Социално предприемачество в Русия: как млад бизнесмен спаси „умиращо“ село

Прес снимка
Проектът „Дело на живота“ стартира през декември 2015 г. в навечерието на руската Година на киното. Базиран е на поредица от 11 късометражни филма за социалното предприемачество в различни области на Русия.

До неотдавна с. Нижнезолотилово в Архангелска област е типично „умиращо“ село от централните райони в Русия. Тук живеят само четирима души – все старци, а двама от тях зимуват в града. Въоръжени със ски, останалите двама се редуват да ходят за продукти по затрупаните със сняг пътища до най-близкото населено място на няколко километра от селото.

Днес обаче селото е неузнаваемо – тук са се заселили млади семейства, навсякъде кипи строителство на нови домове. През зимата тук живеят постоянно 16 души и с всяка година броят им расте. Лятото селото се пълни с гости от града, включително и желаещи да участват в събирането и производството на местен чай.

„Чуден чай“ и „Bronsky чай“

Прес снимка

Новият живот на селото вдъхва предприемачът Михаил Бронски. Преди 10 години Михаил започва да се занимава с производството на местен чай – от растението иван-чай (lat. Chamerion). С времето хобито на Михаил се превръща в утвърден бизнес.

„Реших да превърна увлечението си в бизнес, преди всичко защото исках да създам работни места за членовете на моето семейство. Родителите и сестрите ми с техните семейства много искаха да живеят на село, но там нямаше работа разказа Бронски пред „Руски дневник“. – Това бе едно умиращо село“.

Михаил успява да спаси селото, след като за две години създава там около 60 работни места. Основава компанията Bronsky & Co., която се занимава със събиране и производство на иван-чай. Чаят се продават под марките „Чудесен чай“ (Чудный чай) и „Bronsky чай“.

Работата по събирането и заготовката на чая е сезонна, затова Бронски планира да развива активно бизнеса с местни занаяти и туризъм, за да гарантира стабилна заетост през зимния период. „Северът е истински пазител на руската култура. Тук много неща са уникални. Убеден съм, че със съвместни усилия ще успеем да запазим нашето село, да възродим местните занаяти и да осигурим работа за всички“, казва бизнесменът. 

Отговорен бизнес

Михаил Бронски. Прес снимка

Bronsky & Co е пример за социално предприемачество, тъй като фирмата решава социален проблем. В конкретния случай целта ѝ е да създадат възможно най-много работни места в селата в Архангелска област, където често просто няма работа и местните жители са принудени да търсят препитание в града.

Според Агенцията за стратегически инициативи в Русия със социално предприемачество под една или друга форма се занимават само 1% от всички фирми. Независимо че развитието на социалния бизнес започва още в края на 1990-те, процесите се активизират по-осезателно едва през последните 8 години. В чужбина социално-ориентираните фирми получават допълнителни данъчни облекчения и субсидии. В Русия понятието социално предприемачество още не е закрепено в законодателството, но се работи в тази посока. И за момента тези предприятия могат да разчитат на помощ от държавата в рамките на подкрепата за „малкия бизнес“.

Първото социално предприятие в Русия се появява през 1881 година. Това е „Дом на трудолюбието“, основан от свещеника Йоан Кронщадски, който по-късно е канонизиран. В Дома на трудолюбието възможност да работят и припечелват получавали всички хора в нужда. Към него функционирали и приют и столова. Основно там се предлагала работа, свързана с лепене на пликове, кутии, плетене на въжета, хамаци, мрежи от стари корабни въжета.
 

Още една разлика при социално-ориентирания бизнес в Русия – проблемите, които се решават чрез предприятията.

„За нас актуален проблем са сираците, затова имаме проекти, насочени към социализацията на децата от домовете“, разказва Наталия Зверева, директор на фонда „Наше бъдеще“, създаден през 2007 г. по инициатива на президента на петролната компания „Лукойл“. Имаме и проекти, които решават проблемите, свързани с недостига на детски градини или пък ограничения достъп до услуги в отдалечените територии“, допълва Зверева.

За осем години фондът „Наше бъдеще“ е оказал финансова подкрепа на 150 проекта. „Получените заявки, кандидатстващи за финансиране, са 10 пъти повече  споделя Наталия Зверева. – Може спокойно да кажем, че в Русия има хиляди реално работещи социални предприятия, които ежегодно произвеждат стоки и услуги за милиарди рубли“.

Според изследване на Центъра за социално предприемачество към Висшата школа по икономика около 1/3 от социалните предприятия са съсредоточени в Москва и Санкт Петербург, а останалите са разпределени на практика във всички области. Същото изследване показва, че действащите социални предприятия като цяло са насочени в помощ на хора с ограничени възможности и деца в предучилищна възраст.

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"