10-те най-известни и гръмки кражби от руски музеи (СНИМКИ)

Франс Халс

Кражбата на картина на Франс Халс от изложба в Московския музей на изящните изкуства "Пушкин" е толкова нашумяла, че за нея дори е заснет филм – "Завръщането на свети Лука". През 1965 г. в Москва са донесени две картини на Халс от цикъла портрети на евангелисти – "Свети Лука" и "Свети Матей". В един санитарен ден крадец изрязва едно от платната от рамката. Загубата е открита едва ден по-късно.

За връщането на шедьовъра на холандския художник помага случайността: шест месеца след изчезването на "Свети Лука" в магазин на Арбат, в сърцето на столицата, към добре облечен мъж се приближава човек, който му предлага да купи картина от нивото на Рембранд за 100 000 рубли. Този порядъчен човек се оказва офицер от КГБ и веднага разбира, че има нещо гнило. В резултат на това виновникът е задържан: той се оказва Валерий Волков, служител на музея "Пушкин". Работел в музея като помощник-реставратор на дърво. Той нямал диплома за висше образование и намислил да си купи такава в замяна на една картина. Сделката не се състояла, престъпникът решил сам да продаде шедьовъра на Халс и бил заловен.

Жан-Леон Жером

Някои крадци имат такава страст към произведенията на изкуството, че наистина не се крият, когато извършват кражба. Такъв е случаят с картината на Жан-Леон Жером "Басейн в харема" от колекцията на Ермитажа. През 2001 г. престъпниците се възползват от факта, че залата с картини на художника е затворена за посетители, и просто преминават през бариерата. Това, което се случило по-късно, било въпрос на техника: картината била изрязана от рамката с нож и отнесена.

Престъпниците така и не са открити, но през 2006 г. картината е подхвърлена в приемната на офиса на Комунистическата партия. Годините извън музейните условия не ѝ прощават: "Басейн" е повредена и веднага е изпратена за реставрация. След още три години тя е върната в музейните зали. 

Икони и бижута

Бижута, икони, предмети със скъпоценни камъни – повече от двеста музейни реликви на стойност 150 милиона рубли изчезват от фондовете на Ермитажа. Липсата е открита през 2006 година. За кражбата са заподозрени Лариса Завадска, служителка на музея, и членове на нейното семейство. Оказва се, че извършителите са подменили предметите с по-малко ценни, а след това са продали оригиналите чрез съучастници. Благодарение на разгласяването на случая, 34 предмета са възстановени. Голяма част от откраднатите предмети обаче така и не са намерени.

"Китаристът-бедняк"

В една пролетна нощ на 1999 г. двама нарушители разбиват прозорец на приземния етаж на Руския музей и открадват картината на Василий Перов "Китаристът-бедняк" и скицата му за картината "Тройка". Чувайки включването на алармата, охранителите се втурват след престъпниците, но те успяват да избягат.

В крайна сметка все пак са заловени, а картините са открити в шкафче на Варшавската гара в Санкт Петербург. 

Съкровището на сарматите

"Златна треска" обхваща престъпника, който през 1971 г. решава да ограби местния исторически музей в Ростов на Дон. След като прониква през прозореца в залата, той чупи витрината и изнася оттам намерените в могилата на сарматския вожд златни плочки-фалари, които били използвани за украса на конска сбруя. Не че е увлечен от древната история, просто иска да ги предаде като златен скрап и да получи пари. Крадецът дори успява да претопи плаките, така че за съжаление музеят завинаги загубва ценни експонати.

"Ай-Петри. Крим"

На 27 януари 2019 г. насред пълната с посетители галерия престъпникът просто сваля картината на Архип Куинджи "Ай-Петри. Крим" от рамката и си тръгва. Посетителите решават, че това е служител на Третяковката, който изнася картината по някаква работа. Едва час и половина по-късно истинският персонал алармира за това. Много бързо крадецът е задържан, а картината е намерена скрита на строителен обект в Одинцово край Москва. 

Рембранд, Тициан, Кореджо

Рембранд, Тициан, Кореджо, Пизано, Долчи – техните произведения липсват на служителите на Пушкинския музей, когато идват на работа сутринта на 25 април 1927 година. В нощта на Великден, докато църковните камбани бият, нарушителят премахва прозореца и открадва шедьоврите.  Полицията, пристигнала на мястото на престъплението, се хваща за главата: парчетата стъкло са пометени заедно с потенциалните улики, а бележката, оставена от извършителя, е минала през ръцете на не един човек.

Единствено картината на Джовани Пизано "Бичуването на Христос" бързо е намерена. През есента на 1931 г. полицията стига до служителя на Народния комисариат на пощите и телеграфите Федорович. В миналото той е бил член на банда, която обирала музеи в Санкт Петербург. По време на разпита той отрича, но в крайна сметка колегата му го издава: както се оказва, Федорович е искал да ограби музея още през 1924 година. Шедьоврите, които дълго време лежали в сандъци под земята, били силно повредени. Особено картината на Тициан Esse Homo – престъпникът увил в нея "Христос" на Рембранд.        

Филонов

Оперативните работници отдавна са знаели, че с творбите на Павел Филонов в Руския музей се случва нещо странно: през 1980-те години творби на художника внезапно се появяват в колекцията на Център Помпиду в Париж, макар да не са продавани в чужбина. Нещо повече, те са част от колекцията, която е прехвърлена в Руския музей от сестрата на художника Екатерина Глебова. След това се установява, че през цялото това време в Санкт Петербург се съхраняват нечии подхвърлени вместо оригиналите копия.

За пореден път съмненията за автентичността на творбите на Филонов възникват през 1992 г., когато в чужбина служител на музея донася за експертиза рисунка на художника, която официално се намира в колекцията на Руския музей. Вместо това в хранилището отново е намерено копие. В резултат на това разследването успява да разплете и двата случая и да установи престъпна група, която изнася от музея оригинали, както и ги използва за създаване на копия. А през 2000 г. в Санкт Петербург от Париж са върнати седем рисунки на автора.

Репин, Шишкин, Крамской

Търсенето на шестнайсетте картини, откраднати от Музея на Руската академия на изкуствата през декември 1999 г., продължава няколко дни. Въпреки че алармената система се задейства в нощта на кражбата, пристигналият полицейски отряд не вижда нищо подозрително – ключалките са на мястото си и прозорците не са счупени. Но очевидно крадците внимателно са планирали всичко и предварително са се скрили в едно от помещенията на Академията, след което са отворили вратата на музея и са изрязали картините от рамките. Липсват произведенията на Репин, Крамской, Хруцки, Малявин, Тропинин – откраднатото възлиза на повече от един милион долара. За щастие картините са върнати много бързо.

Левитан и не само

Понякога музейните обири приличат на треторазредни екшъни. Например, за да откраднат картината на Вячеслав Бичков "Базар", крадците изпиляват тавана на Художествено-историческия музей "Кинешма". Във Вязники пък трима престъпници предварително се скриват в помещенията на Музея за история и изкуство, след което, прикривайки лицата си с маски, завръзват пазача и открадват картините "Гора. Ели" на Шишкин, "Рибар" на Коровин и "Първи сняг" на Жуковски. Грабежът е на стойност три милиона долара.

В Държавния историко-архитектурен и художествен музей-резерват на Пльос нарушителите решават да не се притесняват: напръскват камерите за наблюдение с боя, а след това с чукове счупват бронираното стъкло, за да откраднат пет картини на Исаак Левитан. Няколко години по-късно те са намерени по време на обиск в Нижни Новгород, а по същото време е установено, че обирите в Кинешма, Вязники и Пльос са дело на една и съща банда.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви