Каква е съдбата на повредените банкноти?

Руските банкноти, за разлика от монетите, имат много кратък живот, който варира в зависимост от стойността. Например банкнота от 1000 рубли се използва средно за около три години, докато банкнота от 10 рубли обикновено "остаряват много" - само след шест месеца, тъй като се използва много по-често. От 2010 г. са пуснати 10 рубли на монети, които могат да бъдат в обращение дълги години.

Кои банкноти се считат за износени?

Разбира се, възрастта на банкнотата не е основната причина тя да бъде извадена от обращение. Парите могат да бъдат обявени за повредени много по-рано, тъй като критериите са съвсем точни. Например купюрата може да се замърси и ако мръсотията направи цветовете с 8% (или повече) по-тъмни, състоянието ѝ вече не е подходящо. Този критерий се проверява с помощта на специално оборудване за измерване на яркостта на цвета или се сравнява с образец - банкнота, за която вече е доказано, че е повредена.

Ако по банкнотата има допълнителни маркировки, разпечатки или надписи, които са по-дълги от два символа, тя трябва да бъде заменена. Купюрите се считат за повредени и ако съдържат контрастно петно ​​(например петно ​​от боя) с диаметър 5 милиметра или повече.

Целостта на хартията също има значение: банкнотите често се разкъсват по краищата. При разкъсване от 7 милиметра или повече, парите се определят като повредени. Това важи и за банкнотите с дупки с диаметър 4 милиметра или повече. Купюрата може също да бъде разкъсана на половинки и подлепена с парче скоч. Банкнотите се считат за повредени и ако са с избледнял печат или липсват части като ъгли (най-малко 32 квадратни милиметра) и разкъсани краища (5 милиметра или повече).

Има едно общо правило: 55% от банкнотата трябва да останат невредими, за да продължи да се използва за плащане и в това състояние тя може да бъде подменяна за нова в банката. Банкноти с някакви повреди също трябва да бъдат приети от всеки продавач при разплащане. Всички опити на продавача да откаже да приеме тези пари са незаконни.

Съветските начини за унищожаване на повредени пари

Повредените банкноти са се унищожавали, а новоотпечатаните са ги подменяли. В СССР бракуването на повредени пари е ставало само в Москва. Първо банкнотите са били анулирани в основното хранилище на Държавната банка на СССР, където са ги перфорирали. През 80-те години има случай, когато хартиените отпадъци от продупчените купюри са се продавали на пазара като конфети. След анулирането банкнотите са били унищожавани във фабриката за хартия "Гознак" (съкращение от "Государственный знак" или "Държавен знак"). Те са били поставяни в специални големи съдове, в които с водна пара под високо налягане се е отстранявала цялата боя и банкнотите са се разпадали на влакна. Този метод не се използва след разпадането на СССР, тъй като е много скъп и вреден за околната среда.

Вторият начин за унищожаване на повредени пари е бил чрез изгаряне. Специалистите са искали да използват горящите банкноти като гориво, защото горящите хартиени пари отделят висока температура, но това се оказва твърде трудно. Не е бил измислен автоматизиран начин за поставяне на банкнотите в пещта, затова работниците е трябвало да ги мятат с ръце, докато няколко служители контролират процеса. Заради високите температури този вид работа е била много опасна. Освен това е нямало достатъчно повредени банкноти, за да може пещта да работи денонощно, и затова е трябвало да се приемат други неща за изгаряне или тя да бездейства, а това прави метода труден и неизгоден.

Съвременната технология

В наши дни повредените банкноти се унищожават в няколко големи руски града, включително Москва, Санкт Петербург и Новосибирск (2800 километра югоизточно от Москва). Процесът обикновено се извършва в сградите на основните клонове на Банката на Русия във федералните области на страната. Касиери носят банкнотите там от търговските банки и след това машина ги сортира на три вида: нормални (след това те ще се върнат в обращение), повредени и съмнителни. Последният вид се дава на експерти, чиято работа е да разберат дали банкнотата е износена или фалшива. Тези специалисти използват различно оборудване и трябва да бъдат много внимателни по време на прегледа, защото задачата им е да разделят скъсаните и залепени със скоч банкноти обратно на части, без да причиняват допълнителни щети.

След това повредените банкноти се унищожават на два етапа. При първия се използва машина, която ги раздробява. При втория хартията се превръща в мулч или нещо като каша. След това се пресоват на брикети. Пресите могат да се справят с до 500 килограма за един час. Брикетите се извозват на място за депониране като отпадъци от четвърта категория (най-безопасният вид в тази класификация).

Монетите също се нуждаят от проверка преди да се класифицират като повредени. Основният критерий е 75% от първоначалната маса да бъде непокътната, за да се счита монета за валидна при плащане. Повредените монети отиват в монетния двор на Санкт Петербург, където са пресоват и добиват вълнообразна форма.

Експериментите показват, че когато хартиената маса от предишни пари е почистена от печатарското мастило, тя може да бъде използвана при направата на строителни материали за топлинни, изолационни и покривни цели. Така или иначе количеството повредени банкноти все още е твърде малко, за да могат тези технологични открития да се превърнат в индустрия сама по себе си... засега! 

Разказваме ви още как рублата надживява конкурентите си и става единна руска валута!