Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Петербург е главата на Русия, Москва е нейното сърце, а Нижни Новгород – джобът ѝ. Може би тази стара руска поговорка напълно изразява смисъла и важността на търговията в Нижни Новгород.
Този град има много удобно разположение на мястото, където се сливат големите реки Волга и Ока, които минават през цяла Русия и се вливат в Каспийско море. Освен това именно Волга в миналото е единствената водна артерия, свързваща Запада и Изтока. В Нижни има и железопътна линия, затова оттук може да се стигне до Кавказ, в Персия, Турция, Средна Азия и дори в Индия и Китай. Заради това разположение в града винаги е кипяла търговия, археолозите са открили тук арабски и византийски артефакти, свидетелстващи за търговските връзки с Изтока още през XIII-XIV век. Първите документирани изложения и събирания на търговци са известни още от XVI век.
Нижни Новгород в края на XIX век
Андрей Карелин/Архив за аудиовизуална документация на Нижегородска област/Russia in photoПървоначално изложения се провеждат не само в Нижни Новгород, а и по течението на Волга, край стените на Макариевия манастир. Те са временни и продължават 1-2 дни. Но през XVII век цар Алексей Михайлович установява петдневен безмитен срок за търговия. Така привлича още повече търговци, които, между другото, често остават за по-дълго – и вече плащат данък в хазната.
В началото на XIX в. става ясно, че мястото в манастира не побира всички желаещи, а в същото време дървената търговска аркада изгаря. По това време Нижегородксото търговско изложение вече е изключително важно и носи огромни пари в държавната хазна.
Как изглежда изложението в края на XIX век
Максим Дмитриев/Свободни източнициИзложението е преместено в самия Нижни – на мястото, където се сливат Волга и Ока. Самият император Александър I отлага ремонта на собствения си дворец, за да отдели 6 милиона рубли за строителството на нова сграда за търговското събитие. И не сгрешава – първото изложение на новото място е проведено през 1817 г. и търговците носят стоки за 24 милиона рубли, а през 1846 г. сумата вече достига 57 милиона рубли.
Една от сградите на Гостини двор (търговските центрове) в Нижни
Максим Дмитриев/Архив за аудиовизуална документация на Нижегородска област/Russia in photoСъвременниците наричат Нижегородското търговско изложение "разменния двор на Европа с Азия". Чужденците продават стоки на едро на местните търговци и фабриканти, като 90% от всички източни стоки идват в страната именно през Нижегородското изложение и се разпространяват из цяла Русия оттук. На свой ред чуждестранните търговци купуват стоки от европейците и руснаците.
Общ изглед на изложението, хромолитография от 1896 г.
Свободни източнициПрез 1850-те години на изложението в Нижни вече идват до 700 чуждестранни търговци. При това обемът на азиатската търговия в средата на XIX в. надхвърля западноевропейския с 1,5-3 пъти.
Една от най-търгуваните стоки е китайският чай. През 1880-те в Русия годишно постъпват 800-900 пуда (13 000-14 500 кг) китайски чай на стойност 42 милиона рубли. На изложението има дори отделни азиатски щандове, стилизирани като китайски павилиони.
Китайските павилиони на изложението, края на XIX век
Максим Дмитриев/Архив за аудиовизуална документация на Нижегородска област/Russia in photoВ замяна китайците купуват кожи от различни животни – от лисици и катерици до овце.
От Иран в Русия внасят ръчно изработени килими, коприна и памучни тъкани, както и голям асортимент от хранителни стоки: орехи, шам фъстък, кайсии, сушени плодове, бадеми, сини сливи, просо, ориз. Самите перси купуват от Русия вълна, изделия от метал и кожа, порцелан, хартия за писане и много други стоки.
Петър Верешчагин. Нижни базар в Нижни Новгород – 1860-те. Държавен музей на А.М. Гоки в Нижни Новгород
Свободни източнициНа Изток от Русия изнасят още захар, изделия от памук и кожа, вълна, дървен материал, метали и много други. Разнообразието от продукти е забележително. Руският чиновник Егор Мейендорф през 1820-те описва стоките, които купуват търговците: "Стоките, които се изнасят от Русия, се състоят от кошенил (червена боя – Russia Beyond), карамфил, захар, олово, червено и синьо сандалово дърво, сукно, червени кунгурски, казански и арзамаски кожи, восък, известно количество мед, желязо, стомана, златни нишки, неголеми огледала, видрови кожи, перли, руска нанка (памучна тъкан – Russia Beyond), чугунени котли, игли, корали, плюш, хартиени кърпички, брокат, дребна стъклария, незначително количество руско платно…".
Много важна стока са и риболовните продукти. "Риболовът на белуга, есетра, сом и някои други видове риба е практически напълно монополизиран от руските търговци по цялата южна част на Каспийския регион", пишат историците А.А. и А.В. Иванови.
Риболовна лодка на Мурманската риболовна индустрия
Максим Дмитриев/Архив за аудиовизуална документация на Нижегородска област/Russia in photoС времето към износа се добавя и продукцията на нови, развиващи се отрасли, включително металургията и тъкачните манифактури. Както и евтино хасе от знаменитите шуйски ивановски фабрики. А през 1880-90-те тук започва да се търгува дори с нефт и петролни продукти.
Машинният отдел на изложението през 1896 г.
Максим Дмитриев /"Шерер, Набгольц и Кº"/МАММ/МДФ/Russia in photoНа търговското изложение с времето се появяват и офиси на банки, работят юристи, правят се борсови сделки. Изложението е най-важното мероприятие за големите руски търговци и собственици на фабрики. Но активно в него участват и частни занаятчии и представители на народните изкуства. Престилки, дървени лъжици, народни носии, рисувани подноси, посуда, дантели – тук са представени продуктите на най-добрите занаятчии от цяла Русия, които на свой ред се готвят цяла година за изложението и се стараят да докарат тук най-добрите си стоки.
Занаятчийският отдел на изложението през 1896 г.
Максим Дмитриев /"Шерер, Набгольц и Кº"/МАММ/МДФ/Russia in photoВ книгата "Михаил Строгов" на Жул Верн описва нижегородското търговско изложение по следния начин: "Тук започват панаирните постройки, състоящи се от дървени сгради, разделени с широки огради. Всеки вид търговия е обособен в отделен квартал: там има дървени, железни, месни, рибни, кожухарски, манифактурни отдели. Сред лавките се тълпи маса народ – разглежда, избира, пита за цените на различните стоки, предлагани от търговците. Тук може да се срещнат представители на всички нации – както европейски, така и азиатски. Шумът и суматохата се увеличаваха още повече от барабанния бой и духовата музика, които се носеха от сепаретата, където непрекъснато представления изнасяха фокусници, акробати и звероукротители".
Общ изглед на изложението по време на пълноводието на Ока, 1890 г.
Максим Дмитриев/Архив за аудиовизуална документация на Нижегородска област/Russia in photoОт средата на XIX в. изложението продължава официално малко повече от месец, но на практика търговията продължава от юли до септември. Панаирът е истински празник за града – в Нижни за него пристигат над 200 000 души, работи цирк, театър, музиканти. През 1870-те и 1880-те на територията на изложението се появява електричество и е изграден водопровод. То оказва положително влияние върху целия град – в Нижни има удобна инфраструктура, активно се строят хотели и ресторанти. Тук още през 1896 г. е пуснат и един от първите трамваи в Русия.
На територията на панаира има два събора – през 1822 г. е открит Спаският "Староизложбен" събор. Негов архитект е французинът Огюст дьо Монферан (по-късно той изгражда Исакиевския събор в Санкт Петербург с много подобен барабан с колони под главния купол).
А през 1881 г. на откриванеот на Невския "Новоизложбен" събор присъства самият император Александър III със съпругата и сина си – бъдещия Николай II. В същата година е достроен и новият Главен изложбен дом в руски стил (подобният на него ГУМ на Червения площад се появява по-късно). И трите постройки са запазени и до днес.
През 1896 г. на територията на нижегородското изложение се провежда най-голямото за цялата история на Рускатата империя Общоруско промишлено и художествено търговско изложение. За него са построени над 100 временни павилиона. Именно на него е представен първият руски автомобил, както и стоманените мрежести конструкции на инженера Владимир Шухов.
След Революцията през 1917 г. изложението работи още известно време, но вече не се ползва с такава популярност, а и вече няма свобода на търговията, която минава напълно под контрола на държавата. През 1929 г. болшевиките окончателно закриват това капиталистическо и "социално враждебно явление". Много корпуси на изложението са унищожени или предадени за ползване като жилищни помещения.
XVI Общоруско промишлено-художествено изложение в Нижни Новгород, 1896 г.
Максим Дмитриев/МАММ/МДФ/Russia in photoВнимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
