика Галина, сестра ѝ, несериозната студентка Шурочка, смелия военен Пьотър и плахия учен-биолог Глеб. Героите непрестанно попадат в смешни и нелепи ситуации, но в крайна сметка всеки от тях намира щастието си.
Властите не одобряват филма заради "откъснатостта му от действителността". Допускат го до широкия екран едва през 1944 г., когато на страната ѝ трябват колкото се може повече жизнерадостни ленти.
Публиката е на друго мнение и "Сърцата на четиримата" и до днес е в списъците с най-любимите съветски комедии.
Една от перлите на съветската кинематография от 1940-те години разказва за любовта на дагестанския овчар Мусаиб и свинарката Глаша от колхоза във Волгоградска област, които се срещат на селскостопанско изложение в Москва.
Поради започналата на 22 юни 1941 г. война, филмът е можело изобщо да не се появи на бял свят, тъй като всички актьори-мъже са мобилизирани на фронта. Но по личното нареждане на Сталин скоро са върнати на снимачната площадка.
През 1944 г. "Свинарката и овчарят" излиза на световните екрани. В САЩ става известен под името "Те се срещнаха в Москва" (They Met in Moscow).
Лентата, чиито снимки се провеждат по време на евакуация в Централна Азия, разказва за крепката дружба между двама войници от Червената армия, които защитават Ленинград от немските войски. Специално за филма е написана и песента "Тъмна нощ", която става култова в СССР в изпълнение на актьора Марк Бернес.
Режисьорът Леонид Луков казва за творението си следното: "В лентата "Двама бойци" главното не е сюжетът и не външните обстоятелства, а хората на война. Тук всичко е важно: как се карат, как тъгуват по дома, как обичат прекрасната жена, как мечтаят за бъдещето… Искаше ми се във воя на мините и взривовете на снарядите да се чува потупването на обикновеното човешко сърце, да се подслушат думите на войниците, искаше ми се да говоря от екрана на езика на простите хора, да пея техните песни, да показвам онова високо чувство на чест на съветския патриот, което ни води към безсмъртната победа над врага".
Филмът е заснет за 1940-та годишнина от смъртта на Антон Чехов. Основан на няколко произведения на класика, той изобличава нравите на средната класа в дореволюционна Русия.
В "Сватба" изобилстват ярките самобитни персонажи, блестящо създадени от съветските актьори. За това колко самоотвержено подхождат към снимките говори случай с Михаил Пуговкин. Неотдавна уволнен от армията заради раняване, актьорът така ревностно играе в една от сцените, че шевът на крака му се скъсва и ботушът му се пълни с кръв.
Герой на лентата е майор Василий Булочкин, на когото му се налага да се прехвърли от скоростния изтребител на лек нощен бомбардировач У-2, след като е ранен. Нещо повече – наредено му е да командва цяла ескадрила такива "небесни тихоходи", зад чиито щурвали има само момичета.
Във филма, заснет веднага след края на войната, са използвани истински бойни самолети, а ролята на консултанти и дубльори изпълняват върналите се от фронта летци. Сталин нарича комедията "безидейна и пуста", но в СССР тя става любима на всички.
Последната творба на знаменития съветски режисьор Сергей Айзенщайн е посветена на живота на първия коронован цар на цяла Рус Иван IV Грозни. Филмът е представен в две части. Първата е посветена на младините и началото на управлението на самодържеца и излиза на екраните през 1945 г., като е удостоена със Сталинската премия.
Втората разказва за потискането на болярската опозиция и жестоките разправи с несъгласните и изобщо не се харесва на "бащата на народите". Той вижда във филма паралели със собствената си борба за властта в страната и го забранява. Лентата е представена за широката аудитория едва през 1958-а, няколко години след смъртта на вожда.
На героинята на "Пролет" – младата оперетна актриса Вера Шатрова – ѝ предстои за първи път да се снима в киното, като изиграе ролята на Ирина Никитина – голям учен и ръководител на Института по слънцето. Поради това, че Вера и героинята ѝ са като две капки вода, тя постоянно се оказва в невероятни ситуации.
И двете главни женски роли във филма са изиграни от легендата на съветското кино Любов Орлова. Понеже кинематографията на СССР все още не познава добре спецефектите, на техническите специалисти им се налага сериозно да се потрудят, за да "раздвоят" актрисата в един кадър.
През 1947 г. "Пролет" е отбелязан на Международния кинофестивал във Венеция заради оригиналния си сюжет и режисурата.
Този съветски филм, основан на едноименната приказка на френския писател Шарл Перо, разказва историята на скромно и трудолюбиво момиче, което живее угнетено от злобната си мащеха и доведените си сестри. В крайна сметка справедливостта възтържествува и истински принц се влюбва в Пепеляшка.
Главната роля изиграва съветската актриса от полски произход Янина Жеймо, чийто ръст е едва 147 см. Актрисата е на 37 години и, за да изглежда по-млада, я снимат само вечер, защото сутрин, според думите ѝ, лицето ѝ не е особено подходящо.
Филмът разказва за летеца Алексей Мересиев, който в края на март 1942 г. е свален във въздушен бой, след което 18 денонощия се бори да стигне до своите през снежната гора. Оцелява, но губи единия си крак, който е ампутиран поради измръзването. И все пак храбрият летец не е готов да се прости с небето и започва отново да седне зад щурвала на изтребителя.
В основата на "Повест за истинския човек" е реалната история на Героя на Съветския съюз Алексей Маресиев (разликата с персонажа е в една буква във фамилията), който след всичко преживяно успява да се върне в авиацията и дори да удържи седем въздушни победи.
Ярката и цветна музикална комедия, излязла на екраните през февруари 1950-та, разказва за социалистическите съревнования между два колхоза в Южен СССР. Пикантността на ситуацията се състои в това, че председателите на колхозите Гордей Ворон и Галина Пересветова се отнасят един към друг с крайна симпатия.
Филмът е заснет през тежкото и гладно следвоенно време, но създателите се опитват да вдъхнат оптимизъм и вяра в бъдещето у зрителите, като изобразяват на екрана изобилие от всичко. На Сталин този подход му харесва: "Е все пак нещата със селското стопанство у нас не са толкова зле". Дошлият след него на власт Никита Хрушчов напротив – осъжда "Кубанските казаци" заради несъответствието с действителността и лентата лежи на рафтовете над десет години.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си