Тази песен се появява в началото на XX век. Смята се, че първоначално е била циганска танцова песен и често се е пяла по празненства. Тя е била в репертоара на няколко известни певци от началото на века.
Лидия Русланова изпълнява своя версия и музикален аранжимент, която днес е най-популярна. Песента става много разпространена на концерти на фронта по време на Втората световна война, а певицата дори я изпява на стълбите на Райхстага, след като Червената армия превзема Берлин.
Първоначалната "народна" версия на тази песен се е пеела от московските каруцари, които са пътували "с камбанки" и на тройка по Питерска (т.е. пътя от Санкт Петербург до Москва) и Тверска-Ямска.
Песента става най-популярна в изпълнение от Фьодор Шаляпин, известен певец от началото на ХХ век. В своята версия той съчетава няколко кочияшки и танцувални песни.
Тази хороводна песен е една от най-старите песни, известни днес. Нейната мелодия е записана и оркестрирана както от Пьотр Чайковски, така и от Николай Римски-Корсаков. В оригиналния вариант от първо лице пее момиче, което е омъжено насила за мъж, когото не обича, и отива да чупи брезови клони и да прави от тях балалайка.
Смята се, че песента е свързана с православния празник Троица и с руския обичай, датиращ още от славянските езически времена, да се посреща лятото, да се водят хороводни танци и да се украсяват къщите с брези. Към песента има и популярен хороводен танц от народния етнос "Берьозка".
Тази частушка става много популярна по време на Гражданската война в Русия. Една от нейните "революционни" версии става неофициален химн на червените матроси.
Първите нотни записи на песента се появяват в началото на XX век. Още по-известна е не самата песен, а дръзкият моряшки танц с клякане, ритане и скачане от крак на крак.
Тази народна песен с призива "Хей, ухнем" и нейните вариации са се пеели от работници – бурлаци, които дърпат кораби срещу течението, и други хора, заети с тежък труд. Песента е известна от 1860-те години, когато е записана за първи път. А по-късно се превръща в революционна песен на пролетариите и една от най-популярните мелодии на революцията от 1917 година. Най-известна е в изпълнение на Фьодор Шаляпин.
В тази строева войнишка песен има огромен брой стихове, които могат да се измислят направо в движение. Едни войници трябва да отговарят на други, а рефренът се състои в това да се повтаря "Войничета, храбри момчета". Всички стихове са свързани с военната доблест. Например:
Войничета, смели момчета,
Къде са вашите деца?
Нашите деца са оръдия на влекачи,
Ето къде са нашите деца.
Тази казашка народна песен е известна и като "Сънят на Стенка Разин" и се смята за притча. В нея се пее за казак, който сънува, че му е предсказано да загине. Песента е записана за първи път в края на XIX в., а по-късно, в средата на XX в., за нея е създадена оркестрация. Днес често се изпълнява от народната певица Пелагея.
Този стар казашки романс се пее от името на умиращ казак: той моли гарвана да отлети до Дон и да съобщи на всички за смъртта му. Съществуват няколко версии на песента, като се смята, че тя е народна преработка на стихотворение на руския офицер Николай Верьовкин, публикувано през 1831 година.
В много фолклорни сюжети и мелодии подобни призиви към зимата и студа с молба да се спаси човек се повтарят по различни начини. В сборника, записан от етнографа Павел Шейн, има една тулска песен с думите: "Зимушка зима, моя люта зима! Моля те: не ме мръзни". В старите времена, тръгвайки на дълъг път през зимата, руснаците не са били сигурни дали ще стигнат до целта си или стихията ще ги застигне и те ще замръзнат (евентуално до смърт), затова се е предполагало, че подобни песнопения суеверно предпазват от нещастие.
Смята се, че в състоянието, в което е достигнала до нас най-известната песен "Ой, мороз, мороз", тя е записана през 1956 г. от Мария Уварова, солистка на Воронежкия руски хор, заедно със съпруга ѝ. По-късно обаче тя дълги години се опитва да докаже авторството си, което не се потвърждава.
Песента става много популярна, след като е изпълнена от Валерий Золотухин във филма "Господарят на тайгата" (1968 г.)
Вероятно сте изненадани, че най-известната руска "народна" песен – "Калинка-малинка" –не е в нашия списък. Повечето изследователи са склонни да смятат, че тя е написана през 1860 г. от саратовския фолклорист Иван Ларионов. А световна известност придобива, след като е аранжирана от съветския композитор Александър Александров и изпълнена от Червенознаменния ансамбъл за песни и танци.
И все пак съществува подобна песен, която може би е вдъхновила Ларионов –"Калинушка с малинушка, лазурен цвят", която е записана вероятно през 1853 година. Тя не е толкова весела и кокетна, а по-скоро тъжна. В нея едно момиче пее за това, че съпругът ѝ не се прибира вкъщи. По време на съветската епоха песента често звучи в оперно изпълнение.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си