Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Първият съветски анимационен филм, който печели международна награда, е "Песничка на радостта". През 1947 г. на фестивала във Венеция анимационният разказ на Мстислав Пашченко е отличен със специална награда на журито. Оттогава насам съветските и руските аниматори са получили стотици награди на най-престижните фестивали – много повече от колегите си в игралното кино. А две анимации по резултати от експертни анкети са признати за най-добрите в историята. Интересно е, че и двете са заснети от един и същ съветски режисьор.
Първият международен успех на съветската анимация идва с филмовата адаптация на приказката на Ханс Кристиан Андерсен "Снежната кралица". Това е деветият пълнометражен филм в историята на московското киностудио "Союзмултфилм". Той е заснет от Лев Атаманов.
"Снежната кралица" не само събира куп награди (във Венеция и Кан), но и има голямо международно разпространение – от САЩ до Япония. През 2003 г., според анкета на професионалисти от бранша на анимационния фестивал "Лапута" в Токио, тя заема 17-о място в списъка на 150-те най-добри анимационни филма в историята – по-високо от "Кошмарът преди Коледа" (The Nightmare Before Christmas) на Тим Бъртън (26-о място) и "Отнесени от призраците" (Spirited Away) на Хаяо Миязаки (29-о място). Както си спомня самият Миязаки, именно филмът на Атаманов утвърждава желанието му да се занимава с анимация.
Преди да стане режисьор, Фьодор Хитрук дълги години работи като аниматор – с други думи, анимира героите във филмите на други режисьори. Една от най-добрите му роли е на приказния Оле-Лукойе от "Снежната кралица" на Атаманов. След дебюта си "История на едно престъпление" (1962) Хитрук напредва сред най-ярките режисьори на СССР и бързо постига международно признание. А "Островът", антикапиталистическа притча за един съвременен Робинзон, му донася, наред с други отличия, и "Златна палма" в Кан в конкурса за късометражни филми.
Първото място в топ 150 на гореспоменатата анкета в Токио заема "Таралеж в мъглата" на Юрий Норщайн – одисея на таралеж, който върви през мъглата към своя приятел мечката. 10-минутният филм изисква херкулесовски усилия. "Таралежът" е заснет на многопластова анимационна платформа, като е използвана техниката за повторно разгръщане. Това означава, че всеки герой и някои елементи на фона се състоят от няколко части, които трябва да се преместват малко по малко на ръка, за да се създаде илюзията за движение. Анимационният филм е носител на десетки фестивални награди – от Техеран и Хихон до Мелбърн и Чикаго.
Преди класацията в Токио, през 1984 г. в Лос Анджелис е проведена друга анкета сред професионалистите, в която първото място е отредено за друг филм на Норщайн. "Приказка на приказките" е пътешествие из лабиринтите на собствената памет на режисьора, заснето в същата техника на презаснемане. Победата в американската класация в родината на Норщайн обаче е широко оповестена едва в края на десетилетието, по време на перестройката. Факт е, че анкетата е проведена като част от културната програма на Олимпийските игри в Лос Анджелис, а СССР ги бойкотира в отговор на бойкота на САЩ на Олимпиадата в Москва през 1980 година. Както всички филми на Норщайн, "Приказка на приказките" е отличен с множество награди – фестивални награди в Отава, Лил, Оберхаузен и др.
Гари Бардин започва като озвучаващ актьор, след това става сценарист на анимационни филми, а после и режисьор – създава няколко рисувани анимационни филма, сред които изключително популярният в СССР "Летящият кораб" (1979 г.). Истинският успех за Бардин обаче идва, когато се насочва към триизмерната анимация – и започва да анимира най-неочевидните материали: въжета, запалки... В "Завъртулки", сатирична притча за лудостта на самоизолацията, героите са направени от тел. За този филм Бардин печели "Златна палма" в Кан.
Още един мюзикъл в кариерата на Бардин, този път пластилинов. Известната приказка е преразказана в духа на перестройката, когато Желязната завеса рухва. Червената шапчица, която живее в СССР, отива при баба си в Париж и по пътя си среща не само Сивия вълк, но и три прасенца и седем джуджета от анимационните филми на "Дисни". Тази творба донася на режисьора цяла поредица от престижни награди, включително гран при в "анимационния Кан" – главната награда на фестивала на анимацията в Анси.
Един от манифестите на новата постсъветска анимация – филм без очевиден сюжет, който не може да бъде директно разчетен. В продължение на 5 минути зрителят наблюдава странно чудовище (далечен роднина на главока от "Гумена глава" на Дейвид Линч), което пътува през средновековен замък под звуците на "Болеро" на Морис Равел. Дипломната работа на младия аниматор Иван Максимов печели "Златна мечка" в Берлин в конкурса за късометражни филми.
Това е случаят, когато подходящото заглавие превръща един красив анимационен филм в изключителен. Заглавието, което придава на филма философско измерение, е измислено от Едуард Назаров, режисьор на култовата анимационна комедия "Имало едно време едно куче". Според сюжета гъсеницата завижда на пеперудите и птиците и един ден ѝ се удава да изпита усещането за полет – като се озовава в перце за бадминтон. "Гагарин" на Харитиди е един от най-големите фестивални хитове на сезона – спечели "Златна палма" в Кан и стига до номинация за "Оскар".
Александър Петров е първият и последен съветски режисьор на анимационни филми, номиниран за "Оскар", – през 1990 г. неговият филм "Кравата" получава престижната номинация (а на следващата година, както знаем, СССР престава да съществува). Общо взето, Петров ще бъде номиниран още три пъти и накрая ще получи статуетка – през 2000 г. за адаптацията си на "Старецът и морето" на Хемингуей, направена в характерния за него маниер "рисуване върху стъкло". Този анимационен филм е първият такъв във формат IMAX в историята.
Бронзит е единственият руски режисьор, който три пъти е печелил Голямата награда на престижния филмов фестивал в Анси. Една от наградите е присъдена на анимационния му филм "Не можем да живеем без космоса" –прочувствена притча за приятелството и самотата. Сред регалиите на филма, освен в Анси, са и десетки награди от цял свят – от Мелбърн до Токио. И дори номинация за "Оскар" (вече втора за режисьора – през 2009 г. в челната петица на номинираните беше "Уборная история – любовная история"). Години по-късно Бронзит ще продължи космическата тема и ще заснеме филм с подобно заглавие, но самостоятелен сюжет – "Той не може да живее без космоса" (2020). Този филм ще достигне до краткия списък на наградите "Оскар".
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си