Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Руски граждани в Ленинград чакат на опашка по време на икономическата криза, 1 януари 1987 г.
Getty Images
В продължение на векове цензурата е част от руския социален и политически живот. Има слабо отпускане на строгата система между март и октомври на 1917 г., като през март последният руски цар Николай II е свален от трона, а през октомври Болшевиките завземат властта окончателно. С изключение на този романтичен период по време на Октомврийската революция, цензурата упражнява силен контрол върху всичко, което се пише и говори публично в Русия. Това продължава до перестройката на Горбачов. Отслабването на цензурата е главният принцип на гласността (откритостта) в политиката на Горбачов, проведена през 1986 година. През есента същата година властите пускат заглушения "Глас на Америка" и BBC . През 1988 г. цензурата достига своя окончателен край.
Същата година творби, които нямало шанс да бъдат публикувани легално преди, също виждат бял свят. Сред тах са "Архипелаг ГУЛАГ", написан от Александър Сложеницин, произведението на Борис Пастерник "Доктор Живаго" и много други. Периодът на перестройката често е наричан "културна експлозия", тъй като тогава се появяват изключително много неизвестни и забранявани до момента книги.
През 1990 г. е приет закон, който забранява цензурата в СССР, а в края на 1991 г. в Руската федерация е въведен подобен закон, който ограничава цензурата в пресата.
Властите са принудени да експериментират с някои елементи на свободния пазар, за да предотвратят икономическия разпад към края на съветското управление. Въпреки това реформите на председателя на Съвета на министрите на СССР Алексей Косигин са прекратени в началото на 1970-те години на ХХ в. и опити за обновяване на западащата съветска икономика се правят в средата на 1980-те с издигането на Михаил Горбачов на власт. Той се опитва да децентрализира икономиката и инвестира в надеждите си в новата класа на предприемачите, които се намесват в новосъздадените кооперации.
Противоречивите реформи на Горбачов, който не иска да се откаже изцяло от социалистическата икономика, както се очаква, се оказват негативни и довеждат до увеличаване на дифицита на стоки и продукти, подкопавайки цялата концепция на перестройката и нейния лидер. Затова, когато Горбачов е свален от власт през 1991 г., неговият наследник Борис Елцин въвежда радикални реформи на свободния пазар, наложени по начин, който от много руснаци е смятан за ужасяващ.
Концерт на западни групи, сред които Bon Jovi, Motley Crue, Scorpions и Cinderella в московския парк "Горки", 12 август 1989 г.
APПреди перестройката възможностите за докосване до западната култура са доста ограничени за съветските граждани. За да опознаеш съвременната западна музика и да гледаш музикални клипове например, трябва съответните видеа да са минали през одобрение и да са излъчени новогодишната програма на "Первый канал". Времето на Горбачов радикално променя това и през почти всеки отворен прозорец се чуват популярни мелодии като Cheri Cheri Lady на Modern Talking или британците Status Quo с In the Army Now.
Рафтовете на книжарниците са изпълнени с наскоро издадени и преведени западни автори – сред най-популярните от тях е и криминалният писател Джеймс Хадли Чейс. Западните филми навлизат в съветските кина с невиждан до момента брой прожекции. Хората лакомо консумират тези забранени до момента плодове и след перестройката глобалната поп култура става неразделна част от Русия.
Съветски туристи по улиците на Токио, Япония, 1 октомври 1990 г.
Георги Надеждин/ТАССДа приобщиш западната култура по време на перестройката е по-лесно, когато хората имат възможност да се докоснат до нея в родината ѝ. Реформите на Горбачов правят възможно пътуването зад граница. Преди това е трудно да посетиш социалистическа държава от Източния блок, да не говорим за някоя капиталистическа.
За да напусне страната човек, той трябва да получи разрешение от специално звено на министерството на вътрешните работи – ОВИР (отдел за визи и регистрации). Както си спомня съвременният руски ляв политик, известен с носталгията си по СССР – Николай Стариков, "необходимостта от искане на разрешение беше нещо неприятно, а ОВИР беше много неприятна организация, където беше много неприятно да ходиш. Гледаха те като престъпник и ти говореха много неспокойно".
И изведнъж всичко това се променя, бариерите се вдигат. Днес обаче изглежда, че мнозинството от руските граждани не са склонни да се възползват от свободата на пътуване. Според анкетите 72% от руснаците нямат международен паспорт, който им е необходим за напускане на страната и съответно влизане в друга държава.
СССР е социалистическа държава, така че отношението ѝ към частната собственост е отрицателно. В Сталиновата конституция от 1936 г. частната собственост е разрешена само за малки домакинства на селяни и занаятчии, които използват се издържат сами и избягват "експлоатацията на чуждия труд". В съветската конституция от 1977 г. концепцията за частна собственост изобщо не се споменава.
Правото да притежаваш личен имот в СССР се възстановява по време на перестройката от 1990 година. Оттогава милиони хора в Русия полагат усилия да превърнат в частна собственост онова, с което са разполагали в съветско време – апартаментите, които до момента са били собственост на Държавата.
Московската ул. "Арбат", 1987 г.
AP
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си