Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
След като завършва Морския кадетски корпус, Алексей Боголюбов (1824-1896) постъпва на служба във флота. Службата и благородничеството обаче не му пречат да отделя достатъчно време на основното си хоби – рисуването, което също му помага да свързва двата края. Младият любител прави скици на корабно оборудване, карикатури и дори получава първата държавна поръчка. В поредицата от пътувания това до Мадейра през 1848 г. става съдбоносно – на острова се среща с мастития художник Карл Брюлов и получава от него одобрителна оценка за работата си. Но най-важното е, че през това време в морето Боголюбов попада при херцог Максимилиан Лойхтенбергски, президент на Императорската академия на изкуствата, който го съветва да се занимава сериозно с живопис.
След известно време той постъпва в Академията като свободен студент, като остава и на служба, така че да има средства да се издържа. През 1853 г. за три изгледа на Ревел и за "Гледка към Санкт Петербург от морето" художникът получава Голям златен медал.
Наградата на Академията му дава право на пенсионерско пътуване в чужбина. По това време той вече е напуснал морската служба и през октомври 1854 г. заминава за Венеция. "Дойде топлата венецианска вечер, пълната луна излезе като нарочно, нощта падна като завеса и тогава Венеция ми хареса още повече. Черни гондоли посребряваха повърхността на Канале Гранде и лагуните. Всичко беше покрито с тънка синкава коприна", описва впечатленията си в "Записки на моряка-художник" и там също признава, че ще пише за града до края на живота си. И наистина, той е написал и нарисувал не по-малко от сто негови варианта.
Боголюбов прекарва шест години в чужбина, изучавайки шедьоври на световното изкуство и усъвършенствайки уменията си по рисуване с чуждестранни колеги. В Париж учи в училището "Кутюр" и при известния маринист Йожен Изабе, придворен художник на френския крал Луи-Филип I, среща се с Жан Огюст Доминик Енгър, по-късно с Жан Батист Камий Коро, Дабини и Русо.
В Дюселдорф усвоява тайните на реалистичната живопис в ателието на пейзажиста Андрей Аахенбах и под негово ръководство рисува няколко големи картини, сред които "Панаирът в Амстердам" – програмна творба, символично обобщаваща пенсионирането му. Боголюбов се завръща в Русия в края на 1860 г. с много картини и скици, които са показани с голям успех на изложба в Академията, която го утвърждава като голям художник. Император Александър II плаща щедро за "Панаир в Амстердам", всички картини от Кримската война от 1853-1856 г. и дава на художника нова поръчка – да напише история на морските битки на Петър Велики.
В своята епоха той се прочува като художник-маринист, майстор на батални сцени, в които, благодарение на опита си като морски офицер, няма равен на себе си. Той изобразява епизоди от морски битки от времето на Петър Велики до събитията от Руско-турската война от 1877-1878 г. Работи върху Петровия цикъл през 1860-70-те години, като постоянно пътува между страните. Картината изобразява епизода на първата победа на руския корабен флот в морето в момента, в който руският флагман "Портсмут" дава залп по шведски кораб. Тази скица, наред с други творби, той подарява на основания от него музей "Радишчев" в Саратов, който е открит през 1885 г. и става първият обществен музей в Русия извън столицата.
Организирането на музея е делото на живота на художника и са необходими много усилия, за да бъде наречен на името на дядото на Боголюбов, изпадналия в немилост писател Александър Радишчев, автор на "Пътуване от Петербург до Москва". В много отношения това е улеснено от приятелството му с император Александър III, но в близките до него кръгове дълго се спекулира с основанията, на които музеят е кръстен на революционера. Боголюбов завещава имуществото си и 200 000 рубли на музея.
През 1861 г. художникът и брат му Николай, моряк и писател, пътуват по Волга, за да направят пътеводител за региона. За Боголюбов, който по това време вече отдавна живее в чужбина, това е въведение в страната му, която, както сам признава, не познава добре. За негова изненада от Богоявление до късна есен в Ярославъл се провеждат повече от двадесет шествия. Тази тема го завладява и се превръща в една от централните в творчеството му.
Няколко години по-късно художникът прекарва пет дни в Ярославъл като част от свитата на великия княз Николай Александрович, който купува произведения от него. След преждевременната смърт на царевича те попадат в колекцията на бъдещия император Александър III, който, както е известно, наследява от по-големия си брат не само картини, но и булка – датската принцеса Дагмар, бъдещата императрица Мария Фьодоровна.
Боголюбов е не само един от любимите художници на Александър III, но и негов приятел, а и наставник в рисуването на Мария Фьодоровна. Той също така успява да изгради колекцията на императора, която наброява около 800 експоната, разположени в различни дворци. През 1870 г., в знак на признание, Александър III поставя около тридесет картини на Боголюбов в трапезарията на Александровския дворец и нарича това помещение "Зала на Боголюбов". А тази картина се намира в кабинета на Александър III в Аничковия дворец, неговата резиденция.
След 1873 г. Боголюбов, поради сърдечно заболяване, постоянно живее и работи в чужбина, като от време на време се връща у дома. Това не му пречи да бъде в течение на всички дела, да участва в изложбите на странстващите художници и да използва административния си ресурс, за да помага на художниците. Така през 1885 г. той успешно подава молба за отмяна на забраната за показване на картината на Иля Репин "Иван Грозни и синът му Иван, 16 ноември 1581 г.", която не се харесва на Александър III.
Освен това урежда изгодни поръчки за художници, сред които Поленов, Савицки и Крамской. Творческите личности от Русия в Париж се придвижват между ателието на Боголюбов на ул. "Рома" 95, което е наречено "руския Париж", и дома на певицата Полин Виардо, където друг покровител на руската младеж, писателят Иван Тургенев, организира събития в подкрепа на руската младеж.
Апотеозът на "вторниците" на Боголюбов и "четвъртъците" на Тургенев е организирането в Париж на "Дружество за взаимопомощ на руските художници". Успоредно с това се организира и военнополитическият съюз на Руската империя и Третата френска република. След пристигането на френската ескадра в Кронщат, през 1893 г. руската ескадра на адмирал Авелан се отправя към Тулон, което е ключово събитие за сближаването между страните и сключването на Френско-руския съюз. По това време Боголюбов се е превърнал в основна фигура в културните връзки между Франция и Русия, така че именно той е избран от царя за официален художник, който да изобрази церемониите в Тулон. Малко преди смъртта си той е произведен в кавалер на Почетния легион.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си