От какво зависи съдбата на газопровода „Северен поток-2“?

Лидерите на осем европейски страни: Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Полша, Словакия, Румъния и Литва изпратиха до шефа на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер писмо с възражения относно разширяването на руския газопровод „Северен поток“.

По-късно към противниците на проекта се присъедини и Хърватия. По думите на руските експерти възраженията против проекта имат преди всичко политическа подплата. „Наблюдаваме формирането на достатъчно голяма коалиция в рамките на ЕС на страните-противници на проекта“, твърди Александър Гриченков, анализатор от „Ем Еф Екс Брокер“ (MFX Broker).

Газопроводът „Северен поток-2“ с мощност 55 млрд. куб. м газ годишно трябваше да мине по дъното на Балтийско море от Русия до Германия. Със завършването на първата тръба от газопровода обемът на доставения газ в Германия трябва да се увеличи два пъти и да достигне 110 млрд. куб. м на година. В консорциума, който е ангажиран със строежа на газопровода, влизат руският „Газпром“, германските компании E.ON и Wintershall, английско-холандската Shell, австрийската OMV и френската фирма ENGIE.

„Газпром“ е изправен пред нови предизвикателства в Европа

Основните причини

Според авторите на писмото разширението на газопровода ще „окаже силно влияние върху развитието на газовия пазар и схемата на газовия транзит в региона, особено на транзитния маршрут през Украйна“.

„Противниците на разширяването на „Северен поток“ се активизираха, защото „Газпром“ вече проведе търг за доставка на тръби за проекта, без да приключи съгласуването“, пояснява експертът Алексей Калачов, анализатор от „Финам“. Победител се оказа германската Europipe и двама руски играчи: „Обединена металургична компания“ и Челябинският тръбопроводен завод. При това германската фирма ще обезпечи 40% от доставките. По данни на руския делови вестник „Ведомости“ стойността на целия проект ще бъде $2,2 млрд.

За началото на строителството „Газпром“ трябва да получи разрешение да положи тръбите в Дания, Финландия, Швеция и Германия, а също така и от немския регулатор за включване към европейската мрежа от газопроводи, предупреждава Алексей Калачов. Освен това Европейската комисия може да подчини проекта на правилата на Третия енергиен пакет на ЕС и в този случай ще се наложи да се вземе и съгласие от Брюксел или да се промени конфигурацията на проекта, обяснява Калачов.

Съгласно правилата на Третия енергиен пакет, една и съща държава не може да бъде едновременно доставчик на енергийни ресурси и собственик на газопреносната мрежа. Именно заради това изискване през 2014 г. беше спрян проектът „Южен поток“, който трябваше да мине по дъното на Черно море от Русия през България до южните страни в Европейския съюз.

Проектът „Северен поток 2“ се оказа независим от политиката

Политическите рискове

Според анализатора от ИК „Премиер“ Иля Балакирев решението за бъдещо разширение на „Северен поток“ по-скоро ще бъде взето от САЩ и Германия. „Ако американската страна съумее да постави въпроса в политическата плоскост, рисковете съществено ще нараснат“, казва Балакирев. Ако немските компании успеят да защитят своите търговски интереси, то проектът ще има светло бъдеще, добавя той. 

При всички случаи, според Александър Гриченков решението ще бъде политическо и ще бъде обвързано с украинската криза. Противниците на „Северен поток-2“ смятат, че реализацията на този проект ще лиши Украйна от възможност да печели от транзитиране на руски газ за ЕС, т.е. ще подкопае възможностите на Киев за финансиране, в това число и в собствения му оборотен сектор.

Против проекта се включи и Полша, а начело на Европейския съвет в момента стои полякът Доналд Туск, който се явява поборник на идеята за „енергийна сигурност“ на ЕС, предупреждава Гриченков.

"Российская газета". Всички права запазени.