Чудеса и изпитания, които е преживяла най-изстрадалата руска икона

Курската Коренна икона "Знамение на Божията майка" от XIII в. се смята за една от основните православни реликви. На нея е изобразена Божията майка с младенеца, вдигнала ръце нагоре в застъпническа молитва, а над нея е Господ на силите и старозаветните пророци.

Именно тази икона е изцелила Серафим Саровски, един от най-почитаните руски светци, когато е бил дете. Руските войници от векове са благославяни с тази икона, а процесията в нейна чест е изобразена на една от най-известните картини на Иля Репин.

Кръстно шествие в Курската губерния, 1880-1883, Иля Репин

Третяковска галерия

Днес иконата се съхранява... в Манхатън, в нюйоркския Знаменски събор на Руската православна църква зад граница. Тя се е превърнала в символ и светиня на всички руснаци, откъснати от родината си и разпръснати в други страни.

Преди да стигне до сегашния си дом, тази икона е трябвало да премине през много неща. От нашествието на татаро-монголите до взрива на революционерите и бягството из цяла Европа от болшевизма.

1. На мястото, където е намерена, извира вода

Свободни източници

Според легендата иконата е намерена в деня на Рождество Богородично на 8 септември през 1295 година. Тази дата все още се чества като ден на намирането на иконата. В онези години Русия е подложена на набезите на татаро-монголите и недалеч от разрушения и опожарен от Батий Курск един ловец намира иконата в корена на едно дърво. (Ето защо тя се нарича "коренна").

Когато я вдигнал, от мястото, където лежала, бликнал извор. Ловецът построил параклис за иконата. И скоро всички жители на околността дошли да се поклонят на светилището.

2. Разтрошена е от татарите

eyphoriaa (CC BY-SA 4.0)

Почти век по-късно татарите отново нахлуват в курските земи. Когато се натъкнали на параклис с икона по пътя си, те решили да го подпалят, но не успели. Тогава взели иконата и я счупили на две части, като ги хвърлили в различни посоки - и едва тогава успели да подпалят параклиса.

Те взели в плен възрастния свещеник и дълго го измъчвали, за да го накарат да се откаже от вярата си и да приеме друга. Но по чудодейна случайност, когато отново пеел молитва в чест на Божията майка, той бил видян от пратеници на московския цар и бил откупен от плен.

Старецът се върнал на мястото, където бил параклисът, и намерил частите от разцепената икона. И когато ги събрал, те веднага се съединили, сякаш не е имало никаква повреда.

Курск е окончателно възстановен от татаро-монголското нашествие едва през 1597 г., като по същото време там е издигнат манастир в чест на иконата - Коренната пустиня.

3. Пленена е от Лъжедмитрий, но все пак помага на Курск

Знаменският събор в Курск

Алексей Илин (CC BY 3.0)

Много вярващи идват да се молят на иконата, а чудодейната ѝ сила и слава са много големи. Лъжедмитрий I решава да се възползва от това по време на Смутното време. Като бивш монах той знае какво влияние има иконата върху населението и то може да бъде привлечено на негова страна, ако той притежава такава светиня. Освен това самият той иска да изпита благодатта ѝ.

Наредил иконата да бъде донесена в покоите му в Путивъл и всеки ден се молел пред нея, а по-късно я взел със себе си по време на похода към Москва. За известно време изглеждало, че иконата наистина му помага - самодържецът дори успял да вземе властта в Москва. Но в крайна сметка той е убит в заговор... Докато иконата отсъства, в родния ѝ Курск вярващите все още отиват да ѝ се молят - и след още една дълга обсада от полските нашественици градът най-накрая е освободен.

Новият цар от династията Романови, Михаил Фьодорович, нарежда иконата да бъде върната в Курск и построява Знаменския манастир в нейна чест. От същото време се установява традиция - на деветия петък след Великден да се поема на литийно шествие с иконата от Знаменския манастир в Курск до Коренната пустиня, нейния стар дом. Именно това шествие е изобразено на картината на Иля Репин.

4. Остава невредима след силен взрив

Кръстно шествие, 1898

Свободни източници

В края на XIX в. православието в Русия е в криза - има много революционно настроени млади хора, които не вярват в Бога, а някои от тях се занимават с терористична дейност срещу царския режим и редовно организират терористични нападения и бомбени атентати. През 1898 г. четирима атеисти от Курск изработват самоделна бомба и я залагат в събора. Те искат да докажат на себе си и на другите, че иконата няма приписваната ѝ сила и че Бог не съществува.

И наистина, в катедралата избухва мощна експлозия. За щастие това се случва след службата, когато храмът е празен. Но за всеобщо учудване, макар каменните и металните огради и стъпала в близост до иконата да са разрушени, самата икона остава невредима. Всички прозорци на храма и дори някои стени са напукани, но стъклото на ковчежето на иконата не е повредено.

5. Похитена и намерена

Курската икона в Ню Йорк

Свободни източници

Още след революцията, през 1918 г., иконата внезапно изчезва. Няколко седмици по-късно тя е намерена захвърлена в стар чувал заедно със свое копие (списък). И двете са лишени от скъпоценните си обкови и тъй като малко хора са виждали иконата без риза, дори не могат веднага да разпознаят коя е истинската. Помага иконописецът, който съставя списъка. Оттогава иконата се сдобива с нова сребърна риза, покрита със син емайл - именно в този обков се пази иконата и до днес. 

6. Преживява Гражданската война, Втората световна война и няколко евакуации

През 1920 г. болшевишката армия наближава Курск, а "бялата" армия на Деникин се оттегля от града, като предлага на духовенството да ги последва. Епископите решават, че е необходимо да спасят иконата от болшевиките, и изпращат с нея на юг, а след това в Сърбия, където са евакуирани много войски.

До 1944 г. иконата се съхранява в сръбския манастир Язак, а след това в църквата "Света Троица" в Белград. Но разрушителната сила на Втората световна война принуждава свещениците отново да се евакуират с реликвата. Православните епископи се страхуват от приближаването на съветските войски. Въпреки че са освободили Европа от нацистите, духовниците помнят как се постъпва с религията в СССР.

Иконата е транспортирана първо до Карлсбад, след това до Мюнхен, Женева...

7. Пази се в Ню Йорк и пътува по света

Знаменският събор в Ню Йорк

Buckyboot/Свободни източници

През 1950 г. върхушката на Руската православна църква в чужбина решават да се преместят в Съединените щати - и да пренесат иконата там. Заради иконата в Магопак, близо до Ню Йорк, е построена Новата Коренна пустиня. Но през 1958 г., точно в Манхатън, за иконата е построен Знаменският синодален събор.

За първи път иконата посещава Русия отново едва през 2009 г. - 90 години след нейното евакуиране. А преди това е имала време да обиколи САЩ, да посети Южна Америка, дори няколко пъти да бъде в Австралия.

Отляво надясно: Крутицкият и Коломенски митрополит Ювеналий и Източноамериканският и Нюйоркски митрополит Иларион по време на тържественото богослужение в катедралата "Христос Спасител" в чест на пристигането в Москва на чудотворната икона на Божията Майка "Знамение", 2009 г.

Григорий Сисоев/Sputnik

А в Курск всяка година продължава литийното шествие от Знаменския събор до Коренната пустиня със старинно копие на иконата.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.