Как икономиката помага за възстановяването на отношенията между ФРГ и СССР след ВСВ (ЧАСТ I)

След капитулацията на нацистка Германия държавите-победителки разделят победената страна на окупационни зони: три от тях са под контрола на западните страни, образувайки по-късно ФРГ; една, бъдещата ГДР, влиза в орбитата на влияние на Съветския съюз.

След като се оказват в различни политически блокове, тези формирования укрепват връзките си с държавите от своите лагери. Въпреки това сътрудничеството със страните от другата страна на идеологическата граница би могло да донесе взаимна изгода и потенциал за нормализиране на обстановката в света. Независимо от политическите пречки, инструмент за укрепване на тези връзки става икономиката. А западногерманският бизнес изиграва голяма роля за възстановяването на отношенията между Москва и Бон.

Първи стъпки

Опитите да се установят търговски контакти започват още в края на 1940-те. Международната обстановка към онзи момент, обаче, не предразполага за това: отношенията между Съветския съюз и капиталистическите държави са напрегнати. Въпреки това на немска територия съществува търговия, в чиито рамки се осъществява обмен на стоки и услуги между окупационните зони на съюзниците. Именно тези контакти могат да се превърнат в пропуск за западногерманските компании към източноевропейския пазар, което, обаче, не се случва заради започналата на 24 юни 1948 г. блокада на Западен Берлин от страна на СССР. Москва е недоволна от финансовата реформа, която останалите страни-победителки провеждат в контролираната от тях Тризония, и блокира връзките на фактическия анклав с външния свят.

Отношението към въпроса, свързан с търговията със социалистическите страни в Западна Германия, не е еднозначно. От една страна, както отбелязва Хайнрих Фогел, бивш директор на Федералния институт за източни и международни изследвания в Кьолн, в статията си "Сближаване чрез търговия – немските компании в Русия от 1950 до 1990 г.", "Политическата общественост във ФРГ и правителствата на съюзните държави се отнасят с дълбоко подозрение към сделките отвъд границите на блока, дори към обикновени преговори".

Много членове на ръководството на Западна Германия изпитват неприязън към Москва: първият федерален канцлер на ФРГ Конрад Аденауер (1949-1963), според руския германист Николай Павлов, е "ярък антикомунист" и поддръжник на твърд курс към СССР, който въплъщава противоположни на неговите ценности.  

Определена роля изиграва и позицията на САЩ, които през 1951 г. приемат т.нар. "закон за взаимна отбранителна помощ". Той въвежда ембарго върху доставките на "стратегически" стоки в страните от социалистическия блок и изисква съблюдаване на същите ограничения от държавите, желаещи да получават икономическа, финансова и военна помощ от Вашингтон.

От друга страна, западногерманските власти все пак осъзнават необходимостта от икономическо сътрудничество със СССР. През май 1952 г. Бундестагът се обявява за засилване на законната търговия между Изтока и Запада, която би могла да способства за снижаване на напрежението между тях. Нелегалната търговия с Източна Европа вече съществува и до голяма степен се състои от стоки за масово потребление, които в противен случай би се наложило да се внасят от западните страни срещу долари, а те и без това не достигат. През лятото на същата година делегация от предприемачи от ФРГ, оглавявана от президента на дюселдорфската Асоциация за черна металургия Херхард Брунс, пристига в Копенхаген на тайна среща със заместник-министъра на външаната търговия на СССР Сергей Борисов. Те постигат договореност да се разработи споразумение за развитие на двустранната търговия.

Само половин година по-късно, по инициатива на министъра на икономиката на ФРГ Лудвиг Ерхард, е създаден Източният комитет на германската икономика, обединяващ представители на местните бизнес кръгове. Целта му е да се поддържат търговски връзки със СССР и страните от Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ). Търговията се вдига от мъртвата си точка: докато през 1951 г. стокооборотът между страните е равен на нула, то през 1954 г. според съветската статистика той достига близо 20 милиона рубли. Следва поредица от преговори около групите от стоки, върху които страните могат да се фокусират, планира се сключване на търговско споразумение между СССР и ФРГ. Но през 1954 г. този процес е замразен заради намесата на Аденауер и държавния секретар на министерството на външните работи на ФРГ Валтер Халщайн, а вероятно, и представители на САЩ.

Визита на Аденауер в Москва

През 1955 г. СССР се решава на сериозна политическа крачка: чрез парижкото посолство на ФРГ на Аденауер е предадена покана да посети Москва. Целта на преговорите е нормализиране на отношенията между страните: при Никита Хрушчов в СССР започва т.нар. размразяване и съветското ръководство изпитва сравнителна стабилност в международната обстановка. От страна на президента на САЩ Дуайт Айзенхауер прозвучават призиви за снижаване на напрежението, затова, с одобрението на страните-победителки, канцлерът приема поканата.

Но Аденауер смята, че икономическото сътрудничество със СССР не отговаря на интересите на запада, тъй като би засилило противника. "Що се отнася до предложението от руснаците за разглеждане на икономически и културни въпроси, то реших тук да проявя голяма сдържаност. В никакъв случай не бива да се допусне икономическите въпроси в Москва да бъдат изведени на първи план. За бъдещите преговори с Москва в това би имало съществен политически момент, а и като цяло икономическите преговори с Русия винаги трябва да се разглеждат от нас най-вече от политическа позиция", казва канцлерът, описвайки в спомените си мислите си по повод предстоящата визита.

Темата за икономиката действително е изместена на заден план в московските преговори и страните се ограничават до публикуването на съвместно комюнике, че са се договорили в скоро време да обсъдят подробно търговските отношения и възможностите за сключване на съответните споразумения. Дипломатическите отношения със СССР са установени. Но скоро от страна на западногерманските власти последва приемане на т.нар. "доктрина на Халщайн". С нея Бон претендира за еднолично представителство на немците на международната арена, а обменът на посланици между Източна Германия и СССР автоматично укрепва и статута на ГДР. Затова ФРГ приема предложената от Халщайн доктрина. Според нея ФРГ прекратява дипломатическите контакти със страните, поддържащи дипломатически отношения с ГДР.

Укрепване на търговските отношения

Индустриалците във ФРГ са недоволни от бавния напредък на действията по укрепване на търговските отношения. Безпокойство предизвиква и фактът, че междувременно други западни държави вече активно развиват връзки с Изтока. Между другото, търговският оборот между СССР и Западна Германия постепенно нараства – през 1956 г. той вече е на стойност 512 милиона марки. Но вносът във ФРГ като цяло сериозно надхвърля износа, затова от финансова гледна точка търговията най-често е на загуба. Само няколко пъти през 1950-те и 1960-те Бон успява да постигне положителен баланс на стокооборота със СССР. В този период, в сравнение с други западноевропейски държави, доставящи стоки в СССР, ФРГ още през 1957 г. заема първо място. Съветският съюз доставя оборудване, петрол и петролни продукти, строителни материали, зърно, кожи (в неголеми количества), тютюн, хайвер и консерви с рачешко месо. Западна Германия доставя машини и оборудване, валцувани черни метали, тръби, мед, пластмаса, медикаменти.

Съветската страна продължава да търси възможности за укрепване на връзките и през 1957 г. дипломатът Андрей Смирнов предава на Аденауер писмо от главата на правителството на Хрушчов, Николай Булганин, в което се подчертава съответният стремеж на Москва. Ото Волф фон Амеронген, един от активните участници в съветско-западногерманския икономически диалог, който е председател на Източния комитет на немските бизнес кръгове във ФРГ от 1952 до 2000 г. и се смята за "таен министър на източната търговия", придава голямо значение на това писмо. През 1958 г. страните сключват Споразумение за стоков и платежен оборот, което поставя амбициозна цел: до 1960 г. стокооборотът да бъде увеличен до 1,2 милиарда марки. В крайна сметка задачата е преизпълнена, а споразумението става основа за икономическото сътрудничество между държавите и поддържа търговията по време на дипломатически кризи.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви