Как посрещнаха будистката Нова година в Сибир

Култура
АННА СОРОКИНА
Заедно с жителите на Иркутск присъствахме на нощната служба в дацана, видяхме как бурятите чупят кости и танцуват големия йохор.

Хората се събираха на един от централните площади на Иркутск. Тук-там проблясваха ярки бурятски рокли, високи шапки, украсени с пухкава козина, и отвсякъде се чуваха поздравления. "Сагаан hараар! Сагаалганаар! Честит бял месец". А след това стотици хора се завъртяха в огнен скачащ хоровод – йохор. Вярва се, че колкото повече хора се хванат на хорото, толкова по-успешна ще бъде годината.

Защо Белият месец е най-важният празник в годината?

Народите, които изповядват будизма, празнуват не само "официалната" Нова година на 1 януари, но и своята собствена, чиято дата изчисляват според лунния календар. В различните региони тя се нарича по различен начин – Сагаалган (за бурятите и монголите), Шагаа (за тувинците), Цаган-Сар (за калмиците), Чага Байрам (за алтайците). Тази година "Белият месец" се падна на 10 февруари (и съвпадна с китайската нова година, което се случва рядко) за бурятите, тувинците и калмиците. Алтайският "Бял месец" бе на 17 февруари. Символът на годината е Зеленият дървен дракон.

По същество това означава настъпването на първото новолуние на пролетта. Това е периодът, в който зимата свършва и природата се събужда.

До XIV век "Белият месец" се празнува през есента, по време на приготвянето на храна за зимата, когато млечните храни са в изобилие (бурятите го наричат ​​"сагаан едеен"). Но след това, под влияние на китайската астрология (която се обозначава всяка година с едно от 12-те животни), той е преместен в края на зимата. Честването на Сагаалган също е повлияно от разпространението на будизма. Будистките учения идват в Сибир от Монголия в началото на XVII век и стават широко разпространени в Забайкалието, Тува, Алтай и Бурятия.

Голям брой буряти живеят и в района на Иркутск (има дори бурятски район Уст-Орда), а тук могат да се видят традиционни храмове дацани и много кафенета, в които предлагат пози (или буузи, както желаете), и да се запознаете с традициите на този сибирски народ.

"Сагаалган", което буквално означава "Бял месец", е един от двата най-важни празника в бурятската култура, заедно с летния Сурхарбаан. 

Празникът продължава цял месец

Сами успяхме да се убедим, че природата бавно се връща към живот след зимата. Обикновено февруари в Иркутск е мразовит месец, -20°C и по-студено. Но когато пристигнахме за празнуването на "Белия месец", напълно неочаквано изгря яркото пролетно слънце и температурата се задържа няколко дни около +5°C. Можете ли да си представите такива метаморфози в сърцето на Сибир?

Сагаалган, както и "официалната" Нова година, се счита за семеен празник в Русия. В продължение на 30 дни се ходи на гости на роднини и приятели, правят се чаени партита с понички-боовами и буузи (пози) и хората си разменят малки подаръци (обикновено копринени шалове-хадаки).

В наши дни обаче "Белият месец" се празнува не само у дома. В Иркутск това вече е градски празник, на който може да присъства всеки. Той се организира от Центъра за култура на коренното население на района на Байкал с подкрепата на Министерството на културата на Иркутска област. "Главното е да дойдете с чисти мисли и отворена душа и тогава годината ще донесе късмет", казват в Центъра.

Първо ламите от Иркутския дацан се обърнаха към гостите с пожелания за благополучие и прочетоха молитви. Пожеланията за богатство и просперитет бяха повторени от изпълнители на народни песни и танци на Иркутск Бурят.

След това бурятите запознаха всички с традиционните си игри със зарове Шагай Наадан и демонстрираха способността си да чупят животинска кост от гръбнак с голи ръце (видяхме тези народни спортове и през лятото на Сурхарбаан).

Кулминацията на празника е гигантският йохор хоровод. Представете си: стотици хора се хващат за ръце и играят в кръг, понякога ускоряват, понякога забавят и скандират "йохор, йохор". Този древен бурятски танц се свързва с движението на Слънцето. Смята се, че има осем основни вида йохора, които се танцуват в различни райони, където живеят бурятите. И на такива градски фестивали водещите обикновено се опитват да научат всеки на различни видове. Те се различават по мелодии и видове стъпки и подскоци. Не можеш да запомниш всичко наведнъж!

"Нашият йохор е събрал най-много хора за три години след пандемията. Имаше пет кръга!", разказа ни Олеся Полунина, министър на културата на Иркутска област. "Самата аз танцувах и изпитах огромно удоволствие! Имах чувството, че съм освободила много енергия и съм поела двойно повече. Такова зареждане!" – допълва тя.

Нека да си пожелаем един на друг благополучие!

При бурятите, както ни казаха в Иркутския дацан, будизмът е съчетан с шаманизма и народни ритуали. А настъпването на националния празник Сагаалган днес е неразделно от религиозната част.

Особено внимание трябва да се обърне на чистотата и не става дума само за почистването на дома ви, но и за чистотата на мислите и кармата. В нощта на 8 срещу 9 февруари в дацана на Иркутск се проведе ритуал за очистване Дугжууба. Всичко негативно беше изгорено в огньове под формата на пирамиди "Сор" (понякога се изписват и като "Соор") по време на молитви.

Няколко дни преди "Белия месец" ламите в дацана провеждат специални служби (хурали). Посетихме главната служба, която започна в 22 часа на 9 февруари и продължи до 6 сутринта.

Службата беше посветена на богинята Балдан Лхамо, която се смята за покровителка на хората и божество, което лекува болести. На разсъмване тя обикаля Земята, благославяйки всяко живо същество. И настъпва Новата година.

Вижте още снимки в нашата ГАЛЕРИЯ

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното: