Майчица-Русия е един от основните символи на националното единство в руската политическа култура, персонифициране на страната и народа, образ, добре познат не само в държавата, но и в чужбина.
Историята на този символ датира от древни времена. Той е пряко свързан с едно от най-важните божества на славянския пантеон – "Майката на Влажната Земя", която е дала живот на всички живи същества и растения.
В продължение на столетия Светата майка-земя е била неразделна част от руската култура. През периода, когато се заражда Руската империя при Петър I в началото на XVIII век, този образ става широко разпространен в литературата, изобразителното изкуство и архитектурата.
Така на царските печати майчица-Русия е изобразена като жена с корона на главата, мантия на раменете, със скиптър и кълбо (символ на държавната власт под формата на златна топка с кръст) в ръцете.
Образът на царя-бащица е неразривно свързан с образа на майчица-Русия. Като се коронясва, монархът, така да се каже, сключва свещен брак с нея, получава власт над нея и може да говори и действа от нейно име.
Майчица-Русия в имперския период е символ на единството не само на православните източнославянски народи (руснаци, украинци, беларуси), но и на всички народи, които са част от огромната държава.
Майчица-Русия е добра, грижовна и справедлива към своите, но пък е безжалостна и безпощадна към враговете на държавата, православната вяра и славяните. В руската пропаганда по време на войната срещу Османската империя от 1877-1878 г. тя се появява като девойка-воин, която прикрива с щита си сръбкиня и е стъпила с крак върху победения турски полумесец.
На плакатите от Първата световна война Русия, Англия и Франция са изобразени като три свети сестри-мъченици: Вяра, Надежда и Любов. Това подчертава справедливия характер на войната от страна на Антантата: "Света Рус, в името на Бога, извършва своя победен път".
По време на Гражданската война отношението към образа на майчица-Русия сред част от обществото се променя. За болшевиките той започва да се асоциира с изостаналостта и инертността на царска Русия. Появяват се карикатури, в които страшна дебела жена (подразбира се добре познатият символ) я налагат с камшици, за да ѝ избият предишните безумства.
За "белите", противници на съветската власт, образът на майчица-Русия остава свещен. В тяхната карикатура "Жертва на Интернационала" тя се появява като нещастна вързана жена, която е измъчвана от болшевишките вождове.
В Съветския съюз майчица-Русия не се споменава почти две десетилетия. В края на 30-те години тя отново се появява в обществения живот, но вече като Родината-майка.
Родината-майка достига връх на популярността си по време на Втората световна война. Повсеместно се разпространява плакат, от който тя призовава гражданите да се вдигнат в защита на родината си.
Вече след войната на мястото на кръвопролитните битки във Волгоград (бивш Сталинград) е издигната монументална статуя "Родината-майка зове!", висока 85 метра.
След разпадането на Съветския съюз през 1991 г. Русия се оказа в продължителна икономическа и политическа криза и малко хора си спомнят някога актуалните идеологически образи. Днес майчица-Русия отново се възприема като един от най-важните символи на националното единство.
Уважаеми читатели,
Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:
- Абонирайте се за канала ни в Telegram
- Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
- Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
- Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви