Как преди 30 години приватизацията променя съветската икономика и се появяват първите олигарси

"Трябват ни милиони собственици, а не шепа милионери", заявява руският президент Борис Елцин в обръщение към нацията, обяснявайки целта на приватизацията преди 30 години.

Анатолий Борисович Чубайс, председател на Руския държавен комитет за управление на държавната собственост, говори на пресконференция "Народна приватизация: акции, чекове"

Валентин Собольов/TАСС

В края на 1991 г. страната е на ръба на фалита. Плановата икономика се оказва неефективна, липсват достатъчно пари, за да се поддържат фабриките и да се плащат заплатите. Парите бързо се обезценяват: през 1991 г. инфлацията е 160%, а през 1992 г. - 2508,8%. Появата на нов икономически модел изисква преминаване към свободно ценообразуване.

"Валутните резерви са нулеви, няма пари не само за закупуване на зърно, но и за плащане на превоза на корабите, които да го доставят. Зърнените резерви, според оптимистичните прогнози, са достатъчни до февруари-март 1992 г.", описват състоянието на руската икономика по това време Анатолий Чубайс и Егор Гайдар в книгата си "Разломите в съвременната история на Русия". Именно те се превръщат в основните идеолози на икономическата реформа.

Бърза приватизация

1992, Печатане на приватизационни чекове в офсетовия печат на печатница Гознак

Игор Зотин/ТАСС

Ръководителите на страната разглеждат три модела на приватизация. Британският модел, т.е. продажбата на големи, предимно нискодоходни предприятия на цени, по-ниски от пазарните, изглежда твърде дълъг, тъй като може да отнеме до 20 години. Новото правителство не се задоволява с това, тъй като има не само икономически, но и политически цели, т.е. да се откъсне от комунистическото минало възможно най-скоро.

Анатолий Чубайс, председател на руския Държавен комитет по собствеността по онова време, заявява в телевизионно интервю през 2010 г., че "приватизацията в Русия преди 1997 г. изобщо не е икономически процес... Тя е за спиране на комунизма.

Вторият разглеждан приватизационен модел включва откриване на поименни депозити в "Сбербанк", но е технически труден за изпълнение предвид ниското ниво на развитие на банковата система по онова време и големия брой население.

Избран е най-бързият чешки модел - приватизация чрез раздаване на ваучери, които могат да се разменят за акции в дружества, да се продават или даряват. В Чешката република обаче ваучерите са поименни, докато в Русия те не са.

Как се осъществява приватизацията

1992 г. Аукцион за продажба на акции на сладкарска фабрика "Болшевик" за приватизационни чекове (ваучери).

Алексей Бойцов/Sputnik

На 14 август 1992 г. Борис Елцин подписва указ за раздаване на ваучери на населението. На теория всеки руснак може да стане собственик на част от голямо предприятие. Срещу 25 рубли (нищожни пари по онова време) всеки руснак може да получи приватизационен чек (ваучер) с номинална стойност 10 000 рубли.

Стойността на държавната собственост, подлежаща на приватизация по това време, е 1,4 трилиона рубли. Страната започна да издава 140 милиона ваучера. Всеки гражданин на страната има право на ваучер - "от бебе до старец".

Големите промишлени и селскостопански предприятия (колективни и държавни стопанства), земята и жилищата трябва да бъдат приватизирани. Те са преобразувани от държавни в акционерни дружества. Приватизацията е забранена в някои отрасли (подземни богатства, горски фонд, шелфове, тръбопроводи и обществени пътища). С течение на времето списъкът на предприятията и секторите се разширява.

В действителност е трудно да се оцени реалната стойност на имуществото. За основа са използвани стойностите на плановите оценки, въпреки че за обективност е необходимо обектите да бъдат изведени на фондовата борса.

"В условията на висока инфлация и макроикономическа нестабилност цената на приватизираните активи е занижена, бюджетните приходи от приватизацията са незначителни, а това от своя страна намалява легитимността на приватизацията", казва икономистът Сергей Гуриев.

Ваучер - шанс за успех

1993, Президентът на Руската федерация Борис Елцин получава приватизационен чек

Дмитрий Донской/Sputnik

Всеки, който се сдобива с ваучер, получава бележка: "Приватизационният чек е шанс за успех, който се дава на всеки. Запомнете: този, който купува чека, разширява своите възможности, а този, който го продава, е в неравностойно положение!"

Ваучерът може да се използва за закупуване на акции във всяко приватизирано предприятие в Русия. Цената на акциите тогава се определя чрез търгове. Освен това служителите на предприятията могат да закупят акциите му с отстъпка. От декември 1992 г. до февруари 1994 г. са проведени общо 9342 търга, на които са използвани 52 милиона ваучера.

Руснаците, които са закупили акции в големи експортно ориентирани компании, са по-успешни от останалите. На компаниите, които работят за вътрешния пазар, им е много по-трудно. Населението няма пари, за да купува техните продукти. Много предприятия фалират.

Една от най-печелившите инвестиции е в "Газпром", но и това не е лесно. Акциите се котират по различен начин в зависимост от региона. В Пермска област за 1 ваучер могат да се купят 6000 акции на "Газпром", в Москва - 30, а в съседната Московска област - 300. (При цена от 317 рубли за акция през юни 2022 г. и обменен курс от 57 рубли за долар, 6000 акции на "Газпром" се равняват на 33 368 долара.)

Някои от тях разменят ваучери за акции на енергийния гигант, други ги продават на купувачи или ги разменят за храна, водка и битова техника.

Как се появяват олигарсите

Москва. 15 март 1993 г. Регистрация на документи за първите акционери на ЗИЛ на първия общоруски търг на ваучери

Роберт Нетелев/ТАСС

В началото на приватизацията ръководителите на фабрики и заводи, т.нар. "червени директори", които са придобили власт по време на съветската епоха, имат надмощие. Те насърчават работниците да продадат акциите си и могат да задържат изплащането на заплатите, така че те да бъдат принудени да се съгласят. В резултат на това "червените директори" стават еднолични собственици на големи предприятия. Но тъй като нямат компетентността да работят в пазарна среда, много от тях губят властта си. Предприятията са превзети от финансови групи, не без подкрепата на престъпни кръгове.

Освен това в цялата страна започват да се появяват ваучерни фондове, в които гражданите могат да депозират ваучери и да получават дивиденти. Но много от тях така и не ги получават. От 646 фонда само 136 компании изплащат дивиденти. Останалите позорно престават да съществуват.

В крайна сметка до края на 1994 г. са приватизирани 60-70% от предприятията за търговия, обществено хранене и услуги за потребителите. Съдбата на ваучерите е следната: 50% от собствениците инвестират ваучерите си в компаниите, в които работят, около 25% отидват във фондове за ваучери, а 25% са продадени.

Най-големият удар върху легитимността на приватизацията е нанесен от залоговите търгове, провеждани от 1995 г. насам. Правителството взема кредити, обезпечени с държавни дялове в големи компании (ЮКОС, "Норилски никел" и др.), но не успява да ги изплати. Заложените дялове са поети от кредиторите. По този начин те стават собственици на акциите на дружествата на цени, по-ниски от пазарните.

"Единствената социална прослойка, готова да подкрепи Елцин, беше едрият бизнес", пише Евгений Ясин, министър на икономиката на Русия (1994-1997 г.). "Те искаха части от държавната собственост за услугите си. Освен това искаха да имат пряко влияние върху политиката. Така се появиха олигарсите". ("Демократи, вън!", Moskovskie Novosti, 2003. № 44, 18 ноември).

Според изчисленията на Forbes от 2012 г. 2/3 от руските доларови милиардери са натрупали по-голямата част от състоянието си по време на приватизацията.

Нагласи на населението

1992 г. Аукцион за продажба на акции на сладкарска фабрика "Болшевик" за приватизационни чекове (ваучери).

Алексей Бойцов/Sputnik

През първите години на приватизацията отношението на населението към нея е неутрално. Социологът Татяна Заславская пише през 1995 г.: "По отношение на [...] процеса на приватизация - [той] все още не е оказал значително въздействие върху поведението на масовите социални групи... Само 7% от работниците виждат пряка зависимост на приходите от личните усилия, а останалите смятат, че основните начини за успех са използването на семейни и социални връзки, спекулации, измами и др." ("Русия в търсене на бъдещето", Sociological Research Journal. 1996, № 3.).

С течение на годините нагласите се променят. Проучване, проведено от изследователския център ВЦИОМ през 2017 г. по повод 25-годишнината от приватизацията, показва, че 73% от населението оценяват негативно резултатите от нея.

Има ли положителен ефект от приватизацията?

1995, Първо годишно общо събрание на акционерите на Газпром

gazprom.ru

Въпреки критиките срещу приватизацията като незаконна, тя променя из основи икономиката на страната. Докторът на икономическите науки, професор Сергей Орлов смята, че приватизацията е била стъпка към създаването на правилен икономически манталитет и представа за свободен и конкурентен пазар сред населението. Според него тя е поставила основите на модерната сфера на търговията, услугите, агропромишления комплекс и строителството, които се развиват активно от края на 1990-те години.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.