Мурманското пристанище през март 1896
Частна колекция"Далечният север със своята мрачна, но мощна и тайнствена природа, с вечния си лед и почти постоянна нощ винаги ме е привличал", пише Александър Борисов в книгата си "В страната на студа и смъртта". От детe мечтае да отиде там и дори не предполага, че страстта му към Севера ще го прослави като художник.
Борисов е роден в Руския север, недалеч от Вологда, в бедно селско семейство. В родното му село дори няма училище, а се научава на четмо и писмо от псалтира на съсед. За живопис момчето тогава даже и не знае – вижда само икони.
Едва когато майсторите пристигат да изографисват местната църква, Борисов за първи път вижда фреска, изписана на стената. Видяното го шокира и той буквално се заразява с рисуването. Сдобива се с детска книга и започва да скицира илюстрации.
Когато художникът навършва 18 години, той отива с майка си на поклонение в Соловецкия манастир и отказва да го напусне. Борисов планира всичко предварително и изначално няма намерение да се връща – иска да влезе в иконописната школа към манастира. Приемат го и така започва пътят на художника Борисов.
Благодарение на изключителния успех, само шест месеца по-късно той заминава за Санкт Петербург и през 1895 г. постъпва в Художествената академия – най-престижната художествена образователна институция в Руската империя. Там учи при известните руски художници Иван Шишкин и Архип Куинджи.
Животът в столицата и възможността да учи рисуване обаче не променят страстната любов на Борисов към Севера. Той израства в суровите северни райони, но те му се струват вече добре уредени от човека (руските помори живеят няколко века на брега на Бяло и Баренцово море). Привлича го северът, където още не е стъпвал човешки крак.
Така през 1896 г. Борисов за първи път отива в Далечния Север, като посещава архипелага Нова Земя. С произведенията, с които се връща от това пътуване, той привлича вниманието на известния колекционер Павел Третяков. Основателят на московската Третяковска галерия купува всички произведения, нарисувани по време на това пътуване.
След като завършва Академията, художникът започва редовно да пътува на Север и през 1897 г. организира собствена експедиция до Нова Земя. За да направи това, той поръчва кораба "Мечта" в корабостроителницата в Архангелск, наема още няколко кораба, за да транспортира всичко необходимо, и взема екип от зоолог, химик и работници.
Самият Борисов по-късно пише, че иска да създаде възможно най-много произведения по време на това пътуване, за да "запознае обществото с далечните покрайнини на нашия свят – да даде истинската картина на тайнствения свят, където кракът на художник още не е стъпвал."
Екипажът построява къща на Нова Земя и след като си осигурява място за зимуване, отива по-нататък в Далечния Север. Искат да изследват островите на Карско море и да "вървят възможно най на север". Но нищо не потръгва по план.
Експедицията почти завършва със смъртта на целия екипаж. "Мечта" се заклещва в леда и се налага да бъде изоставена. Пътниците трябва да вървят по леда в продължение на много дни. Първоначално кучетата теглят вещите и храната с шейни, но когато ледът става тънък, те загиват в ледената дупка заедно с целия товар.
По-късно леденият къс, на който е екипажът, се разцепва и разделя пътуващите. Течението ги отнася далеч едни от други, но като по чудо те отново се оказват заедно. До този момент всички вече са загубили надежда да оцелеят и Борисов решава да спаси членовете на екипажа, които имат семейства.
Той им казва да вземат единствената лодка и сами да отплават за Нова Земя. Счупеният кораб няма как да издържи всички. Но спътниците му отказват и екипажът продължава пътуването си в пълен състав.
"Трябва да вървиш, но как да вървиш, ако трудно мърдаш краката си? Седиш заровен в снега и не искаш нито да си говорите, нито да се гледате в очите. У всекиго има само мисълта за смъртта. Заспивайки вечер, не се надяваш да видиш отново зората", пише Борисов за тази ужасна кампания.
Неговото положение е най-мъчително, защото той е ръководител на експедицията и се смята за виновен, но именно отговорността е това, което му дава сила.
Спасението идва оттам, откъдето не го очакват. Скоро Борисов забелязва юртите на ненците. Именно те спасяват екипажа от смърт насред леда.
Следващите експедиции на Борисов са по-спокойни, отчасти благодарение на приятелството му с ненците. Местният старейшина пише документ на художника, за да може той свободно да пътува до местата, където са се заселили ненците, без да се страхува за живота си.
Но той не се нуждаеше от тази хартийка – за местните той бързо става свой. Той като тях спи в дупка в снега, пие еленска кръв, яде сурово месо и ходи на лов. Борисов описва впечатленията си от живота сред ненците в книгата "При самоедите. От Пинега до Карско море".
Художникът толкова много се сближава с тях, че ненците дори го пускат в светите за тях места – той става първият пътешественик, посетил ненецките идоли на остров Вайгач.
В началото на XX в. Борисов пътува до Европа, където организира няколко свои изложби. Освен картини, той донася снимки, направени от него по време на експедициите.
Провеждат се изложби в Германия, Австрия, Чехия, а през 1906 г. се открива изложба в Париж. По-късно с голям успех минават изложби в Англия и САЩ – в Щатите художникът дори се среща с президента Теодор Рузвелт.
След революцията и идването на власт на болшевиките Борисов губи работилницата си. Вероятно заради несполучливи отношения с Игор Грабар, влиятелен художник в Съветския съюз и член на културни комисии. Собствената зала на Борисов в Третяковската галерия също е затворена.
Едва през 1990-те години започва възстановяването на паметта на художника. Днес негови творби могат да се видят в Третяковската галерия, а имението на Борисов в Красноборск (Архангелска област) през 2001 г. става музей.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си