Съветските електрически китари – на какво свирят зад желязната завеса (СНИМКИ)

През 1960-те години в Съветския съюз при добро желание може да се намери нелоша акустична китара, но с електрическите китари ситуацията е доста по-сложна. Собствени съветски китари в онзи момент просто няма.

Рок-группа "Аквариум"

Александър Астафиев/Sputnik

Мечтата на всички музиканти е американската китара-легенда Fender Stratocaster, но да си я купят и да я вкарат в страната могат само малцина избрани – ако роднините ти работят като дипломати или моряци на далечни плавания. Има и вариант китарата да се вкара от съюзническите страни – ГДР или Чехословакия, но това също е доста скъпо удоволствие.

Ученици на професионално техническо училище

Юрий Абрамочкин/Sputnik

Между другото, независимо от студената война и идеологическото отвращение към всичко западно (и по-специално към "западната" музика – джаз и рок), в СССР по време на перестройката има много официално одобрени музикални групи. Собствени ансамбли има в най-различни учреждения. И на всички тях им трябват китари.

Московска инструментална фабрика, електрическа китара "Аелита"

ТАСС

Нито един съветски завод няма опит в правенето на китари, затова е взето решение първите екземпляри да се произвеждат в мебелните фабрики: от същия материал, от който се правят, например, шкафове, табуретки и легла.

"РИТМ-СОЛО"

МУZЕУМ

За първи път собствена китара е произведена в Санкт Петербург през 1964 г. под марката "Тоника". Тя струва 180 рубли, което е повече от заплатата на един висококвалифициран инженер.

УРАЛ 650А

МУZЕУМ

Най-масова е китарата "Урал", произведена в мебелния завод в Свердловск (днешен Екатеринбург). По онова време съществува организацията НИКТИМП – Научноизследователски институт на музикалната промишленост, който се занимава с разработването на музикални инструменти по поръчка на министерството на културата. Но в Свердловск решават да създадат собствена версия на китарата. 

ТОНИКА ЭГС-650

Архив на Галина Пискунова

Те внасят няколко китари Yamaha и… ги копират. Съветската китара "Урал" е копие на китарата Yamaha CR-5 с малко променени пропорции и корпус.

Набережние Челни

Борис Кавашкин/Sputnik

Цялото производство на китари е под контрола на държавата, като през 1970-те и 1980-те години в страната с тази дейност се занимават 3 завода: в Свердловск, в Ростов на Дон и в Орджиникадзе (днешен Владикавказ). Има 40 различни модела съветски електрически китари.

Валерий Шустов/Sputnik

Основната отличителна черта на съветските електрически китари не уникалното звучене и качествения звук, а структурата им. Съветските китари са с дебел като дънер гриф. Често той е по-голям от корпуса и китарата трябва да се придържа при свирене.

Класическа съветска китара "Аелита"

МУZЕУМ

Друга особеност е големият слой лак, което прави електрическите китари неубиваеми.

АККОРД Ритм

МУZЕУМ

Музикантите се шегуват помежду си, че съветският инструмент става само да бъде разбит от Кърт Кобейн на сцената. И по всяка вероятност в случая няма да пострада китарата, а сцената.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.