Това е един от филмите на създателите на световния хит "Летят жерави", спечелил Голямата награда на Кан през 1958-а – първата и последната за съветското кино
Михаил Калатозов започва режисьорската си кариера през 20-те и 30-те години на миналия век с авангардни филми, които са критикувани заради "формализъм" – тоест за увлечение по формата за сметка на съдържанието. Това политически опасно обвинение тогава е отправяно срещу всички интересни режисьори – от него са засегнати и Сергей Айзенщайн, и Дзига Вертов. Времето за експериментиране вече е свършило; сега режисьорите трябва да направят "съветски Холивуд" – кино, разбираемо за широка публика. Калатозов буквално отива да се учи в Холивуд – през 40-те години той живее няколко години в Америка и създава бизнес връзки между кинотворците на двете страни.
Sputnik
От началото на 50-те години режисьорът се връща към активна работа. През няколко години той прави филм – и всеки е по-смел от предишния. През това време намира своя главен колега, виртуозния оператор Сергей Урусевски. Сред техните съвместни работи две са най-известни. Това са "Летят жерави", мелодрама, развиваща се на фона на Втората световна война. А пък "Аз съм Куба" е кинопоема за кубинската революция, която ще стане предпоследният филм на режисьора. През 1969 г. Калатозов снима мащабната съветско-западна копродукция "Червената палатка" с Шон Конъри в ролята на пътешественика Руал Амундсен – и напуска киното.
Това е един от най-изобретателните филми в историята от визуална гледна точка. И това не е преувеличение
Sputnik
Ако преразкажем накратко сюжета, може да ви се стори, че "Аз съм Куба" е стандартен за съветското кино антиамерикански филм. В четири новели е преразказана историята за зараждането на революционното движение на острова. В първата новела виждаме гуляещи американци, превърнали Куба в свой личен увеселителен парк. Самите кубинци живеят в бедняшки квартали, а бедността тласка момичетата към проституция. Във втората новела стар селянин в отчаяние изгаря къщата и плантацията си от захарна тръстика заедно с реколтата, след като е научил, че земята му съвсем скоро ще му бъде отнета от американска компания. В третата и четвъртата ситуация на острова се нажежава – уличните сблъсъци прерастват във вълна на народно възмущение, която помита проамериканския режим на Фулхенсио Батиста.
Само че великолепната визуална форма – изискано черно-бяло изображение, невероятни ракурси – всичко това превръща "агитката" в поема за единението на човека и природата. Небесата, тръстиковите гъсталаци, порутените колиби и снежнобелите високи сгради стават равноправни герои на филма наред с хората. За да бъдем точни, във филма има само един главен герой и той вече е посочен в заглавието. Това е самата Куба и между новелите чуваме нейния (женски) глас да чете монолози зад кадър. Ето един: "За вас [американците] аз съм казина, барове, хотели, публични домове. Но ръцете на тези деца и стари хора това също съм аз".
Sputnik
За да постигнат пълно емоционално потапяне на зрителя, операторите снимат от ръка. Камерата е необичайно подвижна, мести се плавно и сякаш нарушава всички закони на физиката – ту лети нагоре, ту плавно се гмурка надолу и дори се потапя във водата. На една ролка, по онова време, могат да се заснемат не повече от пет минути и авторите използват максимално отпуснатото им време, често заснемайки дълги сцени в един кадър без монтаж. Всяко такова заснемане се подготвя много внимателно и включва използването на различни технически средства като подемник, въжен лифт (камерата се закрепя към него с помощта на магнит), различни филтри и др.
И макар да е минал над половин век, "Аз съм Куба" поразява и досега. Хипнотизира и очарова.
Снимат филма в Куба с голям международен екип. В кадър няма нито един съветски артист
Sputnik
Един от сценаристите е Евгений Евтушенко, най-известният съветски поет от ерата на хрушчовото затопляне, обичан от просъветската публика далеч извън пределите на страната. Италианският режисьор комунист Пиер Паоло Пазолини сериозно обмисля кандидатурата на Евтушенко за ролята на Христос във филма му "Евангелието от Матей". Поетът живее няколко години в Куба, пише оттам репортажи, стихове и поеми. Дори лично се среща с Фидел Кастро и Че Гевара.
Един от художниците на "Аз съм Куба" е кубинският живописец Рене Портокареро, съчетал в картините си необарок и сюрреализъм. Очевидно благодарение на него зловещата и стилна танцова сцена в първата новела днес изглежда като фрагмент от неизвестен филм на Дейвид Линч. Един от най-добрите френски поддържащи актьори Жан Буиз, работил с Жан-Жак Ано и Люк Бесон, участва в ролята на американеца в същата новела, превъплъщавайки колекционер на нагръдни кръстчета.
При излизането си през 1964 г. филмът "Аз съм Куба" през 1964 г. остава незабелязан. Той е преоткрит едва през 1990-те години и то в голяма степен благодарение на Скорсезе и Копола
Представянето на големия екран на филма минава безславно – както в Куба, така и в СССР. Евтушенко, един от създателите му, свързва касовия провал с разочарованието на самите кубинци от революцията – романтично оцветеният филм е в пряк дисонанс с тъжния живот на обикновените хора (за да не допусне глад, правителството е принудено да въведе купонна система). Съветската публика също не проявява особен интерес. От една страна филмът се оказва твърде авангарден, от друга – критиците го смятат за второстепенен. Урусевски повтаря находките си от предишния шедьовър "Летят жерави", пише сп. "Изкуство кино". Почти веднага след излизането си филмът е забравен.
Sputnik
Истинската слава за него настъпва почти 30 години по-късно. С усилията на ентусиасти филмът е открит и показан за първи път пред американска публика през 1992 г. на фестивала в Телурайд, където предизвиква фурор. Втората прожекция е на следващата година на фестивала в Сан Франциско. Двете най-виртуозни сцени карат публиката да аплодира на крака. Американска компания купува правата и с подкрепата на двама фенове на филма – режисьорите Мартин Скорсезе и Франсис Форд Копола – го възстановява, пуска го по кината и на касети. А бразилският режисьор Висенте Ферас прави документален филм "Аз съм Куба. Сибирски мамут" за това как е създаден един забравен шедьовър.
Някои кадри могат да изглеждат познати – филмът често е цитиран в съвременното кино
Една от най-известните сцени във филма, когато камерата прелита около конкурс за красота и се гмурка в басейна, е директно възпроизведена в "Нощи в стил буги" (1997) на Пол Томас Андерсън и анимационния сериал "Конят БоДжек" (2014-2020). Сцената с певицата, която пее в ресторант, се повтаря в един от епизодите на "Удивителната мисис Мейзъл" (2017-2023). Според самия Скорсезе един от най-добрите филми на режисьора – "Казино" (1995) – е заснет под силното влияние на съветско-кубинския филм. Неговият цитат от онези години е широко разпространен: филмът "Аз съм Куба", заснет през 60-те години на миналия век, "те кара да се чувстваш неловко по повод на всичко, което правим днес", казва Скорсезе. И допълва: "Толкова съвременно изглежда това кино в наши дни" .
"Аз съм Куба" често се среща в различни класации на най-добрите филми в историята на киното. В "1000 филма, които трябва да гледате, преди да умрете" на в. The Guardian шедьовърът на Калатозов и Урусевски е на 825-то място, в топ 1000 според The New York Times – 688-мо, а в топ-500 на списание Empire заема 112-то – над "Мълчанието на агнетата" и "Седем".
Уважаеми читатели,
Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:
- Абонирайте се за канала ни в Telegram
- Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
- Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
- Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви