Стремежът на Русия към независимост, както политическа, така и икономическа, изглежда е изтласкал страната до ново ниво. В отговор на санкциите на Запада и падането на цените на петрола, властите започнаха курс за натрупване на резерви, за да осигурят финансова стабилност. В резултат на строгата дисциплина на дълга, нетният публичен дълг на страната вече е паднал под нулата, съобщава RBC Daily.
Официалната статистика показва, че Кремъл вече лесно може да изплати всичките си дългове - ако изведнъж се наложи. Към 1 август общият дълг на страната (външен и вътрешен дълг на държавата) е 16,2 трлн. рубли ($248 млрд.) или 15% от БВП, което е малко по-малко от сумата на депозитите на Русия в Централната банка и търговските банки - 17,6 трлн. ($269 млрд.) или 16,2% от БВП.
По-нисък дълг от САЩ и Китай
Тези цифри не включват търговския дълг, но дори ако някой го вземе предвид, руската икономика все още изглежда по-добре от... тази на останалия свят! За да се справят с глобалната финансова криза през 2008 г., много световни икономики трябваше да вземат сериозни заеми, за да избегнат рецесия, а според Международния валутен фонд (МВФ) най-задлъжнелите икономики в света са именно най-богатите.
AFP
През 2017 г. общият глобален дълг достигна най-високото ниво от $184 трлн. (225% от глобалния БВП) или в размер на глава от населението - $86 000 дълг на човек на планетата. Първите трима кредитополучатели в света - САЩ (256% от БВП), Китай (254% от БВП) и Япония (395% от БВП) – имат общо повече от половината от световния дълг, надвишавайки своя дял от световната продукция.
"Що се отнася до Русия, през 2017 г. нейният дълг беше 84% от БВП, като 81,5% от него беше търговски (или частен) дълг или, в размер на глава от населението, $897 на човек", каза Гайдар Гасанов, експерт от Международния финансов център в Москва. "Резервите на Русия са надхвърлили $500 млрд. за първи път тази година, което означава, че икономиката може да гарантира стабилността на националната си валута в случай на нови потенциални рискове от санкции в бъдеще".
Принудително решение?
И все пак подобна политика си има своята цена, казват експертите. Резултатът от спестяването на пари и използването им за стимулиране на икономическия растеж води до по-нататъшна стагнация, казва Сергей Суверов, старши анализатор в компанията "БКС Премьер". "Ръстът на БВП през първата половина на 2019 г. достигна едва 0,7%", твърди той. "Това води до уникална ситуация, която показва висока кредитна стойност на руските облигации, както и по-ниска привлекателност на инвестициите в Русия. Инвеститорите трябва да видят икономическо развитие, а такова няма".
В същото време този курс за спестяване на пари би могъл да бъде принудително решение, смята Антон Биков, старши анализатор в Центъра за анализи и финансови технологии. "Тази политика тласна властите да намалят социалните разходи и да увеличат данъците, което не е в полза на обществения рейтинг на властите", казва той. "Какво може да подтикне правителството да продължи тази политика? Вероятно очакват намаляването на държавните приходи в бъдеще, поради забавянето на световната икономика. И това в ситуация, когато западният пазар на заеми е затворен".