Този игрален филм е създаден по повод годишнината от Октомврийската революция от 1917 година. В него е представена театралната постановка "Щурмът на Зимния", поставена от режисьора Николай Еврейнов. Съветската пропаганда показва кадри от този филм толкова често, че той започва да се възприема като документален.
Този култов филм за Гражданската война печели първа награда на Първия московски кинофестивал през 1935 година. Главните герои – начдив (началник на дивизията) Василий Чапаев, картечарката Анка и санитарят Петка се превръщат в такива народни герои и символични образи, че влизат във фолклора – за тях са съчинени стотици вицове. Това е и един от любимите филми на Йосиф Сталин, който според легендата той гледал около 30 пъти.
Сценарият на този приказен филм е написан от известния драматург Евгений Шварц, който поставя в нова светлина добрата стара история на Шарл Перо за момичето, което изгубило пантофката си. За гражданите на Съветския съюз е разбираем сюжетът за една трудолюбива жена, потисната от мащехата си (играе я легендарната Фаина Раневская), освен това уморената от войната страна се нуждае от филм с щастлив край. По проект продукцията е трябвало да бъде цветна, но поради недостиг на филмова лента е заснета в черно-бяло. През 2010 г. е премиерата на цветната версия на филма.
Тази ексцентрична комедия става лидер в боксофиса през 1961 г. с 45,8 милиона зрители. В сюжета съветски кораб напуска пристанището на една екзотична страна. На борда – дузина тигри и лъвове, които са отведени в зоологическите градини в СССР. За да се прибере у дома, на кораба чрез измама се качва готвач – той се представя за звероукротител. Животните обаче изведнъж се оказват на свобода…
Екранизацията на фантастичния разказ на Александър Беляев през 1962 г. става лидер в съветския боксофис (65 млн. зрители). На младия мъж (в ролята е красивият Владимир Коренев) са трансплантирани хриле на акула, той живее във водата и се сприятелява с делфини. А веднъж спасява давещо се момиче (в ролята Анастасия Вертинская), влюбва се и иска да стане мъж, за да бъде с нея. Но уви, той не може да живее без вода за дълго…
Трагедията на Шекспир винаги е вълнувала режисьорите и руснаците не правят изключение. Ролята на Хамлет се изпълнява от Инокентий Смоктуновски, един от най-изявените съветски артисти, който е наричан първият интелектуален актьор на съветското кино. Изпълнението му на ролята на принца на Дания се смята за емблематично и до днес. Филмът е номиниран за много престижни световни филмови награди, но е удостоен само със специалната награда на Венецианската мостра.
В южната част на страната Гражданската война току-що е приключила. Червеноармеецът Сухов се прибира при любимата си жена през пустинята. Изведнъж той се сблъсква с бандити... Първият съветски "истърн" дълго време не е пуснат в кината и киночиновниците искат да се презаснеме или да се изрежат някои сцени. Смята се, че съветският лидер Леонид Брежнев, голям почитател на жанра на този филм, лично е дал разрешение за пускането му.
Алексей Герман е представител на ленинградската режисьорска школа, развила се в "Ленфилм". Те отхвърлят каноничните похвати на социалистическия реализъм и се стремят към максимална автентичност. Често се обръщат към темата за войната, като преосмислят нейното значение и трагизъм. Експериментите на Герман стигат дотам, че във филма за бивш сътрудник, който доброволно се предава на партизаните, цензурата не допуска до широкото разпространение. Герман е обвинен, че изопачава героичния образ на съветския народ. Едва през 1986 г. "Пътна проверка" достига до масовата публика.
Съветски ученик с прякор Муха мечтае да свири на барабани в джаз ансамбъл. Но докато е слабо и непривлекателно момче, музиката му не е разбрана, присмиват му се, а по-големият му брат, баскетболист, често му се кара. Освен това той е влюбен в красивата си съученичка Ира и му се струва, че този тийнейджърски кошмар никога няма да свърши. Дебютният пълнометражен филм на Асанова е един от първите съветски опити да се разбере "тийнейджърската" тема, сложната психология на подрастващите деца. Това е и много атмосферичен филм за първата любов.
Още един прочувствен филм на Алексей Герман на тема Великата отечествена война. Военен кореспондент заминава по редакционна поръчка в тила, където заснемат филм по негови очерци. Там го застига любовта – и за 20 дни той забравя за всичко, разбира се, и за войната. Сценарият е написан от военния кореспондент, писател и поет Константин Симонов (автор на емблематичното лирично стихотворение "Чакай ме, и аз ще се върна..."), а главните роли са невероятно дълбоко изиграни от Юрий Никулин (известен повече като актьор от комедийния жанр) и Людмила Гурченко.
Завърнал се у дома от Гражданската война, войник от Червената армия не може да се отърси от нейните ужаси и да се върне към обикновения живот. Той се влюбва в студентката Люба и хвърля всичките си сили, за да се грижи за нея. Психологическата драма (и първата пълнометражна творба на Александър Сокуров) дълго време е отлагана и едва през 1987 г. излиза на екран.
Съветският телевизионен сериал за най-известния литературен детектив се оказва толкова успешен, че актьорът Василий Ливанов (Холмс) дори е награден с Ордена на Британската империя. Лондон във филма "играят" Ленинград, Талин и Рига, а апартаментът на Бейкър стрийт е създаден в павилионите на "Ленфилм".
От тази лека музикална комедия по романа на Джером К. Джером съветските зрители получават донякъде карикатурен образ на викторианските джентълмени: малко непохватни, добродушни и романтични, носещи раирани бански костюми и смешни шапки. Една от главните роли се изпълнява от култовия актьор и секссимвол на поколението Андрей Миронов.
Блондинката Надежда е предприемчива дама във всяко едно отношение. Знае откъде да си набави дефицитни стоки, има отлични връзки и, най-важното, е много важен човек: работи в гастрономически магазин, което по стандартите на СССР е равносилно на директор на завод! След като се запознава с един мечтателен астрофизик, тя се влюбва в него и се опитва да го преобрази по свой вкус. Но той мисли само за извънземни цивилизации. Една от последните съветски комедии с Андрей Миронов в главната роля се превръща в касов хит на своето време.
Един от най-важните филми на перестройката е режисиран от Алексей Герман по романа на баща му. Във филма режисьорът се опитва да предаде атмосферата на 1930-те години и да покаже истински портрет на тежкия живот от онова време.
В сюжета шефът на криминалното разследване на малък град живее в тесен комунален апартамент, залавя банда, влюбва се нещастно в актриса и се оказва в любовен триъгълник със стар приятел.
Тази житейска мелодрама за неизживяна любов и самота е толкова любима на съветските зрители, че режисьорът Игор Масленников, автор на гореспоменатата поредица за Шерлок Холмс, прави още две продължения (и обявява четвърти филм, но проектът е замразен). Това е един от първите съветски филми от времето на перестройката, в който има еротична сцена.
Дълго време новелата на Михаил Булгаков е забранена в СССР заради това, че е твърде ярка сатира на обществения ред. Но по време на перестройката тя най-накрая е публикувана и има такъв оглушителен ефект върху публиката, че веднага е екранизирана. Филмът с участието на Евгений Евстигнев се превръща в култов и става безкраен източник на мемове и цитати.
Млад финландец убеждава свой приятел руснак да го заведе на истински руски лов. Без да се замисля дълго, човекът завежда чужденеца при група ловци, сред които е и познатият му генерал. За ужас на финландеца руснаците започват да пият много, да се парят в банята и, изглежда, дори забравят за лова…
В тази забавна комедия в една от главните роли участва истинският финландски актьор Виле Хаапасало, който след премиерата се превръща в истинска звезда в Русия. Филмът става толкова популярен, че са направени няколко продължения.
Живият класик Александър Сокуров се занимава с въпроса за природата на властта и му посвещава пет от своите филми. "Молох", първият от тази поредица, показва един ден от личния живот на Хитлер. Фюрерът е на почивка с Ева Браун в дома си в Алпите, където го посещават Йозеф Гьобелс и съпругата му Магда и Мартин Борман. Филмът е копродукция с Франция, Германия, Италия и Япония, заснет е на немски език и печели много международни филмови награди.
Алексей Герман замисля филмовата адаптация на научнофантастичния роман на братя Стругацки от 1963 г. в края на 60-те години, но реализира идеята едва в началото на 2000-те. Филмът се превръща в последната му режисьорска работа, която е довършена от сина му, а премиерата се състои след смъртта на режисьора. Действието се развива на друга планета в далечното бъдеще, но социалният ред на хуманоидите напомня повече за средновековието на Земята. Група учени от Земята наблюдават как монасите поемат властта.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си