Януари е един от най-любимите месеци за руснаците, защото има осем неработни дни. Но през януари има още няколко празнични повода.
Православните руснаци започват да празнуват Бъдни вечер на 6 януари – Рождественски сочелник. Това е последният и най-строгият ден от 40-дневните рождественски пости: църквата предписва въздържание от храна, разрешен е само сок – житни зърна, сварени с мед или сушени плодове (оттук и думата "сочельник" – на руски). На 6 януари започва поредица от коледни богослужения.
Преди революцията от 1917 г. Рождество в Русия се празнува на 25 декември според юлианския календар. От 1918 г. страната преминава към григорианския календар, а за гражданите празникът се "премества" с 13 дни напред.
Междувременно Руската православна църква (РПЦ) продължава да "живее" според стария стил, тоест според юлианския календар. На уебсайта на РПЦ винаги се посочват и двете дати на текущия ден – според новия стил, съответстващ на григорианския календар, и според стария стил, съответстващ на юлианския календар. Така "григорианският" 7 януари е "юлианският" 25 декември.
В Съветския съюз 7 януари е неработен ден до 1929 година. Традицията да се почива на този ден е възобновена едва през 1991 година.
Коледа са дванадесетте дни между Рождество и Богоявление. Тя започва на Бъдни вечер и завършва на Богоявление.
Този празничен период има езически корени. В предхристиянските времена славяните, веднага след дните на зимното слънцестоене на 20-22 декември, празнуват празника Коляда, което означава смяната на сезоните и настъпването на зимата. Християнството се стреми да измести езическите традиции с нови религиозни празници и Рождество е "определено" на дата, много близка до слънцестоенето – 25 декември. Коледните празници са "замислени" да бъдат християнски празник, но не загубили своите обреди.
Коледа се смята за граничен период от годината: в езичеството – времето между зимата и пролетта, в християнството – между два важни религиозни празника. В народното съзнание такова "междувремие" позволява да се коледува – да се ходи на гости, да се изпълняват ритуални песни колядки и дори да се гадае. Днес на тези дати се провеждат народни празненства.
Неофициално този празник бележи края на новогодишните празненства: коледните елхи и украсата се прибират в много къщи, а в градовете се демонтират празничните светлини.
Самата дата 14 януари има интересна история.
През 1699 г. цар Петър реформира системата на летоброенето в Русия. Започвайки от 1700-а, той заменя обратното броене от годината на Сътворението (от 5508) с годината на Рождество Христово, а освен това разпорежда празнуването на Нова година на 1 януари вместо на 1 септември, което по онова време съответства на византийската традиция. От 1918 г. страната преминава от юлианския към григорианския календар и летоброенето се мести с 13 дни напред. Оказва се, че "григорианската" Нова година на 1 януари е "юлианската" на 14 декември. Съответно "юлианският" 1 януари е "григорианският" 14 януари. Така че Старата Нова година е Новата година според юлианския календар или стар стил.
Руската православна църква празнува началото на църковната година, или църковната Нова година, според византийската традиция – на 1 септември по юлианския календар (или 14 септември – по григорианския календар).
Този християнски празник е посветен на кръщението на Исус в река Йордан: в този момент той за пръв път се представя на света като Спасител, а и Света Троица се явява пред света.
На този ден в цялата страна в леда на водоеми или реки се издълбават дупки, а православните свещеници правят водосвет. Богоявленската вода се смята за светиня, която изцелява душата и тялото. Прието е човек да се потапя в нея три пъти – в името на Света Троица. Преди всяко гмуркане хората се прекръстват.
Важна част от празника е навечерието му, Богоявленски сочелник или Богоявление. На този ден църковните хора спазват пост: могат да пият само сокове. На Вечери се извършват богослужения и се прави първият водосвет в църквата.
На този ден през 1755 г. императрица Елисавета Петровна подписва указ за създаване на Московския университет. Според тогавашния – юлиански – календар това се случва на 12 януари, в деня, в който се почита паметта на преподобна Татяна Римска.
През 1791 г. в едно от крилата на сградата на университета се появява храм на мъченица Татяна. Тя започва да се смята за покровителка на учебното заведение, а след това и на всички студенти.
На 25 януари 2005 г. президентът на Русия подписва указ, с който 25 януари се определя като Ден на руските студенти.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си