Как Пушкин, Толстой и Достоевски се отнасят към царете

Александър Пушкин – от ненавист до любов

Главният руски поет е в особени отношения с властите. През 1834 г. Пушкин пише: "Видях трима царе: първият заповяда да ми свалят шапката и се скара на бавачката ми заради мен; вторият не ме пожали; третият, макар и да ме настани в камертон на стари години, не искам да го сменям с четвъртия; не търсят добро от доброто".

Да разшифроваме. Първият е Павел I, той вижда Пушкин като съвсем малък. Поетът е роден през 1799 г., а през 1801 г. Павел е убит. В същото време Пушкин в одата си "Свобода" намеква, че убийството е станало с мълчаливото съгласие на неговия син и наследник – Александър I.

"Вторият" цар е Александър. С него младият и горещ Пушкин изобщо не се разбира. За свободомислещи стихове императорът изпраща поета в южно изгнание, а след това го затваря в изгнание в семейното имение Михайловское. Именно това обаче "спасява" Пушкин от участие във въстанието на декабристите, много от които са негови приятели и много от които в крайна сметка са изпратени на тежък труд в Сибир. На тях поетът безкрайно съчувства и пише стихове с надежда:

Оковите тежки ще паднат,
Тъмниците ще рухнат – и свободата
Ще ви посрещне радостно на входа.

В "Евгений Онегин" Пушкин много рязко "преминава" през Александър, наричайки го "владетел слаб и лукав" и "плешив денди". А победата на Александър над Наполеон Пушкин смята за "случайна" слава. Поведението на руския император в тази война и неговото малодушие поетът неведнъж осмива в епиграми.

"Третият" цар, когото Пушкин вижда, е Николай I. Смятало се е, че императорът е слабо образован войник, но Пушкин го е ценял високо и го е държал близо до себе си. Всъщност Николай е бил личен цензор на поета и сам е чел всичките му произведения преди отпечатването им. Освен това императорът прави Пушкин придворен историограф, допуска го до архивите и му разрешава да работи върху Историята на Пугачовото въстание и други теми, които го интересуват.

Николай произвежда поета в най-ниския придворен ранг "камер-паж" (всъщност камер-юнкер), което вече известният 34-годишен Пушкин възприема като унижение, но то му осигурява заплата и различни привилегии. В отношенията между поета и царя също има пикантни моменти – носят се слухове, че Николай бил неравнодушен към съпругата на Пушкин, а последният страшно ревнувал.

Особено отношение поетът има към Петър I, на когото посвещава стихотворението "Бронзовият конник", където едновременно се възхищава от силата и величието на Петър и го предявява претенции за това колко жестока е била ръката му към народа и страната му.

Освен това Пушкин е правнук на Аврам Ханибал, етиопец, когото Петър взема на служба и на когото е кръстник (и му дава бащиното си име). Пушкин пише недовършен разказ за това, "Арапът на Петър Велики".

За царската власт Пушкин мисли много и я претворява в произведенията си. Например в трагедията "Борис Годунов". В разказа "Капитанската дъщеря" Пушкин се обръща към фигурата на Екатерина II, като я показва като великодушна и мъдра императрица.

Лев Толстой – всички управници са "глупави и развратни"

Лев Толстой отделя голямо внимание на Александър I в романа си "Война и мир". Той създава образа на прост човек с различни качества, включително дребнавост и гордост, чувствителност (Толстой колоритно представя как императорът се разболява при вида на ранените). Създава се усещането, че фигурата на Наполеон е много по-симпатична на Толстой и той всъщност не смята Александър за "освободител на Европа", за велик господар на съдбините. В същото време писателят показва с какъв пиетет към владетеля се отнася руският народ, как се възхищава от самото му присъствие.

И все пак Толстой с известни уговорки може да бъде наречен анархист. Той не признава и не се страхува от никаква власт и директно осъжда руските власти. Толстой смята държавата за грабител, който отнема на човека, роден на неговата земя, правото да използва тази земя.

Цялата история на Европа според Толстой е история на глупави и развратни управници, които "убиват, съсипват и, най-важното, развращават народа си". Който и да се качи на трона, се повтаря едно и също – смърт и насилие над хората. Според писателя винаги управляват "най-лошите, най-низшите, най-жестоките и безнравствените хора, и най-важното, лъжливите хора". Сякаш всички тези качества са необходимо условие за властта.

В статията "Само едно е нужно. За държавната власт" Толстой много грубо споменава руските царе, наричайки Иван Грозни "душевно болен", Екатерина II с "безсрамно разпуснато поведение на германка".

A Николай II например – "малоумен хусарски офицер".

Александър III, който впрочем много цени таланта на Толстой, писателят нарича "глупав, груб и невеж". В същото време любимата леля на писателя Александра, например, е била камериерка на императрица Мария Фьодоровна, съпруга на Александър III. Влиятелният роднина допринася за това Лев Толстой да не бъде наказан за подстрекателския разказ "Кройцерова соната". Произведението просто е забранено, а писателят не е закачан от императора.

Фьодор Достоевски е убеден монархист

Отношенията на Достоевски с властите се формират по най-драматичен начин. В младостта си, под влиянието на критика Висарион Белински, Достоевски попада в революционно настроения кръжок "Петрашевци" и на едно от събранията прочита забраненото "Писмо на Белински до Гогол", където той описва живота в Русия в най-мрачни краски.

През 1849 г. той е арестуван за това наред с други петрашевци. След осем месеца в затвора писателят е осъден на смърт. Още на ешафода на Достоевски и другите петрашевци е обявено, че император Николай I ги е помилвал и е заменил присъдата им с осем години сибирски каторжен труд. Един от осъдените полудява от такава подигравателна екзекуция, а психическото състояние на самия Достоевски е разклатено.

Заради всички тези събития писателят преоценява ценностите си. Присъединява се към почвенниците, вярва в "руската идентичност" и значението на руската идея и става убеден монархист. В романа си "Бесове" той описва цветисто вредността на революционните идеи и революционно настроената младеж.

Достоевски има и преки контакти с царското семейство. Александър II, който официално обявява помилването на петрашевците, много години по-късно кани писателя на разговор със синовете си Сергей и Павел. Достоевски не се вижда със самия император, но три пъти вечеря с великите князе, като им представя своето виждане за бъдещето на Русия. Наред с други неща, той говори и на политически теми.

Писателят много харесва фигурата на престолонаследника – бъдещия Александър III, а последният високо оценява Достоевски и особено романа му "Бесове". През 1880 г. бъдещият император приема писателя в двореца си. Дъщерята на Достоевски Любов си спомня за това събитие: "Много характерно е, че Достоевски, пламенен монархист в този период от живота си, не искаше да се подчинява на придворния етикет <...>. Вероятно това беше единственият момент в живота на Александър III, когато той е бил третиран като обикновен смъртен. Той не се обиди от това и по-късно говори за баща ми с уважение и симпатия".

Александър нарича смъртта на Достоевски "голяма загуба" и само месец по-късно терористите, за които писателят е толкова загрижен, убиват баща му, император Александър II, и той се възкачва на престола.

Достоевски разработва и план за поема, наречена "Императорът", чийто главен герой е Иван VI, "младенецът-император", свален от дъщерята на Петър Велики Елисавета и затворен за 20 години в тъмница (след което е убит).

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви