Филолозите и историците са единодушни, че Москва е наречена в чест на реката, която тече през нейната територия. Но какъв е произходът на думата Москва и какво може да означава тя? По тази тема са си блъскали главите мнозина, но така и няма единодушно мнение къде е истината.
В началото на първото хилядолетие от н.е. на територията на Москва живеят фино-угорски племена. Поради тази причина някои експерти предполагат, че името на Москва произлиза от фино-угорската езикова група. В езиците от тази група елементът "-ва" обикновено означава "вода", "река" или "мокър". Елементът "моск-" звучи по същия начин като думата "моск" в езика коми - и означава "крава". Оказва се, че името на столицата на Русия означава "кравешка река" или, метафорично, "реката-кърмилница".
Тази версия придобива популярност благодарение на поддръжката на известния историк Василий Ключевски. По-късно обаче се оказва, че коми никога не са живели в близост до река Москва - и теорията е призната за несъстоятелна.
На още един език от фино-угорската група - мерянски - думата "маска" означава "мечка", а "ава" - "съпруга" или "майка". Въз основа на съзвучието се появила версията, че името на река Москва означава "меча река" или "мечка". Мерянският език е говорен от народа на меря и според най-древния руски летопис "Повест за изминалите години" този народ наистина е живял в източната част на Московска област през IX век. Но тъй като в тези територии няма други реки, чиито имена да завършват на "-ва", учените се отказват от тази версия.
Според третата фино-угорска хипотеза за произхода на думата името се превежда като "мръсна вода". Но според тази версия елементът "моск-" е дошъл от балто-финските езици, в които musta означава "черен, тъмен", а елементът "-ва" е от езика коми. Произходът на две части на една и съща дума от различни езици е съмнителен и към днешна дата експертите не подкрепят нито една фино-угорска версия за произхода на думата "Москва".
Ако се вярва на версията за скитския произход на думата, името на столицата е дошло от думата ama, която означава "силна река". Скитите, които познават планинските реки, едва ли биха нарекли река "Москва", имайки предвид нейното тихо и спокойно течение. Но основният аргумент срещу тази версия е, че скитите никога не са живели близо до Централна Русия.
Иберийско-кавказката хипотеза е хибридна версия, според която част от думата идва от кавказките езици, а част - от фино-угорските езици. Поддръжниците на теорията признават елемента "-ва" за фино-угорски, като запазват значението "вода", а "моск-" се предполага, че идва от името на кавказкия народ мосхи. Само че последното предположение се основава единствено на външната прилика на двете думи и не са открити никакви исторически факти, които да подкрепят предположението.
Съществуват много хипотези за славянските корени на името на руската столица. Но смисълът на повечето от тях е, че трябва да се анализира не самата дума Москва, а нейната стара форма - "Москы". В староруския език коренът "моск-" има значението "течност, блато, влага, влажност". Оказва се, че името Москва означава "блатиста, водниста местност". Допълнително доказателство е, че река Москва извира от блато, което по-късно получава името "Москворецка локва".
Но тази хипотеза не отчита факта, че преди славяните на територията на Москва са живели племена, които са говорели езиците на фино-угорските и балтийските групи. И е малко вероятно главната река в района да не е имала име преди идването на славянските племена или до нас да е достигнало само името, измислено от славяните.
Идеята, че балтийските племена биха могли да дадат името на река Москва, е развита от Владимир Топоров, доктор на филологическите науки. Той забелязва, че на територията на Балтика има много реки с окончание "-ва", а също така открива в балтийските езици цяло семейство думи, близки по значение до руските, съдържащи елемента "моск-". Друг важен факт е, че реките с имена, завършващи на "-ва", се намират на запад от река Москва, а на изток почти липсват - т.е. най-вероятно името на реката идва от езиците на племена, които по-късно се преселват на запад от Москва.
В хипотезата на Топоров има два варианта на значението на името на столицата. Първият повтаря хипотезата за славянския произход на думата. Вторият вариант на обяснението на името е "виеща се река". В балтийските езици думите, съзвучни с "моск-", могат да имат значение "възел", а река Москва само в рамките на града прави 11 големи завоя.
Съществуват и абсолютно невероятни, приказни предположения за произхода на думата Москва. Например през XVII в., поради грешки на хронографите, се е появил мит за участието на библейски герой в основаването на Москва. Твърди се, че Мосох, внук на Ной, тръгнал с племето си от Вавилон и като стигнал до река Москва, наречена на негово име: "дал началото на московците от неговото име". Оказва се, че в легендата внукът на Ной не само дава името на столицата, но и става праотец на славяните.
Всички версии за произхода на името на столицата са само предположения, а учените все още не могат да определят еднозначно етимологията на думата "Москва".
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си