Каква роля играе Германия в индустриализацията на СССР през 1930-те?

"В навечерието на Октомври Ленин каза: "Или смърт, или догонване и изпреварване на напредналите капиталистически държави". Ние сме изостанали с 50-100 години от напредналите страни. Трябва да избягаме това разстояние за 10 години. Или го правим, или ще ни смажат". Това казва Йосиф Сталин на Първата общоруска конференция на работниците в социалистическата промишленост през 1931 година.

Немски кредити

Съветският съюз навлиза в периода на индустриализация в трудно финансово положение. В началото на своето пребиваване във властта съветското ръководство силно изтощава хазната: част от парите са загубени по време на Гражданската война, част е отишла за сключването на Брест-Литовския мирен договор с Германия на 3 март 1918 г., а част е използвана за заплащане на вноса.

Вторият състав на съветската делегация в Брест-Литовск. Седнали от ляво надясно: Каменев, Йофе, Биценко. Прави, от ляво надясно: Липски, Стучка, Троцки, Карахан

Свободни източници

Сталин иска индустриализацията да бъде обезпечена с вътрешни ресурси: планът е продажбата на суровини и селскостопански продукти в чужбина да осигурят на СССР нужните средства за развитие на промишлеността. Но през 1929 г. се разразява световна икономическа криза – т.нар. "голяма депресия", и цената на стоките, които Съветският съюз изнася, пада.

Очакванията на Москва не се сбъдват и Съюзът е принуден да се обърне за финансиране към други държави. Основен кредитор става именно Германия: първите 100 милиона марки Берлин предоставя на Москва още през 1925 г., а още на следващата година сумата е увеличена трикратно. За девет години официалната сума на дълга нараства до 900 милиона марки.

Чуждестранни специалисти

Обмен на стоки между немски и съветски войници (февруари 1918 г.)

Свободни източници

"По професия съм механик, на 32 години, женен, имам едно дете, имам добри референции за поведението си. Като се има предвид, че в Саксония положението на работниците е много тежко, бих желал да емигрирам в Русия, тъй като принадлежа към комунистическата партия. <...> К. Матушак, Лайпциг, 1923 г." – с тези думи се обръща към съветската Търговска палата един от множеството немци, желаещи да пробват късмета си в СССР. Към началото на 1930-те години този вид искания стават още повече.

Работници от ремонтната работилница на завода "Червен триъгълник" слушат лекция за индустриализацията на страната

Държавен музей на политическата история на Русия/russiainphoto.ru

Сред хората, желаещи да заминат за Съветския съюз, има хора с най-различен бекграунд – както висококвалифицирани специалисти, така и работници, отбелязва руският историк Вера Павлова. Някои са тласкани от политическите си възгледи и желанието си да строят комунизма, а понякога и от необходимостта да търсят политическо убежище в чужбина, а други – от икономическата ситуация: голямата депресия, обхванала Европа по онова време, върви ръка за ръка с безработицата. Съветските предприятия също подават заявления: страната, преживяла сътресения по време на революционната епоха и Гражданската война (1918-1923), изпитва недостиг на кадри.

Трудностите на превода

Германски минни работници, кръстени на Сталин, на обяд в столовата. Украинска ССР. 1920 г.

Sputnik

Трудности в сътрудничеството с чуждестранните специалисти не липсват. Има случаи, в които ги използват не по предназначение, като ги пращат да се занимават с неща, от които не разбират. Чужденците се оплакват от лоши условия на работа, некачествени инструменти и невнимание към техните инициативи и предложения. Трудовите условия в съветските предприятия не са на европейско ниво. Освен това върху настройката на пристигналите работници влияе и езиковата бариера, както и може би раздялата с близките им. Местните, на свой ред, се оплакват, че новите им колеги не работят добре и се ползват с неоправдани привилегии: "...преди това се смееха на руснаците, наричаха ги свине, а сега идват при нас", цитира жалба от работник Вера Павлова.

Електрическа централа. № 3

Александър Родченко/МАММ/МДФ/russiainphoto.ru

Образът на чуждестранния специалист, изпратен да обменя опит с местните колеги, дори влиза в съветската литература. Сатириците Иля Илф и Евгений Петров в своя роман "Златният телец" описват немския инженер Хенрих Мария Заузе, дошъл в СССР, за да работи в съветския провинциален концерн "Херкулес" – и сблъскал се с пълното неразбиране на местния манталитет и темпо на живот. "Мила моя, живея странен и необикновен живот. Не правя абсолютно нищо, но получавам парите си точно, в договорените срокове", с удивление пише господин Заузе на невеста си, останала в родината.

Уляна Шилкина/Park Production, 2005

"Защо доведоха немските работници – много пари изхарчиха за тях, дадоха им много привилегии, а полза няма. На събранията казваха, че с идването на немските работници ще се повиши производителността на работниците, но се оказа, че немските работници само забавят изпълнението на промишлено-финаносвия план със своята бавна работа и недобро качество", жалват се служителите в завод №50 "М.В. Фрунзе". Между другото, постепенно немците се вписват в работните процеси и някои дори започват да надминават своите колеги по производителност.

Техника и строителство

Строителство на основната сграда на Каширската държавна районна електростанция

Свободни източници

Нуждата от привличането на чужди работници е предизвикана и от факта, че СССР внася оборудване от чужбина. Съответно, необходими са хора, които да работят с него и да обучат местните колеги. Често доставките са част от по-големи проекти – строителството на цели предприятия. Чуждите фирми разработват проекта, избират техниката, предават патентите и знанията на съветската страна, а Съюзът плаща разходите и възнагражденията.

Според историка Борис Шпотов от 170 договора за техническа помощ, сключени от СССР от 1923 до 1933 г., 73 (т.е. 43%) са с немски компании; делът на Германия във вноса на Съветския съюз през 1932 г. е 47%. Един от най-големите партньори на СССР е фирмата Siemens, която работи в Русия още при царския режим. В периода на индустриализация концернът участва в редица големи проекти – помага за изграждането на електростанция на р. Кура в Закавказието, проектира и строи площадката за Днепропетровската ВЕЦ, доставя турбини за Каширската районна електространция.

Социалистически градове

Строителството обхваща не само промишлени обекти: важна част от съветската индустриализация е създаването на т.нар. "социалистически градове" – особен вид населени места към големите заводи, в които живеят служителите на предприятието. За тази цел в Съветския съюз пристигат западни архитекти. Един от тях е немецът Ернст Май, прославил се с работата си във Франкфурт на Майн.

Ернст Май

Ото Шверин

През 1930 г. той пристига в СССР с екипа си от специалисти с различен профил. В кратки срокове "бригадата на Май" разработва плановете за построяване на 20 града, включително Магнитогорск, Нижни Тагил, Автострой (по-късно – Горки, Нижни Новгород), Сталинград. "Работихме в района между Новосибирск и Кузнецк, гигантски въглищен басейн в Сибир. Проектирахме много подробно 6 града на място, голяма част от които бяха построени още през същата година", пише служител на Май през 1931 година.

Магнитогорски "гигант" и строител

Държавен исторически музей на Южен Урал/russiainphoto.ru

Между другото, резултатите от тази работа са печални: в началото проектите предвиждат неголеми разходи, но съветските власти, в стремежа си да икономисат от строителството, орязват бюджетите все повече. Хората са принудени да живеят в малки и нискокачествени жилища без никакви удобства. Независимо от първоначалната лоялност на Май към съветските власти, отношенията им се влошават и критикуваният в СССР архитект взема решение да напусне Съюза само след три години.

Сталинград. 1937 г. площад "В.И. Ленин"

Sputnik

Сътрудничеството на СССР с немците се усложнява с идването в Германия на власт на национал-социалистите. По онова време Съветите вече са завършили първата "петилетка" (1928-1932) – първия етап от индустриализацията, планиран да бъде изпълнен за пет години. Страната е направила голям пробив в сферата на промишлеността – според Сталин планът в областта на тежката промишленост е изпълнен на 108%. Индустриализацията носи своите плодове и зависимостта от западните страни се понижава – при това влошаването на отношенията не спира процеса. И все пак втората "петилетка" (1933-1937) вече не е толкова успешна, а третата (1938-192) е прекъсната от Великата отечествена война, сложила край на сътрудничеството с Германия.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.