Кой е Павел Третяков, основателят на знаменитата галерия в Москва?

Legion media; Иля Репин/Третяковска галерия
Успешен търговец, колекционер, любител на изкуството и почетен гражданин на града. Как частно лице със собствени пари открива картинна галерия, която става най-известната в Москва. 

Наследник на голям бизнес

Павел Третяков произхожда от стар търговски род. През втората половина на XVIII в. неговият прадядо се премества в Москва от града Малоярославец, Калужка област. Бъдещият основател на най-голямата картинна галерия в Москва е роден през 1832 година. Баща му Михаил Захарович е успешен търговец и е продавал тъкани, а освен това сключва сполучлив брак с наследницата на търговец, който е изнасял сланина в Англия.

Бащата включва децата си в семейния бизнес и на 15 години Павел вече работи като негов счетоводител. Когато е само на 18 години, баща му почива и двамата с по-малкия му брат Сергей наследяват бизнеса и капиталите му. 

Братята доразвиват постигнатото от баща им и от търговци средна ръка стават промишлени предприемачи. Построяват фабрики за производство на тъкани и хартия. Третякови купуват къща в Замоскворечието. Скоро в нея се появяват първите картини, които Павел е събрал. 

Любител на изкуствата 

Богатите и образовани търговци в средата на XIX в. са били нова прослойка. Те активно се сближават със светското общество, спонсорират изкуството и дават пари за благотворителност. 

Търговецът Сава Мамонтов е имал в имението си цяла творческа резиденция, където много велики художници са се усъвършенствали. Павел се жени за Вера, която е братовчедка на Мамонтов. 

Третякови са имали развита чувствителност, пътували са много, обичали са изкуството, посещавали са салони и са били приети в кръга на музиканти, литератори и художници. Дъщерите на Третяков се омъжват не за търговци, а за творчески личности. По-голямата става съпруга на музикант, а друга нейна сестра – на известния художник Лев Бакст.

Да се колекционират предмети на изкуството става вече модно и Павел купува няколко платна на нидерландски живописци. Само че като противовес на засиленото влияние на западните художници Третяков решава да се обърне към руското изкуство и да подкрепя родните художници. 

Ездачка

За разлика от другите търговци, които събират произведения за личните си колекции и окачват шедьоври на стените в именията си, Третяков още от самото начало планира да създаде общодостъпна колекция. 

"Бих желал да оставя национална галерия, с други думи, която да е от картини на руски художници".

Страстен колекционер

През 1856-а в имението на Третякови започват да се появяват картини и именно тази година се счита за дата на основаването на галерията. Приема се, че първите картини в колекцията са "Изкушение" на Николай Шилдер и "Сблъсък с финландски контрабандисти" на Василий Худяков.

Третяков започва да изкупува картини – много от работите на Василий Перов, сред които са шедьовърът "Тройка" и "Княжна Тараканова" на Константин Флавицки. Руската тематика е попълвана и от много картини на художници передвижници или наричани още скитници. Това са Иван Шишкин, Николай Ге, Архип Куинджи, Иля Репин и много други. За отделно взети платна Третяков е освобождавал цели зали. Така става с картината на Репин "Религиозна процесия в Курска губерния". 

Срещу много голяма сума Третяков купува от Василий Верешчагин 13 картини и множество етюди и рисунки от "Туркестанската серия", която художникът създава след пътешествие из Средна Азия. Император Александър III отказва да купи същата тази серия защото според него цената е прекалено висока.

Носели са се легенди, че Третяков се е "съревновавал" за картини със самия император. Разказва се, че когато Александър III отивал на изложба и изразявал желание да купи една или друга картина, се оказвало, че тя вече била продадена на Третякови. Поначало било решено картините да се показват на императора преди началото на продажбата им, но Третяков пак изпреварил царя и започнал да ги купува още преди изложбите. 

Галерист

Домът на Третякови

Домът на Третякови отваря врати за първите посетители през 1867 година, когато картини е имало в няколко зали, предназначени специално за тях. Тогава колекция вече е попълнена с над 1000 картини, но скоро броят им нараства толкова много, че Павел решава да построи отделно здание за галерията. Една след друга в продължение на 20 години се появяват четири пристройки всяка на няколко етажа. 

Проект за фасада на Третяковската галерия

Имението на Третякови и досега е основното здание на Третяковската галерия. Чак след смъртта на колекционера художникът Виктор Васнецов прави ескиз за оформянето в единен "руски стил" на фасадата, която прилича на приказен дворец. 

Третяковската галерия през 1913 г.

През 1892-а Павел прави невероятно щедър жест – дарява галерията и несметната ѝ колекция от картини на град Москва. За тази своя постъпка той получава званието почетен гражданин на града и пожизнено право да бъде попечител на галерията. 

Благотворител

Връщането на изнесените по време на войната колекции превз 1943 г.

Павел не се е възприемал като меценат, просто се е стремял с всички сили да бъде полезен на обществото. Освен като колекционер на предмети на изкуството и поддръжник на руски художници, той се изявява и като радетел за благото на обществеността. 

Държавна Третяковска галерия

"Моята идея от най-младите ми години е била да печеля, така че придобитото от обществото да се върне пак на обществото (на народа) във всякакви полезни учреждения", пише Третяков. Той помага на учени и на учебни заведения, дава пари за експедиции. Влага голяма сума в експедицията на Николай Миклухо-Маклай в Нова Гвинея. 

Истинска мъка в семейството на Третяков е вродената болест на сина му, затова той с всички сили помага на медицината и става попечител на обществото на глухонемите деца, а освен това открива клиника за тежкоболни с психиатрично отделение.  

Разказваме ви историите на 5 руски меценати, повлияли на световната култура!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"