Три езически празника, които и до днес се отбелязват в Русия

Егор Алеев/ТАСС
В Русия все още са популярни празненствата на Масленица, гадаенето на Святки и паленето на огньове на Иван Купала. Хората винаги са харесвали ритуалната страна на празниците, чиито корени водят началото си от езичеството.

Православната църква се е опитала да изкорени и замени езическите традиции в Русия. Вместо важните за езичниците дати, назначава християнски празници. Хората обаче влагат в новите дати обичайните езически значения и в резултат се получава странна симбиоза на християнски порядки и езически вярвания.

  1. Святки

Святки, или празникът на Коляда, символът на новата година, първоначално се празнувал на 22 декември. Това е денят на зимното слънцестоене, който означавал смяната на сезона и настъпването на зимата. Този празник трябвало да бъде заменен от Коледа, която според Юлианския календар се пада на 25 декември.

В християнството Святки започва на 24 декември и продължава до 6 януари, предшествайки Богоявление. Този период се смята за "времето без кръст" най-мрачното време от годината. По това време е прието да се гадае, да се почита паметта на предците, да се провеждат ритуали с обличане, да се пеят обредни песни колядки.

  1. Масленица

В славянското езичество Масленица бележи границата между зимата и пролетта, а в християнството тя се превръща в Сирната седмица. Тази седмица предшества Великия пост дълъг период на въздържание, който завършва с Пасха. Така че датите на Масленица също са свързани с Великден.

Масленицата е съпътствана от широки народни празненства. Различните забавления имат древни ритуални значения. Юмручните боеве символизират борбата между тъмнината и светлината, изгарянето на сламено чучело е акт на жертвоприношение към земята, а палачинки се пекат и за мъртвите роднини.

Вижте още: Масленица – как езическият славянски празник се превръща в народна руска забава

  1. Иван Купала

В древността това е бил празникът на лятното слънцестоене, което се пада на 24 юни. Славяните прославяли разцвета на природата и призовавали за богата реколта. В християнството на този ден се отбелязва рождението на Йоан Кръстител. Съществуват версии, че "Иван Купала" е проследяване на името на светеца, който извършва тайнството къпане потапя в река Йордан Исус Христос.

Обредите на Иван Купала се извършват през нощта. Централно място в тях заемат водата и огънят. Масовото къпане в езерата и реките е задължително. На бреговете на язовирите се палят "очистителни" огньове: младежите прескачат огъня. Момичетата плетат венци и гадаят по тях, като ги пускат да плават по водата. Хората казват, че само в нощта на Иван Купала – веднъж в годината цъфти папратта. Намирането на цветето се смята за голямо щастие.

Вижте още: Празникът Иван Купала: езически молитви и опазване на славянския дух

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

  • Абонирайте се за канала ни в Telegram
  • Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
  • Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
  • Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"