Нефтът се добива от древни времена, предимно за нуждите на строителството и медицински цели. Колкото до съвременната петролна промишленост, тя възниква в Русия: първата петролна сонда се появява на Абшеронския полуостров близо до Баку (столицата на днешен Азербайджан) през 1846 година.
Този район привлича водещите петролни компании от цял свят. Тук предприятията на семейството Ротшилд и братята Нобел безмилостно си съперничат за превъзходство. Уинстън Чърчил веднъж казва: "Ако петролът е кралица, Баку е нейният трон".
В началото на 20 в. Руската империя е един от основните производители на петрол в света, който владее 30% от пазара. Революцията през 1917 г., Гражданската война и национализацията на компаниите удрят силно по промишлеността. Чуждият капитал обаче не напуска Русия. Ротшилдови и Нобелови са изместени от компанията "Standard Oil of New York and Vacuum" (по-късно известна като "Mobil").
През 1923 г. ситуацията в петролната промишленост на Съветския съюз се стабилизира и износът се връща към дореволюционните показатели. Кавказ и Каспийският регион остават най-важните центрове за производство на петрол в страната и впоследствие са стратегически важни за осъществяването на фашисткия план "Барбароса".
След войната са открити нови нефтени находища. През 1950-те г. залежите в региона на р. Волга и в Урал възлизат на 45% от цялото производство на петрол в СССР. През 1960-те г. се усвояват обширни територии в Западен Сибир. Това от своя страна води до масова вътрешна миграция към този гъстонаселен район.
Ръстът на съветския износ на петрол води до понижаване на световните цени и е една от причините за създаването на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) през 1960 година.
През 1980-те г. съветската петролна промишленост запада. Причините са намаляване на съществуващите находища в резултат от интензивния добив и липсата на инвестиции за разработка на нови.
Истинската криза започва след разпадането на Съветския съюз. Намалява вътрешното търсене, възможностите за износ и обемите на добива. Държавата се мъчи да преодолее кризата. Демонополизацията и приватизацията на промишлеността водят до възникване на няколко петролни гиганта, които съсредоточават в ръцете си целия цикъл на производството на петрола – от разработването на находища до износа ("Роснефт", "Юкос", "Лукойл" и други). Кризата е преодоляна през 1997 г., когато са възстановени обемите на производството.
Днес Русия е сред световните лидери на петролния пазар. Въпреки съществения спад на цените на петрола, тази промилшеност остава в основата на руската икономика. Руското правителство търси начин да промени ситуацията. По думите на премиера Дмитрий Медведев, "основната задача днес е да създадем високоефективна и високотехнологична икономика. Това ще е гръбнакът на паричните потоци, който да ни помогне да бъдем по-малко зависими от петролните приходи".