Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Карл Була (1855-1929 г.) е наричан бащата на руската фотография. В края на XIX в. той открива едно от първите фотостудиа в Санкт Петербург, което става известно в цялата страна. Той е фотосвидетел на цялата епоха, прави първата улична фотография и благодарение на него днес можем да наблюдаваме царска Русия в края ѝ и да видим реалността, която е безвъзвратно изгубена.
Независимо дали става дума за обикновени петербургчани или за колоритни знаци на времето, той е направил и много фотографски портрети на известни личности – от Лев Толстой до самия Николай II.
Вижте още снимки на Карл Була тук.
Сергей Прокудин-Горски (1863-1944) прави истинска революция във фотографията – той е първият в Русия, който създава цветни снимки. Фотографското му наследство е безценно – след като обикаля цялата Руска империя, той заснема нейните забележителности, природа и хора в цвят.
Снимките му включват древни църкви, най-новите за времето си промишлени съоръжения, портрети на известни личности, ежедневни сцени от живота на обикновените хора и много други.
Вижте още снимки на Прокудин-Горски тук.
Александър Родченко (1891-1956) е може би един от най-известните руски фотографи, истински революционер в това изкуство. Той експериментира много, използвайки преносимия си 35-милиметров фотоапарат, за да снима от необичайни ъгли: отгоре, отдолу и от всички страни, показвайки на зрителите си нов поглед към вече познати неща.
Снимал е и новата съветска действителност – спортни паради, строителството на Беломорско-балтийския канал – и новите хора на епохата – като Владимир Маяковски и Лиля Брик, увековечени от него на рекламата на книгоиздателство "Ленгиз". За него фотографията е изкуство, а подходът му променя този жанр завинаги.
Вижте най-добрите снимки на Родченко тук.
Евгений Халдей (1917-1997 г.) е най-известният съветски военен фотокореспондент, който днес се смята за класик на военната фотохроника. Именно той предава в снимките си окопното ежедневие, показва какво е да си на фронтовата линия.
Пътува до Северния флот и документира сраженията по черноморското крайбрежие. Със съветските войски стига до Берлин и прави снимката, известна на целия свят – Знамето на победата над Райхстага.
Вижте още снимки на Евгений Халдей тук.
По снимките на Всеволод Тарасевич (1919-1998) можете да проследите цялата история на СССР. В продължение на 50 години той снима репортажи от най-различни кътчета на страната и портрети на обикновени хора – от миньори до колхозници.
Трудно е да си представим история или крайъгълен камък от съветския живот, който да не е отразен в творбите му: ужасите на войната и радостта от мирния живот, новите професии, децата, големите строителни обекти и много други.
Вижте още снимки на Тарасевич тук.
Дмитрий Балтерманц (1919-1990 г.) придобива световна известност със снимките си, направени по фронтовете на Втората световна война – по време на битката за Москва, при Сталинград и в Крим. Е, истината е, че съветските редактори са били в недоумение: "Защо имаш половин човек там?" и рядко публикуват творбите на фотографа.
Неговата нестандартна, авангардна оптика, неразбираема за съветските партийни функционери, е търсена в чужбина. Той става един от малкото съветски фотографи, които получават световно признание още приживе, със самостоятелни изложби в Лондон и Ню Йорк.
Вижте още негови снимки тук.
Владимир Лагранж (1939-2022) е певец на съветското "размразяване". През 1959 г. става фотокореспондент на ТАСС, главната информационна агенция на страната. Размразяването в политиката води до размразяване и във фотографията.
Лагранж се отказва от инсценираните, идеологически проверени снимки, неговите кадри са репортаж от реалния живот и химн на ежедневието.
Вижте снимките на Лагранж тук.
Игор Мухин (р. 1961 г.) възпява в смелите си рокендрол снимки съветската перестройка, 80-те и 90-те години на ХХ век. На кадрите му човек вижда Виктор Цой, Жана Агузарова, Владимир Сорокин, Борис Гребеншчиков и други лица от епохата.
Мухин показва една нова, неформална Москва, която усеща първите глътки истинска свобода.
Георги Пинхасов (р. 1952 г.) е високо оценен от самия Андрей Тарковски, който кани младия фотограф да направи репортаж за филма "Сталкер". Самият фотограф е завършил ВГИК и е известен като независим фотограф с необичайно виждане за света, когато познати ежедневни сцени изглеждат като сюрреалистични произведения на изкуството.
През 1980-те години емигрира и става единственият руски фотограф на легендарната агенция Magnum Photo. А негови творби се отпечатват в най-авторитетните международни издания.
Сергей Максимишин (р. 1964 г.) е смятан за мастодонт на руската фотожурналистика. Той е многократен победител в конкурса World Press Photo и носител на различни фотографски награди. Сътрудничи на много от най-авторитетните руски и чуждестранни издания и преподава фотографско изкуство. През 2007 г. публикува книга с фотографии от различни части на бившите съветски републики, проследявайки това, което е останало от "последната империя", т.е. СССР.
Вижте повече снимки тук.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
