Как СССР търгува със Запада въпреки желязната завеса 

"Много повече екстри за парите ви с Москвич седан и комби Москвич с 4 врати!" – обещава реклама на съветския автомобил "Москвич 408" (той е и Scaldia 408), публикувана в британското списание Autocar през юли 1968 година.

Архивна снимка

Да, въпреки обтегнатите отношения и Студената война, СССР търгува активно със Запада. Освен автомобилната индустрия друг успех на съветския износ е фотографското оборудване. Фотоапаратът "Зенит" жъне успех във Великобритания, САЩ, Франция и други европейски страни (под марките Cosmorex, Kalimar, Spiraflex, Phokina).

Потребителските стоки от Съветския съюз обаче не се продават особено широко в чужбина. Все пак основните експортни продукти на Съюза са петролът и газът. Сделката "газ срещу тръби" бележи началото на дългогодишно енергийно сътрудничество с Европа. Самият СССР пък купува чуждестранно оборудване за изграждането на големи железопътни линии и водни канали.

Имало ли е желязна завеса?

Уинстън Чърчил говори в Уестминстърския колеж във Фултън, Мисури.

AP

Клишето "Желязна завеса", изречено от британския премиер Уинстън Чърчил през 1946 г. по време на речта му във Фултън, бележи началото на Студената война между СССР и западните страни. През 1949 г., в противовес на Великобритания, САЩ и съюзниците и, за да поддържа тесни връзки с приятелски страни в следвоенния период, СССР създава Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ). В него влизат страните от социалистическия лагер: Полша, България, Чехословакия, Унгария, Румъния и Албания (до 1962 г.), както и присъединилите се по-късно ГДР, Монголия, Куба и Виетнам. През втората половина на XX век СИВ става основният търговски партньор на СССР.

Участниците в СИВ купуват от СССР горива и то на цени под световните, а доставят на СССР машини, оборудване, селскостопански, промишлени и потребителски стоки. По данни от 1960 г. Съветският съюз получава 58% от вноса си от страните членки на СИВ и изнася 56% от стоките на техните пазари.

През 1956 г. генералният секретар на СССР Никита Хрушчов обявява десталинизация на страната и курс към "мирно съжителство" с капиталистическия свят. Той, заедно с голяма съветска делегация, пътува до Съединените щати през 1959 г., където се запознава с най-новите технологии в различни индустрии. Някои от тях под една или друга форма впоследствие са реализирани в Съветския съюз.

Никита Хрушчов и Розуел Гарст позират с царевични кочани по време на инспекционна обиколка на фермата Гарст в Куун Рапидс, Айова.

AP

Леонид Брежнев, който сменя Хрушчов през 1964 г., през следващите 20 години, като поддържа силни отношения със страните от СИВ, продължава този курс на "размразяване" с така наречените индустриално развити капиталистически страни (САЩ, Франция, Испания, Италия, Япония, Германия и т.н.). През 1975 г. заедно с лидерите на 34 държави, включително САЩ и Европа, СССР подписва заключителния акт за сигурност и сътрудничество в Европа.

Съветският премиер Хрушчов вдига целофанова торбичка, пълна с ябълки в супермаркет и пита за цената от продавач в Сан Франциско на 21 септември 1959 г.

AP

Истина е, че отношенията със Съединените щати отново се нажежават след влизането на съветските войски в Афганистан през 1979 година. При все това до 1986 г. в обема на външната търговия на СССР 67% се падат на социалистическите страни (от които 61% на СИВ), 22% на индустриализираните капиталистически страни и 11% на развиващите се страни. Приходите от износ достигат 1/5 от бюджета на страната.

Какво изнася СССР на Запад

През 70-те и 80-те години СССР става износител на горива за Запада – петрол и природен газ. Икономиките на европейските страни по това време са във възход и се нуждаят от енергийни ресурси.От 1970 до 1986 г. делът на доставките на газ в общия износ нараства от 1% на 15%. През 1970 г. СССР подписва споразумение с ФРГ за доставка на СССР на тръби с голям диаметър и оборудване за изграждането на газопровод до Западна Европа в замяна на газ от Западен Сибир. Въпреки недоволството на САЩ тази сделка става една от ключовите в списъка на многогодишните договори за доставка на газ от СССР, сключени със страните от Западна Европа (Франция, Италия, Австрия). Ако през 1970 г. износът на природен газ е 3,3 млрд. м3, то през 1986 г. обемите нарастват до 79,2 млрд. м3. Делът на износа на горива и електроенергия в общата структура през 1986 г. е 47,3%.

Изграждане на един от участъците на газопровода "Оренбург-Западна граница" (сега "Союз").

Е. Котляков/Sputnik

Износ на СССР през 1986 г. (в проценти):

- горива и електроенергия - 47,3%

- машини, съоръжения и транспортни средства - 15%

- руди и концентрати, метали и изделия от тях – 8,4%

- химически продукти, торове и каучук - 3,5%

- дървен материал и целулозно-хартиени продукти - 3,4%

- промишлени потребителски стоки – 2,4%

- текстилни суровини и полуфабрикати – 1,4%

- хранителни продукти и суровини за тяхното производство – 1,6%

Втората важна експортна позиция са машини, оборудване и превозни средства. През 1986 г. делът им в износа достига 15%.

Например автомобилът "Москвич", произведен от завода "МЗМА" (по-късно "АЗЛК"), става известен в Европа след успешно участие в международни ралита в края на 60-те години. Купуват го Франция и Великобритания. "Москвичи" се сглобяват и в предприятия в България (под марката "Рила") и в Белгия (под марката Scaldia).

24-годишната манекенка Джули Дезмънд, оскъдно облечена, слиза от задната част на руски автомобил "Москвич 427" на автомобилно изложение

Evening Standard/Getty Images

Пикът на продажбите на съветски превозни средства и оборудване е през 80-те години. През 1986 г. са изнесени 306 000 леки коли и 38 000 камиона, 39 000 трактора и 2919 автобуса.

Активно се доставя и военна техника - от 1971 г. до разпадането на СССР са изнесени няколко десетки хиляди единици военна техника (танкове, самолети, хеликоптери и др.).

СССР доставя на Запада съветско енергийно оборудване за топло- и водноелектрически централи, ядрени реактори, а също така продава лицензи за производство на турбини и генератори и проекти за електроцентрали.

Делът на другите стоки, изнасяни през последното десетилетие на СССР, е значително по-нисък от тези категории, въпреки че много чужденци си спомнят с носталгия съветските фотоапарати "Зенит", часовниците "Пальот" ("Полёт") и радиоприемника "Микро".

17 май 1968 г. Победители в конкурса, организиран през 1967 г. от съветско-английската компания "Техническо и оптично оборудване", британските бизнесмени Б. Н. Маршал (Кент) и Ф. Фокс (Кроули)

Валентин Черединцев/ТАСС

Какво купува СССР от чужбина

Във вноса на СССР по данни от 1940 до 1986 г. повече от 30% са машини, оборудване и превозни средства. През 1986 г. те вече са 40,7%.

Вносът на СССР през 1986 г. (в %):

- машини, съоръжения и транспортни средства – 40,7%

- хранителни продукти и суровини за тяхното производство – 17,1%

- промишлени потребителски стоки – 13,4%

- руди и концентрати, метали и изделия от тях - 8,3%

- химически продукти, торове и каучук – 5,1%

- горива и електроенергия - 4,6%

- дървен материал и целулозно-хартиени продукти - 1,3%

- текстилни суровини и полуфабрикати – 1,3%

Внос на машини и оборудване

СССР активно купува електрическо, енергийно и металургично оборудване от чуждестранни партньори. Освен това страната внася металорежещи машини, ковашки преси, вагони, камиони, кораби и много други.

В Съветския съюз за периода от 1945 до 1991 г. са вкарани около 500 000 автомобила. Чуждестранни товарни камиони - Tatra 111, Skoda-LIAZ, Mitsubishi-Fuso и Komatsu-Nissan - могат да се видят на основните строителни обекти в страната (Канала Волга-Дон и Байкало-Амурската железопътна линия).

Автомобилите, дори местно производство, остават луксозен артикул в продължение на много години, а чуждестранните коли радват само политическия елит и близкото му обкръжение. Ако камионите и гаражното оборудване представляват 3,5% от вноса през 1986 г., то автомобилите, мотоциклетите и скутерите са едва 0,5%.

Как СССР от износител на пшеница става вносител

Унгарска делегация, водена от министъра на земеделието Ищван Гергели в опитното поле на Краснодарския научноизследователски институт по земеделие.

А. Жигайлов/Sputnik

На второ място в списъка на стоките, внасяни от СССР, са хранителните продукти. Поради урбанизацията и изнасянето на селското население към градовете в страната се появяват проблеми с храната. В началото на 60-те години в някои региони се въвеждат купони за храни, има недостиг на месо, мляко, зърнени храни и други хранителни продукти. През 60-те и 80-те години на миналия век според сборника "Народното стопанство на СССР за 70 години" страната редовно купува зърно, чай, месо, горски плодове, плодове и захар. Обемът на вноса само нарасва: през 1960 г. са закупени 66 000 тона месо и месни продукти, през 1980 г. - над 900 000 тона, внесените плодове през 1960 г. са 335 000 тона, а през 1980 г. те вече са 995 000 тона. 

Що се отнася до зърното, то след Великата отечествена война СССР възобновява доставките на зърно за Европа и до 1952 г. износът възлиза на 4,5 милиона тона годишно. В желанието си да увеличи обема на посевите СССР започва да усвоява целините девствени земи в Казахстан, но поради трудния климат това не дава очакваните резултати.

Зърното е необходимо за населението на огромната страна, то отива и за износ, а в същото време големи количества зърно се използват за добитъка. В СССР действа програма за увеличаване на местното производство на месо и мляко. Дори и кампанията на генералния секретар на СССР Никита Хрушчов (започнала след пътуването му до САЩ) за отглеждане на капризна царевица не помага за увеличаване на добива на зърно, въпреки че тя поглъща част от селскостопанския бюджет. В резултат през 1963 г. СССР започва да купува фуражно зърно от САЩ и Канада. През 1972 г. вносът е 23 милиона тона зърно, а през 1980 г. - 43 милиона тона.

Стоки за масово потребление

Опашката за колбаси в магазин "Колбаси"

Владимир Сергиенко/МАММ/МДФ/russiainphoto.ru

След смъртта на Йосиф Сталин в края на 50-те години на миналия век СССР поема курс за подобряване на благосъстоянието на населението. Съветските стоки за масово потребление обаче не достигат за всички.

На партийния конгрес на КПСС през 1981 г. е заявено, "че от година на година не се изпълняват плановете за производство на много потребителски стоки, особено платове, трикотаж и кожени обувки". Тогава на глава от населението се падат 2,1 трикотажни изделия и 3,2 чифта обувки. За парите, получени от износа на енергийни ресурси, в страната се внасят наред с други неща кожени обувки, трикотаж, памучни и копринени платове и лекарства.

Във връзка с напускането на комуналките и преместването на гражданите в отделни апартаменти търсенето на мебели се увеличава. Съветските граждани мечтаят за чешки и румънски мебели, правят списъци за тях и чакат на опашки пред магазините.

Въпреки нарастването на вноса на потребителски стоки последното десетилетие на СССР остава в паметта на много съветски граждани като период на дефицит.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.